Присъда № 13 от 08.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

М О Т И В И

По Присъда № 13/8.05.2025 г. по ВНОХД № 134/2025 г. по описа на КОС

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП срещу оправдателна Присъда № 53/7.102024 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 195/2023 г. по описа на този съд и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частните обвинители Р. В. Р. и Х. В. К., подадена чрез повереника им адв. И. А. срещу същата присъда, с която подсъдимия Р. К. Г., ЕГН **********, живущ в гр. Б. е признат за невинен и оправдан за престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК.

В протеста и допълнението към него са релевирани оплаквания за необоснованост на присъдата поради несъответствие на възприетата от съда фактическа обстановка на доказателствата по делото и неправилно изключване показанията на св. М. поради близките му отношения с пострадалата, без да е извършена съвкупна преценка на тези показания с останалите гласни и писмени доказателства, които са в подкрепа на обвинението. Поддържа се, че съвкупната преценка на събраните в ДП и СП доказателства категорично и безсъмнено обосновават извод за съставомерност на повдигнатото обвинение. По тези съображения се моли да се отмени оправдателната присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимия Р. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание“лишаване от свобода“.

Във въззивната жалба на частните обвинители, които са наследници на пострадалата Д. В. и подробното допълнение към нея са релевирани оплаквания за необоснованост на присъдата и за постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закони, изразили се в едностранна и необективна преценка на доказателствата от съда – некредитиране показанията на св. М. поради близки отношения с пострадалата, но кредитиране показанията на св. К. Г., който е син на подсъдимия и показанията на приятелите му и пренебрегване заключението на СМЕ относно единия от посочените механизми на увреждането, както и игнориране на косвените доказателства – показанията на полицейския служител Л. Г. По тези съображения се моли за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по обвинението или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС поради нарушаване 1 правото на реплика на адв.А. и прекъсване по време на пледоарията му от председателя на състава. Направено е доказателствено искане за изискване справка за собствеността на автомобила, цитиран от св.К. Г. и справка от АПИ дали този автомобил е влизал в гр. К./каквито доказателства се намират в кориците на първоинстанционното съдебно производство и по тази причина това искане не се уважи/.

Съдът в изпълнение на служебното начало в наказателния процес с оглед изясняване на обективната истина допусна допълнителен разпит като свидетели на М. М., С.К. и К. Г., които бяха разпитани във въззивното с.з.

След обсъждане в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и тези във въззивното производство, както и доводите във въззивната жалба и протеста, въззивният съдебен състав прие, че първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна, поради което на основание 336 ал.1 т.2 НПК я отмени и постанови нова осъдителна присъда, като прие следното от фактическа и правна страна:

По фактическата обстановка:

Въззивният състав прие нова фактическа обстановка в изпълнение на правомощията си по чл.316 НПК.

Пострадалата Д. К. В., ЕГН ********** /починала на 5.11.2022 г. в хода на досъдебното производство, след като е била разпитана като свидетел/ и подсъдимият Р. К. Г., ЕГН ********** имат съседни имоти на ул.“***********“ в с.С., община К., област К. Отношенията между тях били влошени от години.

На 21.07.2019 г. в с. С. се провеждал ежегодния събор и пострадалата и подсъдимият се намирали в имотите си в с.С., където не живеели постоянно.

Около 10,30 часа сутринта пострадалата В. била в двора на къщата си в с.С.

Св.М. М. отишъл на събора и отседнал у сем.М. в с.С. Той е учил в помощното училище в с.С., което се намирало срещу къщата на пострадалата В. и я познавал оттогава. Към инкриминираната дата и към настоящия момент св. М. живее в С. и работи като адвокатски сътрудник. Той имал желание да види постр. В. и да си поговори с нея, понеже много отдавна – от около 20 години не я е виждал и затова минал по улица „***********“ заедно с приятеля си - св.С. К., който също живее в С.

Постр. В. видяла, че по улицата минават свидетелите М. М. и С. К. и излязла на улицата да си поговори със св. М.

