Решение № 2769 от 02.07.2019, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №2769

02.07.2019г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 28.05.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15159 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. 3 вр. с предл. 5 вр. с чл. 18 ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 69, ал.2 ЗН и чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищец П.И. М.твърди, че с нейната покойна м.М. Г. Н. и с покойния си б.Н. И.Н. придобили в съсобственост по силата на нотариален акт за дарение от 15.02.1975г. и нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. П. с площ от 1062 кв.м., находящ се в гр. П., кв. „П.“, ул. „П.“ № ..

На 19.09.2002г. М.Н.,

Н.Н. и П.Н. сключили договор за доброволна делба на така описания поземлен имот – дворно място като:

1.Н.И.Н. придобил 814/1062 ид.части от имота ведно с целия първи етаж /над приземния/ от едноетажна с приземен етаж жилищната сграда със застроена площ от 72 кв.м., намираща се в описаното дворно място, който етаж е със отделен вход от изток и се състои от две спални, трапезария и бокс, вестибюл, баня с тоалетна, ведно с магазин долепен до жилищната сграда с площ от 44 кв.м. и стопанска постройка в същото място;

2. П.И. М.придобила 248/1062 ид.части от дворното място ведно с приземния етаж от жилищната сграда, намираща се в описаното дворно място , който етаж е с отделен вход от юг и се състои от две спални, трапезария и бокс, вестибюл, баня и тоалетна;

3. М.Н. получила в дял правото на ползване и живеене в една от стаите на приземния етаж – западната спалня и общо ползване на сервизните помещения в същия етаж. Като за уравнение на дела й Н. И.Н. предал на М.Н. сумата от 3000 лева и на П. М.сумата от 2000 лева, която от своя страна ги предала на М.Н..

Твърди се, че с договора за доброволна делба от 19.09.2002г. не е било постигнато поделяне в реални дялове за всеки от съделите на поземления имот, който бил останал в съсобственост при което била нарушена разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗН, според която при делбата всеки сънаследник може да иска и следва да получи своя дял в натура, а неравенството на дяловете се уравнява с пари или имот. С доброволната делба не били оформени дялове в реална собственост, а реално са променени дяловете в съсобствеността по отношение на поземления имот, като делът на Н.Н. е уголемен за сметка дела на М.Н., с което се прикривал договор за дарение или продажба, поради което и тази делба била нищожна. Твърди се още, че Н.Н. бил заплатил на М.Н. сумата от 3000 лв., а на ищцата сумата от 2000 лв. с което реално бил сключен не договор за делба, а на договор за продажба на ид.части.

По изложените съображения се иска от съда да се прогласи за нищожен договора за доброволна делба на процесното дворно място по отношение на наследниците на Н.Н. - о.Х.Г.Н. - с., И.Н.Н. и Г.Н.Н. – с.поради нарушаване императивното изискване на закона за форма – чл.26, ал.2, предл. 5 вр. с чл. 18 ЗЗД евентуално да се прогласи договора за нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 69, ал.2 ЗН поради това, че с делбата не са оформени реални дялове.Иска се още и на основание чл. 124 ГПК ищцата да бъде призната за собственик по отношение на ответниците на ½ ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място, тъй като след прогласяване нищожността на доброволната делба П. М.и наследниците на покойния й б.Н.Н. получават по ½ ид.част по наследяване. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от Х.Г.Н., с която предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че с договора за доброволна делба е прекратена съсобствеността като ищцата е получила в реален дял самостоятелен етаж от 72 кв.м., а на покойния съпруг Н.Н. се дава първият етаж над сутерена и магазин, като паричните суми между страните са уравнение . П.И. М.е получила приземен етаж масивна жилищна сграда от 72 кв.м и сумата от 3000 лв. В дял на М.Н. се предоставя ограничено вещно право на ползване на приземния етаж и същата е получила 2000 лв. от покойния си син. Твърди се, че с договора за делба е ликвидирана съсобствеността. Оспорва се както твърдението за нищожност поради липса на форма на договора, така и нарушаването на императива на чл. 69, ал.2 ЗН. Твърди се, че дворното място не може да бъде разпределено реално, тъй като представлява обща част поради което и ищцата нямало как да придобие ½ ид.част в съсобствеността. Заявява се възражение за придобиване по давност на притежаваните от М.½ ид.части от дворното място в случай на прогласяване нищожността на договора за делба Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от Г.Н.Н., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за нередовност на исковата молба, тъй като към делбата ищцата била в брак с Г. М., който починал и оставил за наследници освен преживялата с. и две деца – К. Г. М. и М.М.а, които били задължителни необходими другари. Релевират се идентични възражения с възраженията на отв.

Х.Н.. Заявява се възражение за придобиване по давност на притежаваните от М.½ ид.части от дворното място в случай на прогласяване нищожността на договора за делба.Ангажират се доказателства.Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от И.Н.Н. с който се оспорва исковата молба. Застъпва се идентична теза с тази на първите двама ответника за наличието на възникнала хоризонтална етажна собственост, която обхваща дворното място, поради което и същото е неподеляемо по естеството си, а описаните ид.части представляват общи части от това дворно място. Заявява се възражение за придобиване по давност на притежаваните от М.½ ид.части от дворното място в случай на прогласяване нищожността на договора за делба. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото не се спори, а и се установява, че преди сключването на договора за делба от 19.09.2002г. М.

