Решение № 34 от 18.02.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. С., 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500433 по описа за 2021 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК

С решение №9007/16.07.2021г. по гр.д. №125/2019г. Чепеларският районен съд е признал за установено по отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П . , Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап.

7 е собственик на 1/4 идеална част от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с.

П., при граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и е осъден ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. да предаде владението на И. Б. Т. , с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б.а К. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без да има правно основание, като е отхвърлен иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до претендирания в цялост имот,като неоснователен и недоказанкато комбинираната скица към СТЕ /л.210 по делото/ е неразделна част от решението.

1

С решение за поправка на явна фактическа грешка №9008/ 30.09.2021г. по гр.д. №125/2019г. Чепеларският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №9007/16.07.2021г., постановено по гр. дело №125 /2019г. по описа на районен съд - Ч. ,като ВМЕСТО: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул.

Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 е собственик на 1/4 идеална част от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без да има правно основание, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до претендирания в цялост имот като неоснователен и недоказан,ДА СЕ ЧЕТЕ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ

КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 са собственици на по 1/4 идеална част всеки от тях от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т.

121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без да има правно основание, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до претендирания в цялост имот като неоснователен и недоказан като комбинираната скица към СТЕ /л.210 по делото/ е неразделна част от решението.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№90294/03.08.2021г. от ИВ. Б. Т. и Д. Б. К. и двамата чрез адв.Т. Д. против решение № 9007/16.07.2021г. по гр.д.

2

№ 125/2019г. на районен съд гр.Ч., в частта ,с която районният съд е отхвърлил иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до претендирания в цялост имот като неоснователен и недоказан.Счита ,че в обжалваната част е постановен недопустим съдебен акт, поради което моли за обезсилването на решението в тази му част .Намира ,че правилно по същество съдът е признал за доказано, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот, като ищците заедно с останалите наследници на Б. Т. се легитимират като съсобственици на имота по наследство, при квотите определени в Закона за наследството.Счита ,че неправилно съдът е приел в мотивите към съдебния акт, че ищците претендират да са единствени съсобственици на целия имот, поради което е отхвърлил иска за размера над 1/4 ид.ч.Намира ,че в случая съдът се е произнесъл по непредявен от ищците иск, а именно за размера над 1/4 ид.ч. за всеки ищец от правото на собственост върху имота,при което съдът се е произнесъл, в оспорената част на решението, при липса на положителна процесуална предпоставка - предявен иск.Моли въззивния съд да установи какъв петитум са заявили ищците с исковата молба ,че претендират да са съсобственици на целия процесен имот и искане да им се предаде владението върху имота. В първото по делото о.с.з. проведено, на 24.10.2019г., по реда и на основание чл.143 ал.2 ГПК твърди че ищците са заявили, че всеки един от двамата ищци притежава по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. В същото съдебно заседание е депозирана и изрична писмена молба, с която на основание чл.143 ал.2 и чл.214 ал.1 ГПК е заявено , че всеки един от двамата ищци притежава по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, доколкото това е квотата им от наследството на наследодателя.С оглед гореизложеното, счита ,че към момента на постановяване на решението, са налице: петитум, с който се претендира признаване на СЪСОБСТВЕНОСТ за ищците и предаване на владението върху имота, и обстоятелствена част към този петитум, в която надлежно, по реда на чл.143 ал.2 ГПК, е изрично посочено, че всеки от ищците е съсобственик на по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху имота .Счита ,че ищците не са предявили и поддържали иск за размера над притежаваната от всеки от тях по 1/4 ид.ч. от правото на собственост, поради което и като се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на тази част съдът се е произнесъл по недопустимо, по непредявен иск.Счита ,че в случая, съдът неправилно не е зачел извършеното пояснение и допълнение на исковата молба, по реда на чл.143 ал.2 ГПК, като достатъчно основание за да приеме, че иска се поддържа от всеки от ищците, именно до размера от 1/4 ид.ч. от правото на собственост. Поради това моли въззивния съд да обезсили решение № 9007/16.07.2021г. по гр.д.№ 125/2019г. на Районен съд гр.Ч. в обжалваната му част .Претендират разноски .

Постъпил е писмен отговор с вх.№90342/29.09.2021г. от Институт по зеленчукови култури“М.“ гр.П. чрез адв.Р. И. ,който намира ,че въззивната жалба на И.Т. и Д.К. чрез адв.Т. Д. е неоснователна и 3 недказана,поради това моли въззивния съд в тази част да потвърди обжалваното решение на районен съд –Ч. Счита че са необосновани и недоказани твърденията на пълномощника на жалбоподателите ,че решението на районен съд Ч. в обжалваната му част е недопустимо,тъй като в случая не е налице произнасяне на съда по непредявен иск .Моли съда да обърне внимание ,че няма тъждество в предмета на настоящото дело и на това по гр.д. №835/2009г. на ВКС ,за да се иска прекратяване на настоящото производство поради сила на пресъдено нещо.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че по настоящото дело като ищец е конституиран И.Т. ,който не е бил страна по влязлото в сила решение №456/03.06.2010г. по гр.д.