Докато разговаряли на улицата св. М. и пострадалата В., св.К. се отдалечил на известно разстояние от тях – на около 68 м. В същото време подсъдимият изкарал от двора на къщата си ръчна количка с отрязани клони. Пострадалата 2 направила забележка на подсъдимия да не ги изхвърля до оградата на училището и срещу къщата й, защото има определени за това места от кметството. Подсъдимият й заявил да си гледа работата, каква е тя да му казва и че не го изхвърля пред дома й, а на улицата, а пострадалата му казала да си го изхвърля пред тях. Подсъдимият започнал да я псува и обижда с нецензурни думи, като изхвърлил съдържоанието на количката си до училището точно срещу къщата на пострадалата. Пострадалата тогава започнала да отвръща на обидите му, като му казала, че той не й е мъж да й нарежда и между тях започнал словесен спор. Както спорели, двамата се отдалечили от св. М. в посока към къщите си, чиито дворни врати са на разстояние около 4-5 м.

На св. М. направило впечатление, че подсъдимият е много агресивен и се страхувал той да не посегне на пострадалата, затова наблюдавал внимателно случващото се, като направил две крачки в посока към двамата спорещи, за да е по-близо до тях.

Подсъдимият и пострадалата вървели по улицата и продължавали да спорят.

Те стигнали на около 3 м от дворната врата на къщата на подсъдимия и в един момент били един срещу друг, „лице в лице“ , като разстоянието между тях било в диапазон от 0,5 м до 1 м. В този момент св. М. бил на разстояние 23 м от пострадалата/измерено на следствения експеримент – от място № 2/, откъдето св. М. имал добра видимост към пострадалата и подсъдимия и оттам той наблюдавал случващото се. Тогава подсъдимият замахнал с едната си ръка и блъснал пострадалата в горната част на тялото.

От блъскането пострадалата паднала странично на улицата, а подсъдимият продължил да я обижда.

Св.М. изтичал към пострадалата, за да й помогне да стане. В момента, когато св.М. отишъл до пострадалата, лявото крило на дворната врата на подсъдимия било отворено и св. М. оттам имал видимост към двора на подсъдимия, където нямало никой. Св.М. направил забележка на подсъдимия да се отдръпне, за да я вдигне и прибере. Св.М. се опитал да вдигне пострадалата, но не успял, а я поставил да седне на земята, тъй като не можела да стои права и тя му казала, че я боли левия крак. Тогава св.М. извикал на св. С. К. да дойде да му помогне и да вдигнат пострадалата. Св. К. дотичал и той чул пострадалата да казва на св. М., че подсъдимият я е бутнал. Св. М. се обадил на тел.112. Тогава подсъдимият затворил отвореното ляво крило на портата, която е откъм неасфалтираната улица и напуснал имота си през другия вход – откъм асфалтираната улица. Къщата на подсъдимия се намира на две улици – едната е черен път, на който станал инцидента, а другата е асфалтов път, за което е приложен и снимков материал.

3

След около 15-20 минути дошла линейка, а малко след това - около 11 часа дошъл и полицейски екип от РУ – Рила в състав св. Л. Г. и инспектор Я.

З./неоткрита за разпит в съдебното производство/. Пристигайки на място св.

Г. видял жена, лежаща на земята и докладвал на дежурния. Жената се оплаквала от болки в крака и заявила при разговора с полицаите, че възникнал скандал с нейния съсед и той я блъснал, от което тя паднала на земята.

Свидетелите М., К. и Г. помогнали на лекарката да качат пострадалата в линейката и тя била закарана в Благоевград, където й била извършена операция.

След това св.

Г. заедно със св.

М. опитали да установят подсъдимия. Св.М. показал къщата на подсъдимия, тропали на портата откъм неасфалтираната улица, но в къщата нямало никого.

След това обиколили от другата страна, откъм асфалтирана улица, откъдето имало видимост към двора, но там нямало никого.

