Решение № 260015 от 21.02.2022, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 41/2021
- Вид
- Решение № 260015
- Подписан
- 21.02.2022
- В сила
- 30.03.2022
- Състав
- КИРИЛ ДАВИДОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 4 ал. 1 · Закон за хазарта
- чл. 128 · Закон за храните
- чл. 128 ал. 2 · Закон за храните
- чл. 4, ал. 1 · Закон за храните
- чл. 249 ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
- чл. 2, т. 2, б. "с" · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
РЕШЕНИЕ № 35 гр. С., 21. 02. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., първи състав в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кирил Павлов при участието на секретаря Е. П. като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 41 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВНП Ф.“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б. Б.“ № 40 против Наказателно постановление № Ю-40/18. 08. 2020 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните С. област, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.
4, ал. 1 от Закона за храните на основание чл. 128, ал. 2 вр., ал. 1 т. 1 от Закона за храните е наложена "имуществена санкция" в размер на 4000 лв. С жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез адвокат К. поддържа жалбата, възраженията в същата и искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адвокат К., която изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима - подадена е от санкционираното с обжалваното НП юридическо лице търговско дружество, което има право на обжалване, жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С обжалваното наказателно постановление НП, на търговското дружество жалбоподател „ВНП Ф.“ ЕООД с ЕИК *** за нарушение на чл.
4, ал. 1 от Закона за храните на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 от Закона за храните ЗХ е наложена "имуществена санкция" в размер на 4000 лева, за това че при извършена проверка от инж. М. Н., на длъжност „старши инспектор" в отдел Контрол на Храните - КХ при ОДБХ С. област и инж. Д.Г., на длъжност „инспектор" в отдел КХ при ОДБХ С. област, в обект: „К. М.", с рег. № ********* и Удостоверение за регистрация № 4545/09.07.2013 г., находящ се в гр. С., общ. С., Спортно училище ..Н. В.", стопанисван от „ВНП Ф." ЕООД, е установено, че дружеството, в качеството си на търговец на храни, съхранява с цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след термична обработка/ и предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови хладилни съоръжения, намиращи се в складовото помещение към обекта, храни от животински произход, които не са годни за консумация от хора поради изтекъл срок на годност, а именно: говежди шол замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П., най - добър до 10.05.2020 г., в количество 4.376 кг.; пилешки вътрешности /дробчета/, бързо замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К., най - добър до 09.03.2020 г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг. В НП и АУАН при описание на нарушението е визирано, че общото количество на храните от животински произход с изтекъл срок на годност е 8.376 кг. и че с оглед горните констатации от проверката, извършена в обекта, е нарушена разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ).
В нарушение на чл. 57 ал. 1, точка 5 от ЗАНН наказателното постановление не съдържа датата, когато е извършено, нито кога е констатирано нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на търговското дружество жалбоподател.
Също така, като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК, приложим и в настоящото производство по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът констатира че при описание на нарушението в АУАН, а така също и в НП не е посочено фактическото основание за прилагане санкционната разпоредба на чл. 128 ал. 2 от ЗАНН. Освен визираното, че е търговец на храни, както в НП, така и в АУАН липсва посочване на обстоятелствата относно особения субект на нарушението, които са послужили като основание същото да бъде квалифицирано по ал. 2 на чл. 128 от ЗХ, приложима за бизнес оператори с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи обвинен ли е че е бизнес оператор и въз основа на какви обстоятелства актосъставителят и АНО са приели за приложима разпоредбата на чл. 128 ал. 2 от ЗХ и въз основа на тази санкционна разпоредба е наложено административното наказание имуществена санкция от 4000 лева, като в НП самият АНО е визирал че се следва минималната по тази разпоредба санкция и мотивите, че нарушението на чл. 4 ал. 1 от ЗХ е за първи път.
