Определение № 3046 от 18.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3046 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело № 20261100205626 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК.

Образувано е по частни жалби на обвиняемите В. Й. Х., чрез защитника му адв. С.

К. – САК, А. М. А., Н. Ц. Н., О. О. Я., Е. В. И. и Р. И. Т. срещу Постановление от 21.07.2026 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1/2018 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 19952/2022 г. по описа на СГП, в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство спрямо всеки от жалбоподателите. С жалбата на обв. В. Й. Х. е направено и отделно искане за произнасяне по иззетите от касета № 567 в обществен трезор на „СОТ“ ЕООД парични средства.

В жалбите на обвиняемите лица, които са със сходно съдържание, се излагат аргументи, че обжалваното постановление е неясно д о с е ж н о процесуалноправното основание за прекратяване на наказателното производство, както и се претендира наличието на противоречия в мотивите и заключителната част на постановлението.

Така конкретно в жалбата на обв. В. Х. се излагат доводи, че в постановлението за прекратяване е посочено, че предявеното спрямо него обвинение се прекратява на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а същевременно жалбоподателят счита, че наказателното производство спрямо него следва да бъде прекратено на основанието, предвидено в чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, а именно – че деянието не е извършено, което предложение не б и л о посочено в цифровото основание за прекратяване, а при словесното изписване било налично противоречие, поради което за обв.

Х. не ставала ясна каква е волята на наблюдаващия прокурор, прекратил производството.

Твърди се, че в обжалваното постановление е посочено, че прокурорът прекратява наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, но не е конкретизирано дали се има предвид основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1, пр. 1 НПК – „деянието не е извършено“, или това по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1

1, пр. 2 НПК – „деянието не съставлява престъпление“, като същевременно било посочено, ч е „не са налице достатъчно доказателства за осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл. 253 от НК“ и че „не е осъществен и състава на престъплението по чл.

253 от НК“.

Допълнително се излагат съображения, че в постановлението е записано, че „По делото липсват каквито и да било доказателства, че паричните суми, намерени в касета 567 на 01.12.2017 г. са били предадени на обв. Х. от обв. Х., както и за връзката на тези пари с евентуално извършени данъчни престъпления от представители на търговски дружества „Чирита“ ЕООД и „Малус Фарма“ ЕООД в резултат на неправомерно приспаднат данъчен кредит...“.

Според жалбоподателя тази формулировка съдържа прекратителното основание по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, което не е посочено в постановлението. Според същия не следва по никакъв начин от събраните по делото доказателства наказателното производство срещу него да бъде прекратено на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК – „деянието не е извършено“.

Излагат се правни доводи, че за да бъде прекратено наказателното производство на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК или на това по чл. 243, ал.

1, т. 2 НПК, е необходимо да са налични достатъчни по брой, обем и доказателствена стойност доказателствени материали, които да водят до извод, че е възможно деянието да е било реализирано от обвиняемия, след което евентуално да бъде направен извод, че то не покрива признаците на престъпен състав по Особената част на НК. В тази връзка се твърди, ч е подобен извод не би могъл да бъде обоснован от доказателствената съвкупност по делото, като наред с това е невъзможно да бъдат установени допълнителни обстоятелства, различни от вече доказаните, чрез извършването на други действия по разследването.

Поддържа се, че по делото не са събрани доказателствени материали, от които да следва дори минимална индиция относно осъществено от негова страна съставомерно поведение, като това се отнася както до обективната страна на предявеното му обвинение, така и до формирането на умисъла.

Според жалбоподателя обективната истина е разкрита, извършени са всички възможни и необходими действия по разследването и те водят до единствено възможната констатация, че той не е извършил посоченото деяние, за което е привлечен в качеството на обвиняем.