От полицията в гр.Р. се обадили на сина на пострадалата - св. Р. Р., че е станал инцидент с майка му и че трябва някой трябва да дойде да заключи къщата. Св. Райков се обадил на сестра си – св. Х. К. Тя отишла в с.С. и полицията чакала при къщата, за да се заключи. След като заключила къщата, св. К. отишла при майка си в болницата в гр.Б. и пострадалата В. й казала,че се скарали с подсъдимия заради боклук, подсъдимият я блъснал много силно и тя паднала. Казала й още, че момчето, което говорило с нея, казало на подсъдимия да се дръпне, защото тя е в безпомощно състояние и тогава позвънило на тел.112, а подсъдимият изчезнал.

В амбулаторния лист за преглед на пациент на постр. Д. В. в СПО от 21.07.2019 г. в 11,55 часа е записано в графа“Анамнеза“, че „ по данни на пациентката след скандал със съсед той я бутнал, след което тя паднала, ударила се в областта на ляв крак, не е удряла глава, не е губила съзнание, в момента контактна, ориентирана, силна болка в областта на ляв крак“ /вж л.61 ДП/. Посочена е основна диагноза „пертрохантерно счупване“.

В „История на заболяването № 8181 от ООТ на МБАЛ – Б.“ е отразено, че пострадалата е постъпила на 21.07.2019 г. и е изписана на 29.07.2019 г. с окончателна диагноза: “ фрактура пертрохантерика феморис синистра“ ,като е проведено оперативно лечение под обща анестезия и е назначена последваща медикаментозна терапия.

От СМЕ на в.л.д-р Н. е установено, че на 21.07.2019 г. пострадалата Д. К.В. е получила следните травматични увреждания: “ фрактура на лява бедрена кост в горния й край – в областта на тазобедрената става“. Описаното увреждане е причинено по механизма на удар с или върху твърд и тъп предмет и е 4 причинено от падане на пострадалата на улицата. Като причина за самото падане предвид различните данни в свидетелските показания експертизата сочи, че е възможно то да се дължина действия на друго лице – блъскане с ръце или от друго лице/за каквито се съобщава от пострадалата и св. М./, възможно е да се касае и за самостоятелно падане при самостоятелно спъване, подхлъзване, занасяне/за каквото съобщават св.К. Г., А.М. и В. Д./.

Съдът приема като механизъм на причиняване на посоченото увреждане първия посочен в СМЕ механизъм – че падането се дължи на действия на друго лице – блъскане с ръце или от друго лице/от подсъдимия/, както се сочи в показанията на св. М. и в показанията на свидетелите Г., К. и от отразеното в Амбулаторния лист за преглед на пациент на постр. Д. В. в СПО от 21.07.2019 г. в 11,55 часа в графа“Анамнеза“, записано по данни на пациентката.

Експертизата установява, че така установената фрактура на лява бедрена кост е причинила на пострадалата Т. З.

ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК. Срокът за пълното възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес/ към момента на изготвяне на заключението – 20.09.2019 г. няма данни за усложнения/ е около 7-8 месеца.

Видно от представения Акт за смърт, пострадалата Д. В. е починала в хода на досъдебното производство на 5.11.2022 г. , след като вече е била разпитана като свидетел в ДП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от кредитираните писмени, гласни доказателства и СМЕ, а именно:

= писмени доказателства - амбулаторен лист за преглед на пациент в СПО от 21.07.2019 г./ на л.61 ДП/; История на заболяването № 8181 от ООТ на МБАЛ – Б.“ резултат от образно изцследване-лентгенографийюя на бедрена кост, Епикриза от отделение по ортопедия и травматология – Б.;

= показанията на свидетелите М. М./кредитирани изцяло с изключение на окомерно посочените от свидетеля разстояния и заявеното в част от показанията му, че подсъдимият удрял пострадалата с пръчка/, С.

К./кредитирани частично показанията от ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т. и 2 НПК/; Л. Г.-полицейският служител, пристигнал на място непосредствено след деянието/кредитирани изцяло/; Р. Р./син на пострадалата, кредитирани изцяло/; Х. К./ дъщеря на пострадалата, кредитирани изцяло/;