От фактическа страна се установява следното от събраните по делото доказателства:
При извършена проверка на 27. 07. 2020 г. от инж. М. Н., на длъжност „старши инспектор" в отдел Контрол на Храните - КХ при ОДБХ С. област и инж. Д.Г., на длъжност „инспектор" в отдел КХ при ОДБХ С. област, в обект: „К. М.", с рег. № *** и Удостоверение за регистрация № 4545/09.07.2013 г., находящ се в гр. С., общ. С., Спортно училище ..Н. В.", стопанисван от търговското дружество жалбоподател „ВНП Ф." ЕООД, в качеството си на търговец на храни, съхранява с цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след термична обработка/ и предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови хладилни съоръжения, намиращи се в складовото помещение към обекта, храни от животински произход, които не са годни за консумация от хора поради изтекъл срок на годност, а именно: говежди шол замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П., най - добър до 10.05.2020 г., в количество 4.376 кг. и пилешки вътрешности /дробчета/, бързо замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К., най - добър до 09.03.2020 г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг.
Резултатите от тази проверка са удостоверени в
Констативен протокол от 27. 07. 2020 година, препис от който е приложен по делото, подписан от М. Н. и Д.Г. инспектори в отдел Контрол на храните - КХ, при ОДБХ С. област, а от страна на проверяваното юридическо лице – от отговорника на обекта.
Въз основа на констатациите от проверката бил съставен АУАН № 2/05.08.2020 г., а въз основа на него и издадено описаното по - горе наказателно постановление предмет на жалбата.
В АУАН № 2/05.08.2020 г, съставен от Д.С.Г. на длъжност „инспектор" в отдел КХ при ОДБХ С. област, при описание на нарушението е посочено следното:
При извършена проверка на 27. 07. 2020 г. в обект: „К. М.", с рег. № *** и Удостоверение за регистрация № 4545/09.07.2013 г., находящ се в гр. С., общ. С., Спортно училище ..Н. В.", стопанисван от „ВНП Ф." ЕООД, в качеството си на търговец на храни, съхранява с цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след термична обработка/ и предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови хладилни съоръжения, намиращи се в складовото помещение към обекта, храни от животински произход, които не са годни за консумация от хора поради изтекъл срок на годност, а именно:
- говежди шол замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П., най - добър до 10.05.2020 г., в количество 4.376 кг.
- пилешки вътрешности /дробчета/, бързо замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К., най - добър до 09.03.2020 г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг.
В
НП и АУАН при описание на нарушението е визирано, че общото количество на храните от животински произход с изтекъл срок на годност е 8.376 кг. и че с оглед горните констатации от проверката, извършена в обекта, е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ).
Изложеното от фактическа страна при описание на нарушението в АУАН и в обжалваното НП се потвърждава от показанията на свидетелката М. Д. Ч.– Н., както и от Констативен протокол от 27. 07. 2020 година, препис от който е приложен по делото, в който протокол от проверката констатациите за съхранение на описаните храни с изтекъл срок на годност са потвърдени с подписа И. В.– отговорник на обекта.
Показанията на свидетелката Ч.- Н. са в пълно съответствие с приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства констативен протокол от 27. 07. 2020 година.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката актосъставител Д.Г. в частта им в която сочи че риба е била предмет на констатираните при проверката храни. Показанията на тази свидетелка се кредитират само в частта им в която св. Г. сочи в какво се е изразявала проверката на 27. 07. 2020 година, в кой обект е осъществена и че при нея са констатирани храни от животински произход, но не риба, а храните визирани в констативния протокол от 27. 07. 2020 година, потвърдено в показанията на свидетелката Ч.– Н., които се кредитират от съда, като безпротиворечиви, достоверни и в пълно логическо и житейско единство с безспорно установените обстоятелства.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установено и доказано, че в контролирания от търговското дружество жалбоподател обект Спортно училище ..Н. В.", стопанисван от „ВНП Ф." ЕООД в качеството си на търговец на храни, на датата 27. 07. 2020 година съхранява с цел реализация /чрез влагане в кулинарни изделия след термична обработка/ и предлагане на краен потребител, в 2 броя минусови хладилни съоръжения, намиращи се в складовото помещение към обекта, храни от животински произход, които не са годни за консумация от хора поради изтекъл срок на годност, а именно говежди шол замразен, произведен от „Д." ЕООД, гр. П., най - добър до 10.05.2020 г., в количество 4.37 кг. както и пилешки вътрешности /дробчета/, бързо замразени, пакетирани от „М. Ч." ЕООД, гр. К., най - добър до 09.03.2020 г., в количество 4 броя опаковки по 1 кг. - 4 кг.