Жалбоподателят формулира и аргументи относно допустимостта на частната си жалба и правния си интерес с това, че не е без значение дали в постановлението ще е прието, че деяние изобщо не е било извършено, или че деяние е било извършено, но не съставлява престъпление (например с оглед възможността от деянието да произтичат правни последици извън обхвата на наказателното право), а в още по-голяма степен – че обвинението не е доказано. В тази насока се изброяват различни съдебни актове: Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК, Определение № 572 от 23.09.2020 г. на 2

САС по в. ч. н. д. № 950/2020 г.: Определение № 111 от 28.01.2021 г. на САС по в. ч. н. д. № 25/2021 г.; Определение № 100 от 25.06.2018 г. на АСпНС по в. ч. н. д. № 267/2018 г., 4-ти св, Определение № 14 от 8.03.2024 г. на Военно-апелативен съд на РБ по в. ч. н. д. № 1/2024 г., Определение № 368 от 26.03.2021 г. на САС по в. ч. н. д. № 228/2021 г., Определение № 1039 от 27.03.2015 г. на СГС по в. ч. н. д. № 2940/2014 г., Определение № 60 от 28.10.2011 г. на Военен съд – Пловдив по ч. н. д. № 493/2011 г., Определение № 14 от 19.04.2013 г. на Военен съд – Пловдив по ч. н. д. № 242/2013 г., Определение № 578 от 27.11.2017 г. на ОС – Сливен по в. ч. н. д. № 630/2017 г. и др., като се поддържа, че прокурорът не е формулирал коректното прекратително основание, като твърди, че това единственото коректно основание за прекратяване на наказателното производство срещу него е това по чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК.

Жалбоподателят Х. е отправил към съда и искане за произнасяне по веществените доказателства, като излага доводи, че иззетите при извършеното на 01.12.2017 г. претърсване и изземване от наетата от него касета № 567 в трезор на „СОТ“ ЕООД, находящ се в гр.

София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52, парични суми: 105 020 /сто и пет хиляди и двадесет/ лева;153 700 /сто петдесет и три хиляди и седемстотин/ евро; 2350 /две хиляди триста и петдесет/ щатски долара са негова лична собственост. Поддържа, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че иззетите на 01.12.2017 г. парични суми са негова собственост, като това е записано и в протокола за претърсване и изземване.

Моли на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК обжалваното постановление да бъде изменено в частта относно основанието за прекратяване на воденото срещу Х. наказателно производство, като съдът се произнесе със съдебен акт, с който наказателното производство да се счита за прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, както и да се постанови съдебен акт, с който на жалбоподателя да му бъдат върнати иззетите при извършеното на 01.12.2017 г. претърсване и изземване от наетата от него касета № 567 в трезор на „СОТ“ ЕООД, в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52, парични суми.

С частната жалба на обв. А. М. А., в която са изложени аналогични аргументи също се иска постановлението да бъде изменено, като наказателното производство спрямо този обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК се счита за прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение първо НПК – поради това, че деянието не е извършено, като същото е и основанието за прекратяване и по отношение на двете предявени спрямо него обвинения по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т.

6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 3 и ал.4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – съответно във връзка с дейността на „Чирита“ ЕООД и „Малус Фарма“ ЕООД.

С частната жалба на обв. Н. Ц. Н. се отправят подобни искания към съда, а именно постановлението да бъде изменено, като наказателното производство спрямо този обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се счита за прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение първо НПК С частната жалба на обв. О. О. Я. се моли съда да измени атакуваното 3 постановление, като приеме, че наказателното производство спрямо обв. Я. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК следва да се счита за прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение първо НПК, като същото е и основанието за прекратяване и по отношение на обвинението срещу него за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С депозираната до съда частна жалба обв. Е. В. И. също иска от съда наказателното производство срещу нея да бъде прието, че се прекратява на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение първо НПК.

С частната жалба на обв. Р. И. Т. също се иска от съда да измени атакуваното постановление, като приеме, че наказателното производство спрямо обв. Т. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК следва да се счита за прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение първо НПК, като същото да бъде и основанието за прекратяване и по отношение на обвинението срещу нея за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебният състав, след като се запозна с подадените жалби и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, установи, че същите са депозирани в законоустановения 7-дневен срок от получаване на постановлението на СГП, от надлежно легитимирани да инициират съдебна проверка субекти, поради което са и процесуално допустими.

След извършване на проверката от страна на настоящия състав, по отношение на редовността (допустимостта) на жалбите, съдът се занима и с преценка по обосноваността и законосъобразността на контролираното от Софийски градски съд постановление за прекратяване на наказателното производство от страна на СГП. Преценката по обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени; (2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата - игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният, произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена 4 интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 - ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия - за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при предявено с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът установи, че фактическите изводи на прокурора не съответстват на събрания доказателствен материал и порокът не може да бъде отстранен чрез правомощието по чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК, следва да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона