Решение № 3529 от 27.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3529 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110128844 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ,ООД срещу ,, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 7887 лв., представляваща неизплатенo застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на 12.08.2022 г. с т.а.

„Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , – покрит застрахователен риск по силата на имуществена застраховка „Пълно автокаско“, сключена между ответника и ,ООД на 27.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба /29.05.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 620,20 лв., представляваща лихва за забава за периода от 12.08.2022 г. до 28.05.2023 г. В проведеното по делото о.с.з. на 12.12.2023 г. е допуснато изменение на предявения иск за главница чрез увеличаване размера на същия до сумата в размер на 10 875 лв.

Ищецът ,ООД твърди, че на 27.05.2022 г. между него и ответника била сключена застраховка „Пълно автокаско“ със застрахователна полица № 030Х0729148 за т.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , с период на застрахователно покритие 28.05.2022 г. – 27.05.2023 г. Поддържа се, че на 12.08.2022 г. при движение в гр. София, кв. Малашевци е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил, управляван от служител на ищцовото 1 дружество, в резултат на което на МПС са нанесени материални щети.

Ищецът посочва, че на същата дата уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като била заведена претенция

№

10122030104182/12.08.2022 г. Счита, че стойността на уврежданията на процесния автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 30 %, възлиза на сумата от 7 887 лв. Застрахователят постановил отказ за плащане, който след оспорване с възражение от страна на застрахования, бил потвърден. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът , оспорва предявените искове. Счита, че в случая е налице изключен застрахователен риск по т.10.11 от Общите условия по застраховката, тъй като събитието е настъпило в резултат на груба небрежност от страна на водача на автомобила – при извършване на маневра „обратен завой“ същият не е пропуснал движещото се от лявата му страна ППС – л.а. „Ауди А4“, рег. № ,, макар същият да е бил видим за него, като едновременно с това е предприел маневрата при забранителна пътна маркировка на пътното платно „М2“ – двойна непрекъсната линия. При условията на евентуалност навежда следните твърдения: 1/ че неизпълнението на задълженията на застрахования по т.76.1, 76.2 и 76.14 от ОУ за застраховка „Каско“ обуславя редукцията на претендираното застрахователно обезщетение с не по-малко от 90 % от размера на главницата; 2/ наличието на тотална щета на автомобила, която обуславя определяне на размера чрез приспадане стойността на запазените части от действителната стойност на автомобила към датата на събитието; 3/ релевира възражение за прихващане с дължимата сума за втората вноска от застрахователната премия по процесния договор за застраховка в размер на 281,60 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 405 КЗ:

По предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното 2 събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

С доклада по делото и с последващо протоколно определение от 12.10.2023 г., предвид становището на страните, съдът е отделил като безспорни обстоятелства наличието на валидно застрахователно правоотношение между тях и прекратената регистрация на процесния автомобил /свален от отчет/ от органите на КАТ на 13.09.2022 г. поради констатираната тотална щета.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск.

Видно от представените по делото въпросник-предложение за сключване на застраховка Каско на МПС и застрахователна полица № 030Х0729148, ищецът е изразил съгласието си за сключване на договора за застраховка при общи условия, като е декларирал, че е запознат и приема същите, поради което и на основание чл. 384, ал. 1 КЗ ОУ обвързват страните, като допълват съдържанието на учреденото с полицата застрахователно правоотношение.

От предметното съдържание на Общите условия се установява, че в обхвата на застрахователно покритие попада пътно-транспортно произшествие по смисъла на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало неговата повреда или други материални щети. Съгласно т.10.11 от Общите условия, на обезщетение по застраховката не подлежат щети, причинени при, от или вследствие на действия или бездействия, извършени с груба небрежност от застраховащия, застрахования, в това число и от негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС. В т.3.14 от ОУ грубата небрежност е дефинирана като форма на виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа (грижа, която би полагал и най-небрежния водач) за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 12.08.2022 г. /л.11/, в който е отразено, че на посочената дата е настъпило ПТП в кв. Малашевци, когато при излизането на л.а. „Фолксваген”, рег. № , от паркинг, частен терен, завивайки на ляво, същият се сблъсква с л.а. „Ауди А4“, рег. № ,. Настъпилият удар между двете превозни средства е в зоната на броня, фарове, греди, капак, калник на л.а. „Фолксваген”, рег. № ,, съответно 3

– в предна броня, капак, калник, радиатор, рог на л.а. „Ауди А4“, рег. № ,.

