Протокол № 1284 от 15.09.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1284 гр. Варна, 15.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501830 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:52 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Ц., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Въззиваемата страна П. П. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.

ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних срещу Решение № 2055 от 24.06.2022г. по гр.д. № 342/2022г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по предявените от П. П. Т. с ЕГН ********** е признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 67/15.10.2021г. на Кмета на Община Варна; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – главен инспектор „Контролно-ревизионни 1 дейности“ в Дирекция „МДТ“ при Община Варна, както и Община Варна е осъдена да заплати на ищцата сумата от 7212 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа в периода 13.11.2021г.-13.05.2022г. поради незаконното уволнение.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като формално и несъобразено с доказателствата по делото, както и необоснованост. Съдържа доводи, че без задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателства и експертно заключение, съдът необосновано и немотивирано приел предявените искове за основателни. Заключението на СПЕ е съобразено частично, като съдът е акцентирал на една част от него, игнорирайки всички останали негови части, в т.ч. обясненията на експерта. Решението е постановено и в нарушение на основните начала на ГПК, в т.ч. принципа на служебното начало, на обективната истина, равенството на страните и на вътрешното убеждение, както и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.

Неправилен е възприетият извод, че заповедта за уволнение е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, съответно след преклудиране правото на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото в исковата молба липсва наведен довод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, респ. и за порок на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в този смисъл, то е недопустимо съдът служебно да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. В този смисъл е съдебната практика /Р № 14 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 2590/2019 г. на ВКС, IV ГО/. Извън това, формираният извод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е неясен, немотивиран и неправилен. Съдът не е съобразил, че с докладна записка от 14.09.2021г. е открито производство по издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата; че на последната са наложени две предходни дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ – със заповед № 0482/24.02.2021 г. и със заповед № 1216/05.05.2021 г., които не са били заличени към момента на издаване на оспорваната заповед. Ето защо в случая достатъчно и определящо е обективното наличие на други установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи системност, които не са заличени към момента на извършване на процесното, за да е възможно налагане на наказанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. ВРС не е съобразил също установената съдебна практика относно критериите по чл. 189 от КТ при определяне вида на дисциплинарното наказание /Р № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV ГО/. Освен това краткият двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ се поглъща от дългия, едногодишен, като в решението си ВРС не е съобразил, че съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ сроковете не текат, когато работникът е в законоустановен отпуск; съдът не е отчел и вписаното в заповедта основание – чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, нито е обсъдил събраните в тази връзка доказателства; не е съобразил оспорването дали с оглед психичното заболяване на ищцата, ответникът е имал задължение да иска предварително разрешение от ИТ, а преди това – дали е следвало да се проведе процедурата по Наредба № 5 за болестите, при които 2 работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Ищцата не е представяла пред въззивника медицински документи, удостоверяващи трудоустрояване – решение на ТЕЛК или други документи, установяващи заболяване от болестите, определени в Наредба № 5, поради което по делото е останало недоказано твърдението й, че се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. С оглед на всичко изложено, отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е представен от П. П. Т..

ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам възражения по проектодоклада. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да имате предвид изложеното във въззивната жалба, което да бъде зачетено като пледоария по същество. Пороците атакувани с въззивната жалба са в няколко аспекта. Моля да се зачете практиката на ВКС. В първоинстанционното решение е цитирано само едно решение на ВКС, досеждно неспазен срок по чл. 194 КТ, на каквото основание се признава за незаконосъобразно постановеното дисциплинарно наказание като бланкетно са коментирани всички факти и доказателства по случая, включително и гласните. СПЕ беше поискана от въззиваемата във връзка с релевираното от нея психическо заболяване, ние не сме го оспорили. Анамнезата снета от вещото лице е доста странна. Голяма част от нея включва нападките към работодателя, включително и обидни думи. На моя въпрос д-р В. отговори, че не е видял други медицински документи 3 като решеане на ТЕЛК или епикризи от Психиатрията. Редица болнични листи бяха представени от въззиваемата, включително и след настъпване на преклузия за представяне на доказателства. Ищцата е здрава, но изведнъж от започва да ползва болнични за общо заболяване, като не е посочено заболяването, което тя твърди, че има. Недопустимо е съдът да отменя дисциплинарното уволнение само на това основание Не е зачетено даже това, че има две предхождащи дисциплинарни наказания. Моля да уважите въззивната жалба, да отхвърлите претенцията и ни присъдите разноски.

На основание чл. 315 ГПК, съдът обяви на страните, че ще произнесе решението си на 27.09.2022 г., от която дата тече и срокът за обжалването му.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4