Решение № 92 от 09.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Монтана, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500307 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба на К.К., от гр.*, чрез пълномощника си адв. Л. Г., МАК, против Решение № 43/27.01.2025 год., по гр.д. № 1187/2023 год. по описа на РС Л. с което е уважен на осн. чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 КТ за сумата от 6 000 лв. предявеният от „Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***, гр.

*. частичен иск от общо 13 449,99 лева, както и на осн. чл. 203, ал. 2, предл. 1во вр. с чл. 211 от Кодекса на труда, вр. с чл. 45 от ЗЗД – иск за сумата от 2 200.00 лева, представляваща стойността на наложени глоби за неспазване на предварително зададения маршрут на преминаване през РУ. на 25.03.2016 год. и на 04.04.2016 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 141/24.04.2025 год. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, като диспозитива му е добил следният вид: „ОСЪЖДА К.К., ЕГН: **********, с адрес: гр.*, ул.* №*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *., р-н *., ж.к. *., ул. *. № *, вх. „*“ ет. *, СУМАТА ОТ 6 000 ЛЕВА /шест хиляди лева/, от претърпените от работодателя вреди в причинна връзка с виновното поведение на служителя на основание чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 211 КТ, представляващи част от общо дължимата сума в размер на 13 449,99 лева, от които: EUR 750 , равняващи се на 1466,87 лева - заплатена от работодателя за 1 престоя на влекач № *на наказателен паркинг; EUR 144.98, равняващи се на 283,56 лева платени разходи за гориво за връщането на Влекач № *до базата на работодателя; EUR 149.99, равняващи се на 293,35 лева - разходи за закупения от “Ш.“ ЕООД самолетен билет за прибирането на К. К. в *; EUR 50, равняващи се на 97,79 лева - заплатено възнаграждение за 1 работен ден на г-н Н.М., който е върнал влекач № *в базата на *. от наказателния паркинг;

EUR 5 781,90 равняващи се на 11 308,41 лева - вследствие на непредвидения престой на тежкотоварния автомобил в периода 11.12.2022 г. – 22.12.2022 г., ИСК с правно основание чл. 203, ал.2, предл. 1-во вр. с чл. 211 от Кодекса на труда, вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху претендирана главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата като ОСНОВАТЕЛЕН“.

В жалбата се твърди нищожност на съдебното решение и се иска тя да бъде прогласена, тъй като е неразбираемо и е невъзможно смисълът му да се изведе чрез тълкуване. Неразбираемо е за какви глоби в размер на 2200 лв. иде реч и какъв маршрут не е спазен.

Евентуално се твърди недопустимост на обжалваното решение и се иска обезсилването му, тъй като е постановено по нередовен, несъответстващ на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК иск – липса на ясен петитум. Не е ясно как тогава решаващият състав е извел сумата от 6000 лева, която въззивникът е бил осъден да заплати.

Евентуално се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни разпоредби на КТ и ЗЗД, както и че е постановено при нарушения на процесуални правила и основни принципи на гражданския процес и се иска да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните в хода на съдебното дирене доказателства, но е обсъдил такива, които са представени без превод на български език. Не е уважил искането, направено своевременно с писмения отговор и поддържано в хода на делото за назначаване на съдебна графологична експертиза, още повече по делото са събрани доказателства, че подписите, положени на Заповед № 2022328/28.10.2022 год. и Декларация от същата дата не са на ответника.

Необоснован е и изводът, че размерът на вредите е доказан.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Обжалва се и Решение № 141/24.04.2025 год., за поправка на ОФГ в Решение № 43/27.01.2025 год., по гр.д. № 1187/2023 год. по описа на РС *. като недопустимо, тъй с него в случая не се поправя очевидна фактическа грешка, а грешка при формирането на волята на съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. *, чрез адв. Х. Г., САК, с изложени доводи за нейната неоснователност.

Отговорът е мотивиран. Считат жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за валидно, допустимо, обосновано, правилно и 2 постановено в съответствие със събраните доказателства.

Решението за поправка на ОФГ също считат за правилно, тъй като било очевидно, че с тази поправка е заличен текст, останал в диспозитива на решението и касаещ друг казус.

Молят съда да потвърди атакуваното решение.

Претендират разноски.

При въззивното разглеждане на делото приобщени доказателства – преписи от Решение № 39/15.04.2025 год. по АНД № 105/2025 год. на ЛРС, влязло в сила на 10.07.2025 год. и Решение № 88/10.07.2025 год. по ВАНД № 149/2025 год. на МОС.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят К.К. явява лично и с адв. Л. Г., МАК, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна

Ш. ЕООД не се представлява. Чрез пълномощника си адв. Х. Г., САК, не възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие и изразява становище по същество, в което оспорва жалбите.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната/насрещната въззивна жалба доводи.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове по чл. 203, ал. 2 КТ.

В исковата молба ищецът "Ш." ЕООД, гр. С., ЕИК *** твърди, че между него и ответниК.К. ЕГН **********, е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № */11.01.2022 г., по което ответникът е изпълнявал длъжността „ХХХ“.