Съдът приема че е съществено процесуално нарушение това, че в нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление не съдържа датата когато е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е визирано административно нарушение, което е от така наречените продължени нарушения съставът на които се осъществява непрекъснато в определен период от време. При такива нарушения е задължително да се посочи датата на която е констатирано нарушението и обстоятелствата, от които следва периода в който се осъществява състава на нарушението. Непосочването в НП на датата в която е извършено и в която е констатирано нарушението е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН и за настоящото производство. При съобразяване задължителната практиката на ВКС, изразена в ТР № 2 от 2002 год. от 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС, съдът приема непосочването в НП на датата когато е извършено, респективно датата на която е констатирано за извършено процесното нарушение за съществено процесуално нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е нарушено по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 НПК правото на визирания като нарушител да научи в какво нарушение се обвинява и в частност кога се претендира от административно наказващият орган че това нарушение е извършено. Не е достатъчно че това го има в АУАН, липсата в НП на датата в която е констатирано нарушението е самостоятелно процесуално нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, накърнило защитата на жалбоподателя по въпросите кога е извършил приписваното му в НП нарушение и кога същото е прието за установено от административно наказващия орган.
Налице е също така неправилно приложение на материалния закон, съчетано с процесуалното нарушение изразяващо се непосочване фактическото основание за прилагане на ал. 2 на чл. 128 от ЗХ, приложим, когато нарушението по чл. 128 ал. 1 е извършено от бизнес оператор. Както в АУАН, така и в НП липсва посочване, че санкционираното търговско дружество е бизнес оператор, нито от какви факти и признаци жалбоподателят е приет за такъв за да се приложим чл. 128 ал. 2 от Закон за храните и по тази разпоредба да се определи имуществената санкция, при положение че в административното обвинение не е посочено, нито се установява, че нарушението е извършено от бизнес оператор.
От начина по който в НП е описано нарушението съдът приема, че напълно е нарушено по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК правото на защита на жалбоподателя да научи и съответно да се защити по въпросите кога е констатирано от АНО и от кой момент храните посочени в НП са станали негодни за консумация от хора, поради изтекъл срок на годност. В тази насока е налице празнота в административното обвинение и непосочване на основанията поради които изразите „най-добър до 10. 05. 2020 година“ за замразения говежди шол и „най-добър до 09. 03. 2020 година за пилешките дробчета са счетени за срок на годност, след който посочените храни от животински произход не са годни за консумация от хора. С това е накърнена защитата на жалбоподателя по най-важните признаци от приписваното му нарушение, въз основа на което АНО е приел че е налице нарушение на императивната норма на чл. 4 ал. 1 от ЗХ. Административното обвинение не съдържа основанията и разпоредбите от които се налага изводът, че се касае за съхранение на бързоразвалящи се храни, което налага извод, че са с изтекъл срок на годност и от кои обстоятелства, оценка на тези храни и законови разпоредби следва че така нареченият "срок на минимална трайност" се приема за срок на годност. В тази връзка непосочването на съответните приложими разпоредби по този въпрос включително и от европейското право е ограничило защитата на жалбоподателя както по закон, така и по фактите и оценките включени в състава на приписваното му нарушение. Така съгласно чл. 2, т. 2, б.