Определение № 428 от 23.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 23.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000323 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по постъпила жалба от Агенция по вписванията срещу решение № 40/08.05.2025г., постановено по т.д.№ 62/2025 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е отменен Отказ №20250331164709-2/04.04.2025г. н а ДЛР при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.

№20250331164709/31.03.2025г. за заличаването от ТРРЮЛНЦ на „Комуналефект“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 000840182, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Генерал Киселов“ №1 и е указано на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА да извърши заявеното със Заявление с вх.

№20250331164709/31.03.2025г вписване.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът няма възможността да събира нови доказателства в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което недопустимо е мотивирал решението си въз основа на приложено към жалбата удостоверение. Намирайки постановения отказ за правилен и законосъобразен, моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което отмени решението на първоинстанционния съд и потвърди обжалвания отказ на ДЛР. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по жалбата „КОМУНАЛЕФЕКТ“ ЕООД е подал отговор, с 1 който моли обжалваното решение да бъде потвърдено, излагайки подробни съображения за неговата правилност и законосъобразност.

Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Производството по вписванията на /респ. заличаването на вписани/ обстоятелства или обявяване на предвидени в закона актове по партидите на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел е охранително такова и има едностранен характер, доколкото вписването /обявяването или заличаването/ се извършва въз основа на подадено заявление от съответния търговец или ЮЛНЦ и създава изгодни последици за него, като заинтересован, без да се засяга чужда правна сфера, а отказът това да бъде направено засяга единствено неговия правен интерес. Поради това и с чл.25 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено контрол за законосъобразност, осъществяван от окръжния съд по седалището на търговеца или ЮЛНЦ, да бъде допустим единствено по отношение на отказа да бъде извършено исканото действие по вписване /обявяване или заличаване/. Съдебното производство, образувано въз основа на жалбата на молителя, продължава да бъде едностранно - чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането на жалбата на заявителя съдът да извърши в състав от един съдия и в закрито заседание. Препращането към глава двадесет и първа от ГПК - „Обжалване на определенията“ визира единствено посочения в тази глава ред за разглеждане - в закрито заседание, без призоваване на страната, инициирала производството по обжалване. Това препращане не предпоставя механично прилагане на всички разпоредби, включая тази на чл.276 ГПК, която е приложима само в състезателното производство при наличие на насрещна по възникнал гражданско - правен спор страна. Изменението на чл.25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/20г./ с добавянето на ново трето изречение: „Агенцията може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея“ не променя характера на производството от едностранно в състезателно такова, тъй като Агенцията по вписванията е държавен орган на изпълнителната власт /чл.3 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/, натоварен с конкретни функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; същата не е в гражданско-правен спор със заявителя, тъй като не разполага с противопоставими на заявителя накърними насрещни права и задължения, характерни за гражданското правоотношение.

2

Посочените по-горе принципни характеристики на регистърното производство, като вид охранително производство, очертани още с нормативната база , действаща до 01.01.2008г., включително гл.46 вр. гл.52 от отменения ГПК, не се променят съществено с приемането на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Основна цел на приемането му е създаването, съобразно препоръките в Директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета от 15.07.2003г. за изменение на Директива 68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества, на централизирана електронна регистърна система от бази данни за търговците /а впоследствие и за ЮЛНЦ/, публично достъпни през интернет, както и изваждането на дейността по вписванията, обявяванията и заличаванията от компетенциите на съдилищата, на които се възлага единствено функцията по осъществяване на контрол за законосъобразност на постановените от агенцията откази /виж мотиви към проекта на ЗТР/. Съгласно чл.120 ал.1 от Конституцията на Република България съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. В съответствие с посочената разпоредба от най-висша степен е нормата на чл.25 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща контрол за законосъобразност от страна на съда единствено на отказа на Агенция по вписванията /представляваща по статута си орган към министъра на правосъдието, натоварен с определени функции/. Този контрол е възложен в правомощие на съда, доколкото държавата дължи защита на законния интерес на ЮЛ-заявител, поискало вписване или заличаване на обстоятелство по партидата му /респ. обявяване на предвиден в закона акт/, който интерес е засегнат с отказа да бъде извършена съответната регистрация. Този акт на длъжностното лице не представлява индивидуален административен акт, а акт с правно значимо действие, поради което предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ контрол за законосъобразността му е не административен, а гражданскоправен, както се приема и в мотивите на т.7 от Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. по тълк.д. №2/2014г. на ОСГКВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Поради това агенцията, в качеството й на държавен орган, не участва в производството по обжалването на акта й пред съда /каквото право се признава на издалия обжалвания административен акт орган в административното производство/. Съдебното решение, с което се осъществява предвидената от законодателя проверка за законосъобразност и 3 се отменя отказа, съдът е длъжен да изпрати на Агенцията. То е задължително за нея - съгласно императива на чл.25 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, при отмяна на отказа с диспозитива на акта си съдът дава ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ указания на агенцията да извърши съответното вписване, заличаване или обявяване, които тя е длъжна да изпълни. Изпълнението, според също императивната норма на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, следва да е НЕЗАБАВНО.