Протоколът е подписан и от двамата водачи, като за установяване механизма на настъпване на ПТП последните са разпитани в хода на делото в качеството им на свидетели.

От показанията на Г. Г. – водач на л.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № СВ , АМ и бивш служител при ищеца, се установява, че ПТП е настъпило една сутрин, когато е отивал да зареди метан в гр. София, преди ул. „Първа Българска армия“ – дал е ляв мигач и се е устроил да завие наляво в улицата, от която е излизала друга кола, която е спряла, за да му даде възможност да премине, когато изведнъж зад спрялата кола е излязла друга такава, която го е ударила отпред в лявата част. След предявяване на свидетеля на процесния протокол, последният потвърждава, че се е подписал под буква „А“, като скицата отговаря на механизма на ПТП, но поддържа, че другият автомобил се е ударил в него – самият той не бил причинил умишлено ПТП. Въпреки предоставената възможност на свидетеля да отговори на поставения въпрос къде точно е настъпил ударът, същият посочва противоречиви данни, като по същество не установява неговото местоположение.

По делото е разпитан и свидетелят Ю. Ц. – участник в процесното ПТП като водач на л.а. „Ауди А4“, рег. № ,, който излага, че малко преди самото кръстовище при кв. Орландовци, посока „Хаджи Димитър“, от газ станцията е излязъл бял автомобил с намерение да прави ляв завой, навлизайки в лентата на свидетеля. Последният твърди, че го е видял, натиснал е спирачки, но разстоянието не е било достатъчно, поради което го е ударил ъглово откъм фара на предната част. В посоката на движение на свидетеля е имало две ленти – една за направо и една за наляво, /след което посочва две ленти за направо/, насрещното движение се е осъществявало по една лента, маркировката, която ги е разделяла е била непрекъсната, а ударът е настъпил по средата на лентата, по която се е движел свидетелят, тоест бялата кола е успяла да премине пред автомобилите за направо.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ю. Ц. като конкретни, последователни и обективно дадени, съответно – кредитира частично тези на свидетеля Г., доколкото същият излага и твърдения, които не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а 4 целят да установят, че друг водач е виновен за настъпване на ПТП – „От тази улица излизаше една кола, която спря, за да направя левия завой и вляза в тази улица, но изведнъж зад спрялата кола излезе друга , която ме удари отпред вляво“. С изключение на последната част от показанията на свидетеля Г., които съдът не кредитира, посоченият механизъм на ПТП се потвърждава в пълна степен и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по САТЕ – при излизане от газ станция на ул. „Първа българска армия“ № 183 /преди кръстовището с ул. „Малашевска“/ водачът на т.а.

„Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , предприема маневра обратен завой и не пропуска движещия се в дясната пътна лента по ул. „Първа българска армия“ л.а. „Ауди А4“, рег. № ,, в резултат на което реализира удар с него.

При анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че виновен за настъпилото ПТП е единствено водачът на т.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , – свидетелят Г. Г., който е предприел излизане на път от крайпътна територия с намерението да премине двете ленти и да направи обратен завой за включване в обратната посока на движение. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път, както и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП , регламентираща, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Видно от представения снимков материал към заключението по САТЕ, процесното платно за движение е разделено от двойна непрекъсната линия – М2, по отношение на която нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП предвижда забрана за застъпването и пресичането от страна на пътните превозни средства. Съобразявайки показанията на водача на т.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , в частта, в която излага: „Дадох ляв мигач и се устроих да 5 завия наляво в улицата, стояща наляво от мен“, съдът намира, че същият е имал явното намерение да извърши нарушение на цитираното правило за движение, но обективно не се е стигнало до преминаване в насрещната лента за движение предвид настъпилия удар. Независимо от изложеното, видно от поведението му, водачът не е положил дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди, доколкото неспазването на пътната маркировка е предпоставка за реализиране на процесното ПТП.

Според съдебната практика груба небрежност при управление на МПС е виновно противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е довело до настъпване на увреждането, при съзнание на водача, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В гражданското право противоправното поведение е по презумпция недобросъвестно, но доказването на квалифицирания фактически състав на грубата небрежност е в тежест на ответника. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност /Решение № 18 от 8.02.2012г. по гр.д.№ 434/2011г. на ВКС, ІІІ г.о./ Водачите на моторни превозни средства са длъжни да знаят и да се съобразяват с правилата за движение, поради което винаги когато пострадалият /като водач на МПС/ създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата.