Определение № 296 от 18.11.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 895/2021
- Вид
- Определение № 296
- Подписан
- 18.11.2021
- В сила
- 18.11.2021
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 296 гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20215001000895 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат П.К. – пълномощник на К. АТ.
М. и Ш. П. Б. против определение № 191 от 29.06.2021 г., постановено по т.д.
№ 464 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на инициираното наказателното производството по прокурорска преписка № ****/2020г. по описа на ОП П..
Частните жалбоподатели чрез процесуалния си представител изразяват становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят същото да се отмени и делото се върне на Пловдивския окръжния съд с указания за разглеждане на делото в разумни срокове.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т.д. № 464 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от ищците К. АТ. М. и Ш. П. Б. против Застрахователно дружество „Б. и.” АД субективно съединени искове, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
За да спре производството по делото до приключване на наказателното производство, Пловдивският окръжен съд е приел, че тъй като съществувала идентичност на противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента и деянието, за което е образувано досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. А. и прокурорска преписка № ****/ 2020 г. по описа на ОП П., както 1 и че от съществено значение за изплащане на дължимото обезщетение било противоправното поведение на водача, следвало да се спре производството по делото, докато бъде установено в наказателното производство извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът. В тази насока съдът е обобщил, че спорното право било обусловено от факта на извършване на престъпление, който не може да бъде установен по реда на гражданския процес.
Определението е неправилно.
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК преди размяната на книжа, преди провеждането на съдебното дирене, без да са събрани доказателства нито дори да е извършена служебна справка за предмета и участниците в образуваното ДП № ***/2020 г. по описа на РУ на МВР - А., съответно по пр. пр. № ****/2020 г. по описа на ОП П.. Данни за такова производство се съдържат единствено като твърдения в исковата молба, но дори и те не са цитирани или обсъждани от Пловдивския окръжен съд. Липсват доказателства за деянието, за извършителя, за други пострадали лица освен починалата А. Б.а.
Според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК. За да се спре производството при условията на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ какъвто е настоящият, следва да е налице съвпадание на основанието на търсената защита, на противоправното деяние и на делинквента, с противоправното деяние и дееца в образуваното наказателно производство.
Освен това, в този случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните факти за установяване на деликтната отговорност на третото застраховано лице, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и наложителността от постановяване на присъда, която да бъде задължителна за гражданския съд.
В случая, ищците са посочили единствено, че е образуваното наказателно производство в досъдебна фаза. Няма установени от първоинстанционния съд обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка: че има данни за извършено престъпление, че е налице идентичност между противоправното деяние и дееца в наказателното производство с противоправното поведение и застрахования от ответното дружество делинквент в гражданското производство; че елементите от фактическия състав на обуславящия застрахователната отговорност на ответника деликт, 2 съставляват престъпно обстоятелство, както и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 191 от 29.06.2021 г., постановено по т.д. № 464 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Връща делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3