Определение № 4317 от 26.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4317 гр. Варна, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова

Членове:

Деница Добрева

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501892 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6395/13.08.2026 г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу Разпореждане № 2617/24.07.2026 г. по ч.гр.д. № 658/2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 5092/03.07.2026 г., подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Г. М. за главница за разликата над 41,76 eвро до пълния заявен размер от 703,06 евро; за 68,45 евро - договорна възнаградителна лихва за периода о т 15.12.2025 г. до 01.06.2026 г.; за 23,75 евро - обезщетение за забава за периода о т 15.12.2025 г. до 25.06.2026 г., произтичащи от договор за потребителски кредит № **** г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Поддържа се, че сключването на застраховката не е задължително условие за получаването на кредита, като цитира конкретни клаузи от договора за кредит, а кредитополучателят сам е пожелал ползването на тази допълнителна услуга, като тя е предоставена при сключване на отделно договорно правоотношение договор за застраховка и застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. Излага доводи, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като представлява допълнителен финансов ресурс (главница). Сочи, че банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от името и за сметка на кредитополучателя, като при отказ от застраховката застрахователната премия се възстановявала на потребителя и той можел да се разпорежда с нея, но условията по договора за кредит оставали непроменени. Описват се ползите за потребителя от сключване на договора за застраховка, както и процеса на кандидатстване, като потребителят имал възможност сам да „включва“ или „изключва“ допълнителната услуга. Оспорва извода на заповедния съд, че потребителят не е бил наясно и не е бил съгласен с параметрите на договора. Счита, че заповедният съд е достигнал до различни правни изводи, излагайки противоречащи на закона доводи и съображения, както и такива, които биха могли да са предмет на установяване и 1 обсъждане в исково производство, но не подлежат на индивидуално изследване и самостоятелно доказване във формалните и фиксирани рамки на заповедното производство. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в цялост, както и за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 658/2026 г. Районен съд – Провадия е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Г. М. за следните суми: 703,06 евро, представляваща изискуема главница договор за потребителски кредит № **** г., 68,45 евро - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2025 г. до 01.06.2026 г. и 23,75 евро - обезщетение за забава за периода от 15.12.2025 г. до 25.06.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че сумите по въпросната застраховка са включени изначално в дължимите по договора за кредит суми, като част от дължимата главница и липсват доказателства за предоставена възможност на потребителя да заяви приема ли или се отказва от сключването на застраховка, респ. заплащането на застрахователна премия.

Тези компоненти не са били включени в ГПР, а тяхното включване би обосновало негов размер, различен от посочения в договора, което влиза в колизия с императива на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което влече недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, като съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връщал чистата стойност на кредита.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК, като такава преценка се прави и когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на документ, предвиден в чл. 417 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК изрично вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съответно дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 58,41%.

2

Същевременно от чл. 7.1 от договора е видно, че в общия размер на кредита (2631,45 лв.) освен предоставения кредит от 2071 лв. е включена и сумата от 560,45 лв. застрахователна премия по застраховка Bank Пакет. С оглед размер на общия кредит е видно, че застрахователната премия е финансирана с кредит, заплащането на който е разсрочено и е включено в размера на всяка погасителна вноска. В чл. 7.2.2. е предвидено, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, средствата, с които се финансира застрахователната премия по конкретната застраховка се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател. Съгласно чл. 10 от договора в ГПР са включени единствено годишния лихвен процент, посочен в чл. 9.1. В случаите, когато Потребителят е избрал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, застрахователната премия е част от общия размер на кредита (главница). Застрахователната премия е разход за допълнителна услуга (застраховка), като сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, поради което застрахователната премия не е част от общия разход по кредита, включен при изчисляването на ГПР.

Учреденото между страните отношение има характеристиките на договор за потребителски кредит. Ето защо в отношенията между страните, приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, съобразно които в случай че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7-9, според чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит се счита за недействителен.

Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 от ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат наприлагането на търговски клаузи и условия. Съгласно тълкувателните мотиви на решение на СЕС по C‑714/22, ако допълнителните услуги, съпътстващи кредитирането са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването на кредит, същите следва да се включат като част от ГПР. Решението е основано на т. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 28.04.2008г.

За преценката дали присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма, е необходима предпоставка за отпускане на кредита, следва да бъдат изследвани всички обстоятелства по сключването на договора, а не само съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

В процесния договор изрично е предвидено, че при сключването му, потребителят не е длъжен да сключва застраховка (чл. 19), а може да го направи по свое желание и усмотрение, без това да е задължително условие за сключване на самия кредитен договор. Същевременно в преддоговорния процес, представен в частната 3 жалба чрез извлечение от приложението за кандидатстване, не става ясно, че потребителят кандидатства и за допълнително кредитиране, с което ще финансира застрахователния пакет. Напротив, на потребителя е предложено да кандидатства за кредитиране за определена сума и фиксиран срок, а предложението за кредитирането на застраховка е прието чрез избор на отметка „ защита на кредита и на сметките“ ( стр. 7 от частната жалба), без яснота за конкретния финансов ангажимент, който поема.

Самото договорно съдържание, съгласно договор за потребителски кредит № 4054138777/12.03.2 0 2 4 г. също не указва ясно целта на кредитирането. Видно от договора за кредит и Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, застраховането е предложено на клиента чрез самия кредитор като представител на застрахователя, а предмет на застраховането е финансовия риск на кредитора. Самият договор не съдържа разпоредби относно застраховането, а същите са поместени в друг документ.

Съдът намира, че кръстосано предлагане на два продукта - кредитен и застрахователен, поражда голяма вероятност потребителят да не е в състояние да възприеме последиците от множеството изявления, които е направил в хода на кредитирането. При сделка между неравнопоставени субекти, каквито са потребителите и доставчиците на кредитни и застрахователни услуги, добросъвестността изисква посредникът да разясни и предложи съдържание на клаузи, които да са разбираеми за потребителя. Затова при добавянето към заема на допълнителни суми, които не са предвидени като цена на допълнителни услуги, а като част от усвоената главница по кредита, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на кредита. Следва в договора, а и в преддоговорния процес, ясно да бъде посочено, че чрез опускания кредит се финансират и допълнителни застрахователни услуги.

На следващо място, застрахователната премия е разход за потребителя, независимо от това, дали се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез допълнителни разходи. В случая предвид изложените по-горе съображения съдът приема, че разходът за застраховка не е поет въз основа на информиран избор на потребител, поради което и следва да се отрече нейния доброволен характер. Същевременно застрахователната премия е включена като част от главницата, а оттам в месечните погасителни вноски, като по този начин кредиторът получава и възнаграждение под формата на договорна лихва върху застраховката, което води до допълнително оскъпяване на кредита. Доколкото обаче застраховката има за цел да обезпечи кредитора по договора за кредит, то несъмнено същата съставлява разход по кредита и следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Ето защо и на основание чл. 11 ЗПК застраховката следва да се отчита като разход при изчисляване размер на ГПР. Този разход е известен на кредитора към датата на сключване на договора, поради което и същият е следвало да го оповести надлежно. В случая, обаче в чл. 10 от договора изрично е посочено, че този разход не се включва в Г П Р. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити не е отразено, че като разход следва потребителят да заплати застрахователна премия. След като застраховката не е включена в ГПР като разход, то 4 това създава невярна представа у потребителя за точната стойност на разходите по кредита и има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.