Решение № 8532 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8532 гр. С., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110124445 по описа за 2025 година

Р. П. Д. е предявила срещу „П. К. Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за признаване на нищожността на договор за потребителски кредит № 40018243567 от 23.06.2023 г..

Ищцата твърди, че съгласно договор за потребителски кредит № 40018243567 е следвало да върне сумата в размер на 3000 лева при ГПР 48,98 %, ГЛП – 41,00 %, със срок на кредита от 36 погасителни вноски върху главницата, с обща стойност на всички плащания в размер на 5183,68 лева.

Изтъква, че е било постигнато съгласие в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги, като за срока на договора ищцата е следвало да върне сумата от 9183,68 лева. Счита, че уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби. Заявява, че се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с ДПК по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Поддържа, че сумата търсена на база споразумението е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Заявява, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй 1 като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Твърди се, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Намира за нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем. Сочи, че нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора лихвен процент и ГПР – представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П. К. Б.“ ЕООД е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира за неоснователно твърдението, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение. Оспорва възраженията по отношение размера на договорената възнаградителна лихва. Заявява, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Поддържа, че щом лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му.

Счита, че безспорно се доказва, че необходимото съдържание за действителността на процесния договор се съдържа в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е действителен. Твърди, че от условията по договора за кредит и ОУ към него, безспорно може да се направи извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгласно Приложение 1. Счита, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Заявява, че неправилното посочване на ГПР, не може и не трябва да се приравнява на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит. Поддържа, че клаузи от договора за кредит, отнасящи се за 2 допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит „П. К. С.” №40018243567 от 23.06.2023 „П. К. Б.”ЕООД е предоставил на Р. П. Д.- Б. кредит в размер от 3000 лева, за срок от 36 месеца, при ГПР -48.98%, ГЛП-41% и дължима сума по кредита 5183.68 лева, а заедно с пакета допълнителни услуги-8633.68 лева.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и тогава ГПР възлиза в размер -48.98%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се прибави и възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, общата сума възлиза в размер от 8633.68 лева, а ГПР възлиза в размер от 139.19 %.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит „П. К. С.” №40018243567 от 23.06.2023 „П. К. Б.”ЕООД е предоставил на Р. П. Д.- Б. кредит в размер от 3000 лева, за срок от 36 месеца, при ГПР -48.98%, ГЛП-41% и дължима сума по кредита 5183.68 лева.

Съгласно клаузата, съдържаща се в VI „Параметри“ от договора при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности”.Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст” е 1200 лева и възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси” е 2250 лева.Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 95.83 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Възнаграждението за поискана и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на договора и се разсрочва на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.Съгласно клаузата в раздел „Параметри” общото задължение по кредита при закупена допълнителна услуга възлиза в размер от 8633.68 лева, при вноска в размер от 239.83 лева.

3

В случая услугата „Фаст” представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а услугата „Флекси” представлява право на кредитополучателя да променя погасителния план.Тези допълнителни услуги са договорени като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за възможността да бъде предоставена.Освен това общото възнаграждение за „Фаст” и „Флекси” възлиза в размер от 3450 лева, който е по-голям от размера на кредита-3000 лева.С оглед на което съдът намира, че клаузата, предвиждаща допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” нарушава принципа на добросъвестност и справесливост.Процесната клауза предвижда скрита печалба за кредитора и води до неговото неоснователно обогатяване. Процесната клауза води до нееквивалентност на престациите и поради това тя накърнява добрите нрави.

В допълнение съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая услугите „Фаст” и „Флекси” се отнасят до процедурата по управление на кредита.В този смисъл клаузата, която предвижда дължимостта им противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 23.06.2023,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.06.2023 е 2.96%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 12.96%.В случая по договора ГПР е 48.98% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 64.8%.

4

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и тогава ГПР възлиза в размер -48.98%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не са включени и възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”.Същите са били известни към датата на сключване на договора, тъй като са посочени в него и са предвидени в погасителния план за разсрочено плащане заедно с останалите суми по договора, както и в общата сума, подлежаща на възстановяване.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнагражденията за „Фаст” и „Флекси” представляват също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от факта, че възнагражденията за допълнителни услуги ”Фаст” и „Флекси” са включени в общата дължима сума, по договора за кредит, подлежаща на връщане заедно с главницата и договорната лихва.

Съдът намира, че невключването на възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” представляваг допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се прибави и възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, ГПР възлиза в размер от 139.19 %.В този смисъл ако бъде прибавено възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, ГПР ще надвиши двойно петкратния размер на законната лихва от 64.8% и ще наруши ограничението, предвидено в чл.19 от ЗПК.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнагражденията за 5 допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” представлява неправилно посочване на ГПР, което съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 320 лева за ССЕ.С оглед на което в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 320 лева /163.61 евро/.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл38 от ЗА. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на ищцата..