Г. Н. е притежавала 566/4248 ид.части от процесния поземления имот, а децата й ищцата П. М.и покойния й б.Н.Н. – всеки по 1841/4248 ид.части – нот. акт № ..г. и нот.акт № ... Първоначално имот пл.номер 684 от кв.38 с площ от 496 кв.м. е бил собственост на по ½ ид.част за Н.Н. и П. М.– за всеки, а впоследствие този имот е включен в поземлен имот пл.№ 184 от кв.38 /стар/, 13 – ти нов по регулационния план от 1982г. с площ от 1062 кв.м. като за разликата над 496 кв.м до 1062 кв.м е съставен констативния нотариален акт от 11.09.2002г. и съгласно който са отразени притежаваните от М.Н. въз основа на давностно владение ид.части от правото на собственост.

По делото няма данни затова как е възникнала съсобствеността между страните по отношение на жилищните постройки върху дворното място, до колкото ищецът не оспорва правата на ответниците в тях. Следователно към момента на извършването на делбата изградената жилищна сграда и магазин са били в съсобственост съобразно правата на страните в дворното място по силата на материалното приращение съгласно чл.

92 ЗС. Вещото лице В.К. в заключението си, прието и неоспорено от страните заявява, че площта на процесния поземлен имот е 1062 кв.м. жилищната сграда е двуетажна, като ищцата ползва приземен етаж, а ответниците първи етаж и магазин. Вещото лице посочва, че предназначнието на незастроената част е дворно място. Вещото лице посочва още, че предназначението на дворното място е да обслужва постройките като има техническа възможност за обособяването на дворното място в два самостоятелни обекта. Вещото лице посочва и че от техническа гледна точка е невъзжможно за всеки самостоятелен обект да се обособи и самостоятелна част от дворното място,

Следователно, щом жилищна сграда е една с долепен до нея магазин и не се спори затова че страните са собственици на самостоятелни обекти от нея – приземен етаж, първи етаж и магазин, а дворното място обслужва тази постройките, то е налице хоризонтална етажна собственост, при което дворното място е неделимо относно частта му която обслужва постройките – така т.1 буква „г“, „д“ и „е“ от Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС съгласно, което парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС и делбата на общи части. Построените жилищни и други сгради във всеки от имотите, от които е образуван общият парцел, може да не покриват напълно строителното петно, което се предвижда по застроителния план. И в този случай делбата на парцела е недопустима.

Извършването на делбата на поземления имот от

19.02.2002г. е било допустимо само ако дворното място е така поделено, при което единия съделител да получи в реален дял съответната част от процесния поземлен имот, която е била незастроена, при което тази част да се обособи в самостоятелен обект на правото на собственост, а другите съделители да получат в изключителна собственост магазин, първия етаж и приземния етаж ведно с ид.части от общи части върху земята съобразно притежаваната от тях застроена площ, при което ако е нужно да се извърши уравняване на деловете на съделителите – така решение №504 от 24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. та ВС, І ГО и др., респ. общата част да им се постави в общ дял, при което земята придобива статут на обща част и прилежаща площ към отделните сгради.

До колкото обаче по делото не е предявен иск с основанието по чл. 38, ал.3 ЗС съдът не се произнася относно факта допустима ли е делбата на имота по начина, който е извършен с договора за доброволна делба от 19.09.2002г.

Относно иска с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.

3 вр. с предл. 5 вр. с чл. 18 ЗЗД – твърдяната липса на форма поради прикрито действително съглашение за извършено дарение или покупко-продажба съдът намира, че този иск е недоказан, тъй като от една страна няма начало на писмено доказателство и съгласно чл. 165, ал.2 ГПК свидетелските показания за действителното съдържание на волеизялвнието на страните са недопустими – така Решение № 464 от 16.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1069 по описа за 2009 г. на ВКС, I г.о.. По делото няма т.нар обратното писмо (contre lettre), разкриващо съдържанието на прикрития договор, което съдът да приеме като извънсъдебно признание на неизгоден за страна факта, респ. което да установи действителното съдържание на волеизявлението на всички страни по прикрития договор и да послужи за пълно разкриване на симулацията. Дори последното да не се приеме, нито един от свидетелите, които са били разпитани по делото Н. Й.Н., А. Х. и Н. Т.не заявява с категоричност действителното съдържание на волеизявлението на страните, а именно, че М.Н. е имала за цел да наради сина си или да му продаде притежаваните от нея ид.части от правото на собственост.

Следователно, за да се приеме, че има опорочаване на формата за действителност на сделката е необходимо първо да се установи наличието на привидност на сделката като твърденито на ищцата, че щом земята е останала в идеални части, а не в реални дялове индицира на това, че целта била да се сключи прехвърлителен договор на идеални части, а не на делба остава изцяло недоказано и в сферата на предположенията. На базата на тези предположения на ищеца с оглед крайния резултат на делбата и евентуалното му несъгласие с него впоследствие процесният договор не може да бъде обявен за недействителен.

Вън от горното и процесния договор за делба не разкрива хипотезите някой от съделителите да не получава нито имот, нито парично уравнение на дела си в който случай безспорно явно би било дарственото намерение.

По отношение на евентуалния иск по чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 69, ал.2 ЗН