Решение № 71 от 03.07.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Дряново, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20234220100374 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с Договор за потребителски кредит № ***г., предоставили на ответника И. С. И. сума в размер на 6 900 лева по реда на Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд поради пандемията от COVID-19. В съответствие с договора кредитополучателя усвоил изцяло предоставените от банката парични средства в размер на 6 900 лв. на 19.02.2021г. За усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката годишна лихва в размер на нула процента, както и страните договорили, че не заплаща на банката такси, комисионни и неустойки.

Съгласно чл. 3 от договора и видно от представения погасителен план крайният срок за погасяване на кредита бил 19.02.2026г.

Длъжникът не изпълнил договорните си задължения по чл. 4, чл. 6, 7, вр. чл. 1 и чл. 2 от процесния договор, като не е заплатил на банката всички месечни вноски с размер и падеж съгласно погасителния план към договора и не е заплатил дължимите лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. На основание чл. 11 от договора поради неплащане на погасителна вноска с падеж 19.03.2022г. съгласно погасителния план банката обявила 1 предсрочна изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора, след писмено уведомяване на длъжника. Изявлението на кредитора било обективирано в покана чрез ЧСИ В. Ц., рег. № *** на КЧСИ. В случая се касаело за т. нар. фингирано връчване, като поканата била счетена за връчена на 18.08.2022г. Във връзка с гореизложеното уточняват, че претендираната сума от 66 лв. – обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на банката във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение.

Посочват, че на 29.12.2022г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, по което било образувано гр. дело 468/ 2022г. по описа на Районен съд Дряново. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което пораждало правния интерес от предявяване на настоящия иск. Молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият има задължение към банката, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***г. в размер на 7204,07 лв., от които 6900 лв. – главница, ведно със законната лихва върху задължението, считано от подаване на заявлението в съда – 29.12.2022г. до окончателното изплащане на главницата, 238,07 лв. – мораторна лихва за периода от 19.03.2022г. до 12.12.2022г. и 66 лв.- обезщетение за уведомяване за периода от 25.07.2022г. до 12.12.2022г. Претендира разноски.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. К. от АК – Габрово. В същия се твърди, че предявеният иск е допустим, но недоказан. Признава, че ответникът И. бил страна по сключен с ищеца Договор за потребителски кредит № ***г. и се е възползвал от преференциални условия и е получил сумата видно от банковото бордеро. Неправилно било уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като липсвало надлежно уведомяване, а оттам неправилни били претенциите за трансформиране на задължението в предсрочно изискуемо и предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК. Счита, че по делото не се установявало настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на банката, не се доказвало същата да била обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като уведомлението не било получено от ответника. В тази насока се позовава на Тълкувателно решение № 8/ 02.04.20219г. по тълк. дело № 8/ 2017г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/ 2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС.

Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия били неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписвала от страните по договора. В случая не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор никъде не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т. е. конкретика за точните допускания, които евентуално били взети предвид, липсвала. Поради което счита, че не били спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит бил нищожен.

2

Съгласно чл. 23 ЗПК потребителят следвало да дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихви или други разходи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 468/ 2022г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, *** против длъжника И. С. И. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 129/ 29.12.2022 г., като е разпоредено длъжникът да заплати сумата 6900 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2022г. до окончателното й изплащане, сумата 238,07 лева – мораторна лихва, считано от 19.03.2022г. до 12.12.2022г., сумата 66 лв. – обезщетение за уведомяване, сумата 144,08 лв. – държавна такси, както и сумата 792,24 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.

С определение от 18.09.2023г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.

2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си само по отношение на този длъжник.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника И. С. И. настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

От представения по делото договор за потребителски кредит по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № *** се установява, че същият бил сключен на 19.02.2021г. между *** и И. С. И., като кредитополучател, като дружеството отпуснало на последния кредит в размер на 6 900 лв. за срок до 19.02.2026г. Определен бил лихвен процент 0 % за целия срок на кредита, както и гратисен период от 6 месеца, считано от датата на сключване на договора.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят И. С. И. не е правил погасителни вноски.

Задължението на ответника, представляващо непогасена главница, възлиза на 6900 лв.

По процесния договор за кредит дружеството не е начислявало възнаградителна лихва върху заемната сума. Ответникът бил изпаднал в забава още с първата погасителна вноска с падеж 19.03.2022г., поради което кредиторът начислил обезщетение за забава за периода от 19.03.2022г. до 12.12.2022г. в размер на 238,07 лв. Изчислената от банката сума за мораторна лихва съвпада с изчисленията, направени от експертизата.

Обезщетението за забава не било заплатено от ответника. По банковата сметка на ответника ищцовото дружество начислило такса за уведомяване за периода от 25.07.2022г. до 12.12.2022г. в размер на 66 лв, която не била заплатена. Годишният процент на разходите е 0%, тъй като допълнителните разходи, начислени от банката за 3 мораторна лихва и такси за уведомяване не се включват в изчисленията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не се оспорва от особения представител на ответника, че на 19.02.2021 г. между банката и И. С. И. бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който последният получил по банков път сумата 6 900 лв. За погасяване на дадената парична сума бил договорен годишен лихвен процент в размер на 0 %, срок на кредита до 19.02.2026г. и размер на вноската по кредита 143,75 лв.

Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК банката заявява установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой вноски, правото на банката да получи вземането е предпоставено от надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право следва да бъде упражнено от страната, на която то принадлежи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

*** е представила по делото покана – уведомление за връчването чрез ЧСИ В.

Ц., рег. № *** на КЧСИ, с която уведомява кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата – уведомление е оформена като връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Уведомяването чрез ЧСИ се извършва при приложение на правилото на чл. 18, ал. 5 на ЗЧСИ. При връчването от частния съдебен изпълнител, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато изпълнителят (връчителят) не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

В настоящия случай ищецът е избрал като способ на връчване на покана, с която упражнява правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, чрез ЧСИ рег. № *** на КЧСИ. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи редовното 4 връчване на поканата, представи доказателства, че частният съдебен изпълнител, респективно връчителят, е процедирал по чл. 47 ГПК. Налице е редовно отбелязване – посещения на адреса на 20.04.2023 г., 29.04.2023 г. и 02.05.2023 г. и залепено уведомление на 02.05.2023 г. Извършени са три посещения на адреса, едно от които 29.04.2023г. в почивен ден, събота. Посещенията са били извършени в рамките на един календарен месец. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, са осъществени. Поради това съдът приема, че връчването на поканата за предсрочна изискуемост на кредитополучателя е осъществено редовно на 17.05.2023г.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Настоящият договор не е подписан при общи условия, поради което цитираната в отговора разпоредба е неотносима. Независимо от горното по делото е представено Приложение № 1-1 към Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да ползват труд поради пандемията от COVID-19 към договор за банков кредит № ***/ 11.02.2021г., които носят подписа на кредитополучателя на всяка страница. Поради което следва да се приеме, че ответникът е бил запознат с основната цел на програмата и правата и задълженията, свързани с нея.

Видно от съдържанието на договора и от установеното в заключението на вещото лице годишната лихва по кредита е била нула процента. На следващо място в чл. 1, ал.