Определение № 955 от 22.11.2019, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 773/2019
- Вид
- Определение № 955
- Подписан
- 22.11.2019
- В сила
- 22.11.2019
- Състав
- МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ, ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 955 22.11.2019 г. гр. Хасково
Хасковски окръжен съд, гражданско отделение, на двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ, като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш Цветанов в. ч. гр. д. №773 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от пълномощник - гл. юрисконсулт Д.З., срещу Определение № 1126 от 26.09.2019г. по гр. д. № 841 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград.
Частният жалбоподател намира определението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано с довод, че преди да постанови обжалвания акт първоинстанциоинният съд не е взел предвид и не се е произнесъл по подадена молба за намаляване размера на определения депозит за назначаване на особен представител поради твърдяна от жалбоподателя незначителна фактическа и правна сложност на делото. Твърди се, че непроизнасянето по посочената молба е в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 8, ал.1 ГПК. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на исковата молба.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК против абонат на дружеството – Д.Й.В..
След констатиране редовност на връчване по чл. 47, ал.5 ГПК на насрещната страна на препис от молбата, в свое разпореждане от 05.08.2019г. РС-Димитровград е определил възнаграждение за особен представител в размер 300лв., като само в мотивната част на акта си е посочил, че сумата е платима от ищеца в едноседмичен срок.
Съобщение с диспозитива на посоченото разпореждане е получено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД на 09.09.2019г., като на 11.09.2019г. дружеството-ищец е подало молба за намаляване размера на определеното възнаграждение за особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК – поради незначителна фактическа и правна сложност на делото.
С обжалваното в настоящото производство определение №1126/26.09.2019г. на РС-Димитровград исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е върната, а производството пред първоинстанционния съд прекратено, поради неизпълнение от страна на ищеца на разпореждането, с което е определен размера на възнаграждението на особен представител.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал.
1 ГПК едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно ТР от 15.01.2019г. по тълк. дело
6/2017г. на ОСГТК на ВКС - Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Принципно - неизпълнението на указанието за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото. (така - Определение № 211 от 01.04.2013г. по ч.гр.д. №11/2013г., IV. г.о. на ВКС.) В конкретния случай обаче, в разпореждането на
РС-Димитровград от 05.08.2019г. (л. 27) и съобщението за същото (л.29) не са дадени никакви указания на ищеца, а само му е обявен определеният размер на възнаграждение за особен представител. Във връзка с посоченото, следва да се има предвид, че правнообвързващи за страните са само диспозитивите на съдебните актове, а не мотивите им.
Ето защо, тъй като първоинстанционният съд е основал произнасянето си в обжалваното определение на практически недадени указания и срок за изпълнението им, съдебният акт следва да бъде отменен като неправилен.
Допълнително следва да се посочи, че дори да се приеме, че съдът е указал на ищеца внасяне на депозита за възнаграждение на особен представител в определения в мотивите на разпореждането срок, то неговото определение отново е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като не се е произнесъл по постъпилата на 11.09.2019г. молба за намаляване размера на определеното възнаграждение. Макар преценката на фактическата и правна сложност на делото и определянето съобразно нея на възнаграждението на особения представител да е в дискрецията единствено на решаващия съд, той не може да пренебрегва подадените до него молби и дължи произнасяне по тях, доколкото не се злоупотребява с права от страните. По аргумент от посоченото относно самостоятелната дискреция на съда – при процеса по определянето на възнаграждението на особен представител няма състезателно начало по смисъла на чл.8 ГПК и затова доводът на жалбоподателя за нарушаване на посочената разпоредба е нерелевантен за настоящото произнасяне.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1126 от 26.09.2019г. по гр. д. № 841 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА гражданско дело № 841 по описа за 2019г. на РС – Димитровград - за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.