Решение № 870 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Мотиви към Решение рег. №870 е от 15.12.2025г. по ЧНД №7064/ 2025г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 41 Състав.

Производството е по реда на чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

От Ведомството за корекционно-възпитателна работа, отдел „Правен“, Звено „Клиентско право“, Секция „Международни дела на клиенти и изчисление на наказателни срокове“ с адрес 601 80 Норшьопинг, Кралство Швеция е постъпило Удостоверение по чл.4 от 25.06.2025г. по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Същото касае решаване на въпросите свързани с изпълнение на съдебно решение на Апелативен Областен съд на Сконе и Блекинге по дело №Б 298-25 от 07.03.25г. влязло в сила на 04.04.25г., по дела В 6332-24 и В 7688-24, с което е признат за виновен българският гражданин М. М. за престъпление по глава 9, чл.1, ал.1 от Закона за оръжията на Кралство Швеция и престъпление по чл.1, ал.1, т.4 от Закон за наказателните мерки срещу престъпления с наркотици на Кралство Швеция, при което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Осъденият в Кралство Швеция, М. М. редовно призован, не участва лично в съдебното заседание. Намира се в затвора Калмар в Кралство Швеция, като е представляван в хода на съдебния процес първоначално от служебен защитник назначен от съда на основание чл.12, ал.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а впоследствие от упълномощен от него защитник - адв. Б.К..

Съдът е присъединил към доказателствата по делото справка за съдимост на М. М., справка от МВР ГД“ГП“ с вх. №135867/13.11.25г., справка от СГП с вх. № 136142/14.11.25г. приложените към Удостоверението от 25.06.25г. след извършване на превод становище от адв. Р.Л., съдебно решение на Апелативен Областен съд на Сконе и Блекинге по дело №Б 298-25, Присъда постановена на 27.12.24г. в Малмьо по дело В 6332-24, В 7688-24, уведомление до осъденото лице, писмо от Министерство на правосъдието с вх.

№145225/02.12.25г., Писмо отговор от юридически съветник Елис Силдеус с

№150363/11.12.25г. ведно със справка за поведение на М. М. в затвора Калмар, както и представените документи от адв. Б.К. за осъществената имейл кореспонденция със затвора Калмар от 08 и 11.12.2025 г. - 4 бр. писма, становище за добро поведение за М. М., както и Решение за срока на наказанието.

В съдебно заседание представителят на СГП предлага СГС да признае и приеме за изпълнение съдебния акт постановен в Кралство Швеция по отношение на М. М.. Според прокурора за престъплението по чл.1, ал.1, т.4 от Закон за наказателните мерки срещу престъпления с наркотици на Кралство Швеция двойна наказуемост не се изисква, а престъплението по глава 9, чл.1, ал.1 от Закона за оръжията на Кралство Швеция отговаря на престъплението по чл.339, ал.1 от НК на Република България. Заявява, че не са налице основанията за отказ от признаване съгласно чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Така наложеното наказание на М. не надвишава предвиденото наказание в българския закон.

Следва да бъде приспаднато от наложеното наказание изтърпяното наказание от М. М. в Швеция до фактическото предаване на лицето на българските власти на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и да бъде постановено от съда наказанието да бъде изтърпяно при „общ“ режим.

Защитникът на осъдения- адв. К. намира, че са налице основания за постановяване на отказ от признаване на въпросното съдебно решение, като се обосновава, че липсват данни за бъдещата ресоциализация на М. на територията на страната. Българското гражданство на клиента му е изолиран факт настоява процесуалният представител. М. М. няма връзка със 1 страната продължително време, като няма роднини и близки на територията на Република България.

Съдът след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Осъденият в Кралство Швеция М. М. е роден на **** г. в Република Сърбия, неженен, неосъждан, сръбски и български гражданин, с ЕГН **********. Придобил е българско гражданство на основание чл.15, ал.1, т.1 от ЗБГ-български произход с Указ на Вицепрезидента на Република България №106 от 17.07.2020 г. Същият е с регистриран постоянен адрес на територията на Република България - ул.****, гр.София и настоящ адрес в Република Сърбия от 18.02.21 г. М. М. е напуснал Република България на 18.02.2021г. през ГКПП Калотина като от м.май от 2021 г. живее в Кралство Швеция. Понастоящем изтърпява въпросната присъда, чието признаване се иска на територията на Кралство Швеция, като съответно към провеждането на настоящето съдебно производство не пребивава на територията на Република България. Сочените обстоятелства обосновават компетентността по чл.7 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС на СГС. Според становището на адв. Р.Л. от 18.06.25 г., служебен защитник на М. М. по делото относно прехвърлянето на изпълнението на присъдата на М. М. в Република България, последният има останала известна семейна връзка с България под формата на неговите възрастни родители, но неговите братя и сестри живеят в други държави.

