Акт № 14930 от 17.11.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 3172/2026
- Подписан
- 17.11.2026
- В сила
- 17.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, т.4, пр.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40-43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40-43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40-43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40-43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.176, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 14930
Варна, 17.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20267050703172 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба на Р. Н. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0445-000105/02.10.2026 година, издадена от началник РУ към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП на г-н Г. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.
С жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорва фактическата обстановка описана в оспорената заповед. Иска се от съда да отмени оспорената ПАМ като незаконосъобразна.
Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, изразява становище, за неоснователност на жалбата. Иска отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от лицето адресат на заповедта, в законоустановените форма и срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0445-000105/02.10.2026 година, издадена от началник РУ към ОД МВР Варна, РУ Аксаково.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма от компетентен орган и е валиден административен акт, годен за съдебна проверка.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0445-000105/02.10.2026 година началника РУ към ОД МВР Варна, РУ Аксаково която на основание чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП по отношение на Р. Н. Г. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.
В обстоятелствената част на заповедта е констатирано, че на 02.10.2026г. около 00.08часа в гр. Аксаково на ул. нива до стадиона в гр. Аксаково посока улица Георги Петлешев управлява собственият си лек автомобил БМВ 530 Д с рег. номер [рег. номер], като в завой извършва рязка маневра, извежда МПС извън контрол чрез презавиване и увеличаване на скоростта чрез рязко подаване на газ, което довежда до загуба на сцепление на задните гуми. С безконтролно действие над МПС водачът създава непосредствена опасност за живота и здравето на другите участници в движението, както и целостта на намиращите се в близост обекти, като използва пътя за други цели.
Направен е извод, че водачът на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.
На направените констатации и изводи е издадена заповедта предмет на проверка в настоящото производство.
Заповедта е издадена на основание съставен от старши полицай към ОД МВР Варна, РУ Варна АУАН № GA 5586255/02.10.2026г.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
С приложена по делото Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и по чл. 171, т. 2 от закона, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт.
В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето. Както всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер.
Оспорената заповед е материално законосъобразна.
Съгласно чл.171, т.1, б.з) дд) о ЗДвП, принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, се прилага за нарушения по чл.175, ал.4, чл.175а, ал.1 и чл.176, ал.2 от ЗДвП. С процесната ЗППАМ мярката е наложена за нарушение по чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Съставът на административнонаказателната разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП включва организиране или участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ползване на такива пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Според описанието на нарушението в заповедта и АУАН в случая са касае за третата хипотеза - ползване на пътищата за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение.
Нарушението на жалбоподателя, констатирано с АУАН, който е редовно съставен, има доказателствена сила до доказване на противното. Актът е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно начина на управление на МПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. В хода на инициираното съдебно производство по обжалване на ПАМ жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че отразеното в АУАН не отговаря на действителността, поради което отразените в АУАН фактически обстоятелства не са опровергани и съдът приема, че фактите са настъпили по начина описан в АУАН и заповедта.
Освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, АУАН е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта.
В хода на съдебното производство беше направен оглед на видеозапис, от който се установява че посоченият в АУАН автомобил е спрян за проверка, като водачът на МПС сочи пред контролния орган, че не е овладял автомобила и че се е изплашил, когато МПС е излязло от контрол.
В Докладна записка изготвена от служител относно извършената проверка на г-н Г. е посочено, че водачът на МПС е споделил че „е подал многократно много газ и това е причината за поднасянето на колата“.
Посочената мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца е изрично предвидена в разпоредбата на чл.171, т.1 б.з) дд) от ЗДвП, която при наличието на предпоставките – нарушение по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде приложена на водача на МПС. В случая административните органи действат при обвързана компетентност и налагането на предвидената в закона ПАМ не подлежи на преценка при реализирането на предпоставките за прилагането й.
Поради изложеното съдът намира, че оспорваната ЗПАМ е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, визирана в чл.22 от ЗАНН, връзка с чл.171, ал.1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Р. Н. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0445-000105/02.10.2026 година, издадена от началник РУ към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП на г-н Г. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.
ОСЪЖДА Р. Н. Г. да заплати на началник РУ към ОД МВР Варна, РУ Аксаково юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро (шестдесет евро).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