№835/2009г на ВКС І гр.о.,в което е бил предявен само установителен иск с правно основание чл.97 ГПК /отм/Намира ,че липсват доказателства ищците да са съсобственици на целия имот , а недопустимо е да упражняват правата по чл.108 ЗС за останалите съсобственици на процесния имот Считат ,че решението на районен съд –Ч. в уважената част е незаконосъобразно и необосновано и в този смисъл са подали въззивна жалба.Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№90341/29.09.2021г. от адв.Р. И. , пълномощник на Институт по зеленчукови култури „М."- град П. против решение №9007/16.07.2021г. по гр.д. №125/2019г. по описа на районен съд Ч.,в частта ,с която се признава за установено по отношение на ответника ,че ИВ. Б. Т. е собственик на ¼ идеална част от ПИ 2067 с площ от 875 кв.м. ,който попада с 875 кв.м. в УПИ-VІ-за ОС“М.“ ,в кв.98 по плана на с.П. и ответника е осъден да прредаде на ИВ. Б. Т. и Д. Б. К. фактическата власт върху същия поземлен имот ,който държи без правно основание В тази част намира ,че решението е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, НЕОБОСНОВАНО И НЕПРАВИЛНО, КАКТО И ТАКОВА, ПРИ

РАЗЕЛЕЖДАНЕТО НА КОЕТО СА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ

НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, а също така е бил НАРУШЕН И МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН, което е довело до постановяването на един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени от въззивната инстанция по съображенията и оплакванията ни, посочени в тази жалба.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като СмОС реши спора по същество и постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли изцяло предявените от ищците И.Т. и Д.К. искове по чл. 108 от ЗС Претендира разноски .Поддържа всички писмени становища и възражения, които са направили и подавали в проведените по делото открити съдебни заседания пред PC, но които първата инстанция незаконосъобразно не е зачела, както и за някои дори не се е произнесла. Счита ,че по този начин и самия PC е опорочил проведената съдебна процедура, като не се е произнесъл и по всички наши възражения и оплаквания в съдебното производство, наведени от ИЗК М. пред тази инстанция, както и липсват каквито и да е мотиви /разсъждения/ в тази насока от страна на съда. Намира ,че така изложената фактическа и правна обстановка , която е посочена в исковата молба и допълнителната им молба на двамата ищци се явява невярна, непълна и неточна, а по същество искът им е неоснователен и недоказан.Независимо, 4 че по надлежния ред и в дадения ни от съда и закона срок, са оспорили ищците да са съсобственици на поземлен имот № 2067 с площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI- за ОС „М., кв. 98 по плана на с. П., с граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, районният съд е решил само в едната част на иска им и то за ищеца, който дори не може да се позове на СПН по отношение на този имот в следствие на Решението на ВКС от 2010 г., което за нас е незаконосъобразно и неправилно. Твърдели са пред районния съд , че Решение № 00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч. е нищожно и незаконосъобразно, поради което и не същото е породило правно си действие, а оттам и настоящите ищци не могат да черпят материалноправната си легитимация по това дело, но това освен че не е зачетено от районен съд -Ч., не е намерило произнасяне и защо не се приема за основателно и доказано това тяхно възражение в тази насока.Счита ,че решение № 00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч. е нищожно, тъй като то е постановено извън компетентността на поземления орган. Твърди ,че е била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където е изрично посочено, че цицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила“ и „лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. “ В тази връзка твърди , че ищците са пропуснали законово определения седемнадесетмесечен срок за заявяване на реституционните си права пред органа на поземлената реституция, а и не са предявили правата си по съдебен ред чрез завеждане на иск против поземлената комисия/ общинската служба по земеделие, на осн. чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Ето защо и счита, че Решение № 00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч. е постановено извън компетентността на поземления орган, който е нямал правомощията да се произнася, при условието, че е бил сезиран извън законово определения срок. Този краен административен акт страда от съществен изначален порок, който води до неговата нищожност, поради което счита ,че той никога не е съществувал в правния мир и не е породил целените конститутивни правни последици. В тази връзка ищците не са активно материално-правно легитимирани и не доказват претендираните от тях собственически права, позовавайки се на това Решение на ПК-Ч., както и не могат да черпят права от него. Още повече и ищеца И.Т., който дори не съществува в Решението на ВКС от 2010 г. Това обаче остана „без коментар“ и никакви мотиви от страна на PC-Ч.. Няма мотиви дори и защо не приема тази теза на доверителя му Оспорили са идентичността на процесния поземлен имот № 2067 е площ от 875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI- за ОС „М., кв. 98 по плана на с. П., с граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, със земеделския имот, представляващ Ливада от 1.175 дка, находящ се в строителните граници на село П., общ.Ч., в местността „Д., и посочен като имоти № 1 и 2 в кв. 98 и 104 от кадастралния план, изработен през 1999 г. за това населено място, при граници: В.Х.М., улица, Н.К., н- ци на А. Д. К., улица, ОС „М.“ и улица.