Приетото през 2020г. изменение на чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ с добавянето в изр.2 след израза „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му“ на думите „на жалбоподателя и на агенцията“ не предоставя на органа, постановил отказа за вписване, правомощие за обжалване на отменителния акт на окръжния съд. Доколкото това изменение не съдържа изрично посочване, че съдебното решение, отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията като незаконосъобразен, може да бъде обжалвано „ОТ агенцията“, а визира „съобщаване“ на решението „НА агенцията“, както и се разделя жалбоподателя от агенцията, без да се използва обичайния във връзка с гражданско-правния ред за обжалване израз „от страните“, следва да се приеме, че нормата е неясна и подлежи на тълкуване.

Тълкуването следва да се извърши съобразно смисъла и целите на закона, систематичното място на нормата спрямо останалите норми на ЗТРРЮЛНЦ и в съответствие с установените в исторически план принципи на охранителното производство според националното законодателство и с оглед изискванията на европейското право. Обстоятелствата, че жалбата се подава чрез агенцията /чл.25 ал.2 изр.1 ЗТРРЮЛНЦ/ и, че същата е длъжна да я изпрати незабавно на съда, като й се предоставя възможност да заяви становище по подадената срещу отказа й жалба /допълнително даденото й право да представи с него „писмени доказателства“ прави нормата в тази й част мъртва, доколкото органът по регистрацията се произнася по ангажирани от заявителя доказателства и не разполага с други такива, освен с посочените в предходното изречение доказателства за връчване на отказа/, я поставя единствено в позиция, сходна с положението на съдебния изпълнител при обжалване действията му - същият излага мотиви по обжалваните действия /чл.436 ал.3 изр.2 ГПК/, но не става страна в производството, в което ще се разглежда законосъобразността на действието му. Като се държи сметка на тези /неотменени и неизменени/ разпоредби на закона /които са в синхрон с целите и с принципите на регистърното производство като вид охранително 4 такова/, както и на липсата на норма изрично предвиждаща отложено изпълнение на решението на окръжния съд от административния орган, издал незаконосъобразния отказ, да се приеме, че изменението на чл.25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ предоставя на Агенция по вписванията право на жалба и последващ контрол за законосъобразност на съдебния акт, отменящ отказа й да извърши дължимото от нея действие, възложено й по силата на закон, означава освен да се подмени недопустимо пред въззивната инстанция характерът на производството от едностранно в състезателно, като се конституира ненадлежна страна /чиято правна сфера не е засегната от гражданско-правен спор/, също така и да се създадат условия за възникване на правна несигурност за участниците в гражданския оборот. От една страна за агенцията съществува законоустановено задължение да изпълни незабавно решението на окръжния съд, като отрази съответната промяна в регистъра, а от друга - право да се противопостави на това решение. Ако такава жалба се приеме за допустима и бъде разгледана, евентуална отмяна на решението на окръжния съд от въззивната инстанция, при вече извършено въз основа на него вписване, не би имала никаква правна стойност, тъй като въз основа само на потвърждаването на отказа на длъжностното лице не би могло да бъде извършено заличаване на вече вписаното обстоятелство. При това положение в правния мир от една страна ще съществува вписване, противопоставимо на трети страни, а в същото време ще е налице съдебен акт, според който не са налице предпоставките за извършването му. Такова разминаване между вече вписаното обстоятелство и крайния съдебен акт, освен че е недопустимо с оглед принципите на охранителното производство и на правото изобщо, е и в нарушение на изричното изискване на §6 от Директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета.

Предвид горното, настоящият състав достига до извода, че нормата на чл.25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ /изм. ДВ бр.105/2020г./ не предвижда обжалване на решението на окръжния съд, отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията и даващо на заинтересованото лице търсената защита.

Поради това производството по жалбата следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното, Варненски апелативен съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.№ 323 по описа за 2025 година на Варненски апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението от Агенцията по вписванията.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6