Съдът е сезиран с Удостоверение от 25.06.2025 г. по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от чието съдържание е видно, че издаващата държава - Кралство Швеция изисква от съда на изпълняващата държава - Република България провеждането на производство за признаване и изпълнение на съдебно решение на Апелативен Областен съд на Сконе и Блекинге по дело №Б 298-25 от 07.03.25г. влязло в сила на 04.04.25г. Българският гражданин М. М. е бил признат за виновен за извършени от него две престъпления на 19 юни 2024г., а именно: престъпление по глава 9, чл.1, ал.1 от Закона за оръжията на Кралство Швеция и престъпление по чл.1, ал.1, т.4 от Закон за наказателните мерки срещу престъпления с наркотици на Кралство Швеция за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години /1460дни/. В Удостоверението е посочено, че българския гражданин М. М. лично е участвал в съдебния процес, в който е постановен осъдителния съдебен акт, както и че присъдата е постановена относно две престъпления. Ясно е определено наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години равняващи се на 1460 дни. Инкорпорирана е информация в Удостоверението, че целият срок на лишаване от свобода, изтърпян във връзка с наказанието, по отношение на което е постановено съдебното решение е 371 дни от 19.06.24г. до 24.06.2025г. /от които 280 дни изтърпяни от лицето, като лишено от свобода по делото / начиная от 19.06.24г. до 25.03.25г./ От Удостоверението от 25.06.2025 г. и приложените към него съдебно решение на Апелативен Областен съд на Сконе и Блекинге по дело №Б 298-25 от 07.03.25г. влязло в сила на 04.04.25г., както и обжалваната присъда на съда в Малмьо от 27.12.2024г. по дело В 6332-24 и В 7688-24 е видно, че М. М. е признат окончателно за виновен в това, че: на 19 юни 2024г. на ул.“Фьоренингсгатан“, град Ландскруна, Швеция умишлено е притежавал/носил пистолет калибър 9мм. „Браунинг корт“ и 25 бойни патрони с пълна обвивка калибър 7,65мм. „Браунинг“, без да има право на това, като ги е придобил престъпление по глава 9, чл.1, ал.1 от Закона за оръжията на Кралство Швеция съответстващо на престъпление по чл.339, ал.1 от НК на Република България и на 19 юни 2024г. на адрес „Регерингсгатан“ 90, в град Ландскруна, Швеция умишлено и незаконно е съхранявал или притежавал 19 935 таблетки Диазепам /Бенседин 10мг./, които представляват наркотици/наркотични вещества - престъпление по чл.1, ал.1, т.4 от Закон за наказателните мерки срещу престъпления с наркотици на Кралство Швеция съответстващо на престъпление по чл.354 а, ал.1, пр.4 от НК на Република България, 2

Посочено е в буква „З“ точка 2 от Удостоверението по чл.3 от 25.06.2025 г., че престъплението по чл.1, ал.1, т.4 от Закон за наказателните мерки срещу престъпления с наркотици на Кралство Швеция е от този кръг, за които не се изисква предвидена двойна наказуемост и в изпълняващата държава. В действителност обаче и за двете престъпления престъпление по глава 9, чл.1, ал.1 от Закона за оръжията на Кралство Швеция и престъпление по чл.1, ал.1, т.4 от Закон за наказателните мерки срещу престъпления с наркотици на Кралство Швеция, за които е осъден М. М. от Апелативен Областен съд на Сконе и Блекинге, са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС - налице са категорично съответстващи престъпления по българското законодателство със съвпадащи основни признаци, независимо от разликите между съставите. Извършените престъпления, за които е осъден от шведските съдебни власти М.

М. се субсумират под нормите на чл.339, ал.1 от НК и чл.354а, ал.1, пр.4 от НК на Република България. Посочено е в Удостоверението, че престъплението по глава 9, чл.1, ал.1 от Закона за оръжията на Кралство Швеция е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ с максимален срок от пет години. Съгласно НК на Република България соченото престъпление по чл.339, ал.1 от НК е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години. Съответно престъплението по чл.1, ал.1, т.4 от Закон за наказателните мерки срещу престъпления с наркотици на Кралство Швеция е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ с максимален срок от три години в издаващата държава, а съответстващото му престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, доколкото съхраняването или притежаването на 19 935 таблетки диазепам предполага държане с цел разпространение на рискови наркотични вещества, каквото се явява наркотичното вещество диазепам съгласно Списък III към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Изпратеното Удостоверение по чл.3 по ЗПИИСАННЛСМВЛС е относимо към влезлия в сила акт, т.е. налице е съдебно решение на компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, която представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателна отговорност на българския гражданин М. М.. Съдебното решение на Апелативен Областен съд на Сконе и Блекинге по дело №Б 298-25 от 07.03.25г. влязло в сила на 04.04.25., както и Присъдата от 27.12.2024г. постановено от съда в Малмьо, което именно е било обжалвано са приложени към Удостоверението.

Удостоверението съдържа необходимите реквизити, предвидени, както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и отговаря на изискванията по Приложение 1 по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Не са налице основанията за отказ от признаване на решението предвидени в чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Предоставеното Удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е пълно. Българският гражданин се намира на територията на издаващата държава и не е дал съгласие, но Република България е държавата, в която същия ще бъде депортиран, въпреки че няма местоживеене в нея след изпълнение на наказанието, въз основа на заповед за експулсиране, съдържащи се в съдебния акт и съгласно Законовото изискване на чл.21, ал.2, т.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно чл.6 от Рамково решение 2008/909/ПВР „Съгласието на осъденото лице не се изисква, когато съдебното решение заедно с Удостоверението е изпратено: а) до държавата-членка, чийто гражданин е и в която живее осъденото лице; б) до държавата-членка, в която осъденото лице ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебното решение или в акт на съдебен или административен орган или на друга мярка, взета в резултат на съдебното решение“. Настоящият случай е именно такъв. М.

М. е български гражданин т.е гражданин на изпълняващата държава и ще бъде депортиран в Република България, след като бъде освободен от изпълнение на наказанието видно от Удостоверението и Съдебното решение на шведските съдебни органи. В този смисъл съдът 3 ще посочи, че искането на защитника за непризнаване на въпросната присъда и за недопускане на нейното изпълнение не се споделя от състава и не може да бъде удовлетворено. Очевидно издаващият орган е съобразил в производството становището на служебния защитник адв. Р.Л., преди изпращане на Удостоверението, а и в самото становище на защитника се посочва, че М. М. има запазена връзка с България посредством своите родители, което пък от друга страна противостои на становището на защитника К., че няма данни за бъдещата ресоциализация на осъдения на територията на страната. В случая не са налице нито една от предпоставките за отказ от признаване на въпросното решение.