След подписаното на въпросния трудов договор на служителя била връчена длъжностна характеристика, /стр. 16/. Между страните е сключено и Споразумение към Трудовия договор от дата 11.01.2022 г., по силата на което служителят е декларирал, че се е запознал с Регламент /ЕО/ № 1071/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета /стр. от 20-23 по делото/.

Твърди се също, че на 28.10.2022 г. била издадена Заповед № 20 22328/28.10.2022 г. за командироване на служителя К.К., ЕГН **********, с която последният е бил командирован да извършва международен превоз на товари до страните на ЕС по релации, определени от управителя на ищеца за срок от три месеца, считано от 28.10.2022 г. до 31.12.2022 г. На същата дата бил проведен и инструктаж на служителя (имплементиран в Заповедта за командироване), за което свидетелства саморъчно подписана Декларация от 3

28.10.2022 г., с който на ответника са дадени подробни разяснения какви биха били последиците за него при неизпълнение на служебните му задължения, включително във връзка с имуществената отговорност спрямо работодателя му в случай на виновно нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди се също, че за времето на командировката, започнала на 28.10.2022 г. и планувана до 31.12.2022г., на 10.12.2022 г. ответникът е бил в почивка, която е прекарвал в базата на ищеца в гр. *, *. От отчетите на дигиталните системи Transics и GPS, водени за влекача и картата на шофьора се установявало, че на 11.12.2022 г., малко след 3 часа сутринта, отв. К. К. започнал да управлява тежкотоварния автомобил, който му е бил поверен – Влекач № *с peг. № *. Това движение на влекача не е било по график и не е имало никаква причина за него, а два часа по-късно холандските власти спрели камиона за проверка в района на *. При проверката властите установили, че водачът, отв. К. К. е под въздействието на алкохол, отнели свидетелството му за управление на МПС и документите на тежкотоварния автомобил и наложили на шофьора забрана за управление на моторно превозно средство.

Влекачът № *с peг. № *бил откаран на наказателен паркинг, а товарът от него бил върнат в базата на *., за да се реорганизира транспортът му с друг влекач.

След извършеното нарушение, отнемането за управление на МПС на шофьора и забраната да управлява моторно превозно средство, отв. К. К. не е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Предвид това командировката му била прекратена предсрочно и на 14.12.2022 г., той се върнал в *, като работодателят му осигурил самолетен билет за връщането, поради обективната невъзможност той да се прибере сам.

Предвид извършеното тежко нарушение на трудовата дисциплина, ищецът предприел процедура за дисциплинарно уволнение на ответника. На 20.12.2022 г. работодателят му изпратил Покана за даване на писмени обяснения. На 22.12.2022 г. ответникът предоставил исканите обяснения, в които признал, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

Междувременно била получена информация и от други служители, които са били свидетели, че К. е употребявал алкохол няколко часа преди да шофира.

Била издадена Заповед за налагане на дисциплинарно уволнение № *от 07.02.2023 г., връчена лично на служителя чрез куриер на 08.02.2023 г.

Твърди се, че в следствие на извършеното нарушение от страна на ответника, работодателят и ищец по делото е претърпял значителни имуществени вреди – разходи свързани с връщането на влекача и товара в базата на *., заплащане на наказателен паркинг, заплащане на самолетния билет за връщане на служителя в *, заплащане на допълнително възнаграждение на шофьор, който се е отклонил от графика си, за да прибере влекача от наказателния паркинг, непланиран престой на влекача, непланувана и извънредна реорганизация на флотилията на превозвача.

Твърди, че с действията си ответникът, като служител на ищеца, виновно му е причинил имуществени вреди, при или по повод изпълнение на 4 трудовите си задължения, поради което дължи обезщетение в пълен размер, на основание чл. 203, ал. 2 КТ.

Счита, че имуществената отговорност на ответника е пълна, тъй като се касае за умишлено причинени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 203, ал. 2, предл. 1-во КТ, вр. с чл. 211 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 6 876,87 евро или 13 449,99 лева по фиксирания курс на БНБ на евро/лев - 1.95583 – претърпени имуществени вреди от работодателя, от които:

- EUR 750, равняващи се на 1466,87 лева - заплатена от работодателя за престоя на влекач № *на наказателен паркинг;

- EUR 144.98, равняващи се на 283,56 лева - платени разходи за гориво за връщането на Влекач № *до базата на работодателя;

- EUR 149.99, равняващи се на 293,35 лева - разходи за закупения от “Ш.“ ЕООД самолетен билет за прибирането на К. К. в *;

- EUR 50, равняващи се на 97,79 лева - заплатено възнаграждение за 1 работен ден на г-н Н.М. – служителят, който върнал влекач № *от наказателния паркинг в базата на*.;

- EUR 5 781,90 равняващи се на 11 308,41 лева - вследствие на непредвидения престой на тежкотоварния автомобил в периода 11.12.2022 г. 22.12.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от отв. К., чрез пълном., адв. Л. Г., МАК.

Ответникът счита така предявените обективно съединени искове за недопустими и неоснователни.

На първо място твърди, че не е подписвал собственоръчно, както се твърди в исковата молба Заповед № 20 22328/28.10.2022 г. (за командироване) и Декларация от 28.10.2022 г., като подписите са подправени, за което е сигнализирана и СРП.