Решение № 192 от 21.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000109 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, О бразувано по въззивна жалба подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. Г., и насрещна въззивна жалба подадена от М. Р. Ч. от гр. София, К.Ч. М. от гр. Варна и Г. Р.

М. от гр. Б., и тримата чрез адв. Н., срещу решение № 435/10.11.2021г., постановено по т.д. № 1240/2020год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е осъдил "ЗД "БУЛ ИНС"" АД да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД, следните суми:

- н а КР. Ч. М. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на съпруга й Р. Г. М., в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per. № В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 200 000 лв.;

- н а М. Р. Ч. сумата от 112 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на баща й Р. Г. М., в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per. № В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху 1 главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 200 000 лв.;

- н а Г. Р. М. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на баща му Р. Г. М., в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per. № В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане,като отхвърля предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 200 000 лв.;

Отхвърлил е предявения от Д. Г. ИВ. против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на брат й Р. Г. М., в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „Нисан Микра“ с per. № В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, чрез адв. Г., обжалва решението в частта, с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищците, както следва:

-на КР. Ч. М. – разликата на 70 000 лв. до присъдените й 120 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане;

-на М. Р. Ч. – разликата над 60 000 лв. до присъдените й 112 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане;

-на Г. Р. М. – разликата над 70 000 лв. до присъдените му 120 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане.

Изложил е съображение срещу определеното от съда обезщетение в размер на 140 000лв. за ищцата М. Р. Ч., като счита същото за необосновано завишенопредвид установеното живеене на ищцата в гр.София.

Наведени са оплаквания и досежно неправилно определения начален момент, от който следва да се присъди обезщетението за забава, като счита за приложима в настоящия случай разпоредбата на чл. 497 КЗ. Поддържа възражението за съпричиняване на пострадалия Р. М., като уточнява, че следва да се направи отграничение между съпричиняване на ПТП и съпричиняване на вредоносен резултат. Вещите лица сочат, , че ако Р. М. е бил с поставен предпазен колан, той със сигурност не би понесъл травми от съприкосновението с твърдата настилка. Излага, че се налага извода, че макар Ц. Р. да е причинил ПТП, от което са настъпили установените травматични 2 увреждания, то тяхната тежест и степен на засягане на здравето и живота на пострадалия, се дължат на не по-малка степен на самия пострадал. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части. Претендират се сторените по делото разноски за въззивната инстанция. Не се прави искане по доказателствата.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от М. Р. Ч., К.Ч.

М. и Г. Р. М., чрез адв. Н., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Намира, че в разглеждания случай не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.

Счита за правилно определен началният момент, от който ответното дружество дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Не се правят искания по доказателствата.

Въззивниците М. Р. Ч., К.Ч. М. и Г. Р. М., чрез адв. Н., с насрещна въззивна жалба обжалват първоинстанционното решение в частта, с която съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 % и е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД в следните части:

-по предявения от КР. Ч. М. иск за горницата над присъдената сума от 120 000 лв. до размера от 150 000 лв.;

-по предявения от М. Р. Ч. иск за горницата над присъдената сума от 112 000 лв. до размера от 140 000 лв. и

-предявения от Г. Р. М. иск за горницата над присъдената сума от 120 000 лв. до размера от 150 000 лв.

Считат обжалваното решение за постановено съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД и с общественото разбиране за справедливост в момента, по отношение размера на определените базови застрахователни обезщетения. Правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части предвид неправилното приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ГПК.

Излагат се подробни съображения за това, че в настоящия случай липсва съпричиняване от страна на пострадалия Р. М., като по делото възражението за съпричиняване на ответното дружество е останало изцяло недоказано.

Цитира относима към случая съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части.

Претендират се сторените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ЗАдв. за двете инстанции. Не се правят нови искания по доказателствата.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, чрез адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на М. Р. Ч., К.Ч. М. и Г. Р. М., чрез адв.

Н.. Претендират се съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция. Не се правят искания по доказателствата.

3

Постъпила е и частна жалба депозирана от М. Р. Ч., К.Ч. М., Г. Р. М. и Д. Г. ИВ., всички чрез адв. Н., срещу постановеното по т.д. № 1240/2020г. по описа на ВОС определение № 1691/14.12.2021г., с което съдът е оставил без уважение молбата на страните за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Навеждат се оплаквания за недължимост, в условията на евентуалност за прекомерност на присъдения на ответното дружество адвокатски хонорар, с подробно изложени съображения за това.

Молят за изменение на присъденото на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение в полза на ответното дружество, като същото бъде намалено поради прекомерност, до минимално предвидения размер в Наредба №1/9.07.2004год. за МРАВ, конкретизирайки размера по отношение на всеки един от задължените за разноските ищци.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, чрез адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита за правилно определените от съда разноски.

След като разгледа доказателдствата по делото и извърши проверка за редовността на жалбите, съдът установи следното:

Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. Частната жалба, като предявена в срок и редовна, съдът приема за процесуално допустима.

Предвид гореизложеното ВАпС преценява въззивна жалба подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. Г., и насрещна въззивна жалба подадена от М. Р. Ч. от гр. София, К.Ч. М. от гр. Варна и Г. Р. М. от гр. Б., и тримата чрез адв. Н., срещу решение № 435/10.11.2021г., постановено по т.д.

№ 1240/2020год. по описа на ОС – Варна, за процесуално допустими и редовни.

В съдебно заседание жалбите се подържат, съответно оспорват чрез процесуални представители.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваните части от решението:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от КР. Ч. М., ЕГН **********, М. Р. Ч., ЕГН **********, Г. Р. М., ********** и Д. Г. ИВ., ЕГН **********, всички чрез пълномощник, против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на Р. Г. М.-съпруг и баща на ищците, в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от Ц. И. Р. като водач на л. а. „Нисан Микра“ с per. № В 4531 СА, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, като исковете са предявени в размер на по 200 000лв. Същите пред въззивната инстанция се поддържат в следните размери: 150 000 лева за съпругата КР. Ч. М.; 140 000 лева за дъщеря му М. Р.

Ч.; 150 000 лева за синът му Г. Р. М..

4

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, в частите му, с които исковете срещу застрахователното дружество са отхвърлени в следните размери: по предявения от КР. Ч. М. иск за горницата над присъдената сума от 120 000 лв. до размера от 150 000 лв.;

-по предявения от М. Р. Ч. иск за горницата над присъдената сума от 112 000 лв. до размера от 140 000 лв. и по предявения от Г. Р. М. иск за горницата над присъдената сума от 120 000 лв. до размера от 150 000 лв.

Първоинстанционното решение се обжалва в частите му, с които застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на:

-на КР. Ч. М. – разликата над 70 000 лв. до присъдените й 120 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане;

-на М. Р. Ч. – разликата над 60 000 лв. до присъдените й 112 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане;

-на Г. Р. М. – разликата над 70 000 лв. до присъдените му 120 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане. Решението се обжалва от ответника и относно определеният начален момент на обезщетението за забава-13.09.2019год.