Решение № 28 от 08.02.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Разград, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500294 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 510 от 19.08.2023 г. по гражданско дело № 20223330101481 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

415 ГПК и чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД по отношение на М. С. М. с ЕГН ********** от ***, че същият дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л.К.Д., във връзка със сключен между ответника и "Фератум България" ЕООД Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 618612 по реда на ЗПФУР, следните суми, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 482/17.05.2022 г. на Районен съд – Разград по Частно гражданско дело № 884 по описа за 2022 г. на Районен съд – Разград: 800,00 (осемстотин) лева, представляващи дължима главница ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 156,40 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до 28.03.2022 г.

Осъжда М. С. М. с ЕГН ********** от ***, да заплати на 1

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л.К.Д., сторените от дружеството разноски в размер на 75,00 (седемдесет и пет) лева по Частно гражданско дело № 884 по описа за 2022 на Районен съд – Разград, както и сторените по настоящото производство разноски в размер на 425,00 (четиристотин двадесет и пет) лева.

Недоволен от това решение, останал ответника М. С. М., който го обжалва, чрез особения представител по чл. 47, ал.6 ГПК адвокат Ц. Б. Б. от АК – Разград. Сочи се, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата и необоснованост. Акцентира, че заемната сума от 800 лв. не е била получена от ответника. Договорът за заем се явявал и недействителен, на осн. чл. 22 във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Липсвали и доказателства за извършено плащане от стана на гаранта Фератум банк L t d в полза заемодателя ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД. Оспорва договора за Гаранция сключен между Фератум банк Ltd и жалбоподателя. Тъй като Фератум банк Ltd нямало вземане срещу жалбоподателя то, не е могло да прехвърли свое вземане със сключването на договора за цесия с "Пактум Кълекшънс" GmbH.

Респективно, "Пактум Кълекшънс" GmbH не е могло да прехвърли вземането със сключването на договор за цесия към настоящия ищец "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Излага подробни съображения. Ето защо, се моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят М. С. М., не се явява.

Явява се особения му представител по чл. 47, ал.6 ГПК адвокат Ц. Б. Б. от АК – Разград, при редовност в призоваването.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й юрисконсулт В.Ц. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира същото за 2 неправилно по следните съображения:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че: По делото се доказало между ответникът и "Фератум България" ЕООД има възникнало облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 618612 по реда на ЗПФУР, по силата на който "Фератум България" ЕООД предоставило на ответника кредит в размер 800,00 лева.

Заемодателят изпълнил задължението си по договора, изплащайки заемната сума на ответника чрез "Изипей" АД. Ответникът от своя страна не е изпълнил задължението си да върне ползвания заем ведно с уговорената лихва на договорената падежна дата. Сумите били заплатени на заемодателя от страна на Фератум банк Ltd въз основа на договор за поръчителство, а поради изплащането на тези суми Фератум банк Ltd встъпил в правата на кредитора по отношение на вземанията на ответника. Вземането на Фератум банк Ltd по процесния договор за заем е надлежно прехвърлено на "Пактум Кълекшънс" GmbH чрез договор за цесия от 31.12.2018 г. Впоследствие на 12.12.2019 г. ищцовото дружество придобило същите вземания от "Пактум Кълекшънс" GmbH, въз основа на договор за прехвърляне на вземания.

Неоснователно е възражението на ответника, че в договорите за цесия не става ясно какво точно се прехвърля. Прехвърляните вземания са подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия от 12.12.2019 г. Ищецът е упълномощен от цедентите по договорите за цесия да съобщи на длъжника за прехвърлените вземания, поради което следва да се приеме, че изпратеното от ищеца уведомление в тази насока, изхожда от цедента и отговаря на изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Не се спори между страните, че това уведомление не е получено от ответника, доколкото същото е върнато с отбелязване, че не е потърсено от адресата. Следва обаче да се вземе предвид, че съобщение за извършената цесия е приложено към исковата молба и е получено от особения представител на ответника ведно с исковата молба и останалите и приложения. С Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на I Т.О. 3 на ВКС е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, от което следва да се заключи, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора. С оглед което следва да се приеме, че извършената цесия има действие за ответника и спрямо него именно ищеца е носител на изискуемите вземания по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 618612 по реда на ЗПФУР. Предвид посоченото съдът приема за неоснователни направените възражения от ответника, а приложеният договор отговаря на изискванията на ЗПК, като съдът не установи неравноправни клаузи. Предвид изложеното предявеният установителен иск за сума в размер на 800 лева, представляваща непогасената главница по договора за заем от 27.04.2018 г. следва да се уважи, ведно и с дължимата договорна лихва, 3 уговорена от страните в размер на 27,04 лв.

Разградски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Основателността на предявените главни искове е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ на следните правопораждащи факти: 1 възникването на твърдяното облигационно правоотношение, в т. ч. наличието на уговорка за заплащането на възнаградителна лихва; 2 че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума в уговорената валута и в определения срок и 3 че претендираните вземания са изискуеми.

Видно от съдържанието на отговора по исковата молба, ответникът е оспорил наличието на облигационна връзка с ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и е посочил, че не е получил отпуснатата сума по заема.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по, ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за 4 гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР , в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/. изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.