Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 10.08.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 80/2026
Вид
Решение № 210
Подписан
10.08.2026
Състав
Борис Димитров Царчински

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 1, т. 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Ихтиман, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20261840100080 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и Б. В. – изпълнителен директор, чрез адв. С.

Г., с която предявява против Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск за заплащане на сумата от 234,00 лева, от които 15,00 лева направени ликвидационни разноски, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, във връзка със застраховка „Автокаско“ по щета № 44011512107882. Претендират се и направените от ищеца съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С Протоколно определение № 301/19.06.2026 г., постановено в открито съдебно заседание по делото на 16.06.2026 г., съдът допусна изменение на предявения иск чрез допълване на исковата претенция, тъй като ищецът претендира и присъждане на законната лихва върху сумата от 234 лева, считано от датата на предявяване на иска, а именно от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.11.2021 г. около 19.30 ч. при движение по извънградски път с посока с. Живково – гр. Ихтиман, е реализирано ПТП, при което МПС „Тойота Корола“, собственост на „ОТП Лизинг“ – клон Пловдив, управлявано от Е. Н. В., преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и вследствие на което 1 са увредени предна и задна леви гуми.

Твърди, че участъкът от пътя е републикански път съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, като в това си качество ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие - дупка върху пътя с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП.

Твърди, че МПС „Тойота Корола“ с рег. № РВ7105МВ е със сключена застраховка „Автокаско“, „Клауза Пълно каско“ при ищеца със застрахователна полица № 440221213014887 със срок на действие от 15.07.2021 г. до 14.07.2022 г.. Твърди, че по повод ПТП е заведена щета под № 44011512107882. Извършен е оглед на автомобила, опис на щетите. Ищцовото дружество е платило на Е. В. застрахователно обезщетение в размер на 219 лева, чрез удържането на вноски по застрахователната му полица.

Излага правни доводи, че на основание чл. 410 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. С уведомително писмо ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното от него застрахователно обезщетение. Претендираната сума не била изплатена, откъдето за ищеца възниква правният интерес, от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковата претенция като основателна и доказана и да осъди ответника да заплати сумата от 234,00 лева, от които 15,00 лева направени ликвидационни разноски, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, във връзка със застраховка „Автокаско“ по щета № 44011512107882. Претендират се и направените от ищеца съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в отговора на исковата молба оспорва иска. Твърди, че не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 07.11.2021 г. и сключване на застраховка – 14.07.2021 г. Общи условия (ОУ) за застраховка на ищеца. Ответникът сочи, че описаните в случая щети изискват задължително посещение на местопроизшествието и съставяне на протокол за ПТП, какъвто обаче не е съставен. Възразява, че протокол за ПТП не е съставен и при условията на чл.

9 от Наредба № I-167/24.10.2002г. Допълва, че дори и да не е налице хипотеза на задължително съставяне на протокол за ПТП, то липсва забрана за съставяне на такъв.

Ответникът възразява още, че не е ясно описанието на препятствието, не е посочен размера, особеностите, деформациите на пътната неравност.

Навежда се възражение, че длъжностното лице, отразило произшествието не е изготвило снимков материал съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002г., което обстоятелство възпрепятствало 2 установяването на действителната причина за възникване на ПТП, а и към исковата молба ищецът не е представил снимков материал на евентуалното препятствие и настъпилите щети на моторното превозно средство.

Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва обстоятелството, че застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват настъпването на покрит риск. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.

По изложените съображения иска от съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира деловодни разноски. При евентуалност възразява срещу прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение.

В последното проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С. Г., която моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира и направените разноски, за което представя списък.

Ответникът в последното проведено открито съдебно заседание се представлява от юрк. Г. Н., който поддържа отговора на исковата молба и изложените в него съображения за отхвърляне на предявените искови претенции. Сочи, че водачът на МПС се е движел в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че описаното в писмените доказателства е в противоречие с твърденията на свидетеля за наличие на една щета – спукване на гума, като следващата щета е на друго място. Сочи, че ако са спукани и двете гуми, то не би следвало МПС да се движи на собствен ход, а на основание чл. 125 и 125 а от ЗДвП служителите на КАТ Пътна полиция са задължени да съставят протокол за ПТП, а това не е направено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото преписка по щета № 44011512107882 от 2021 г., включваща застрахователна полица за застраховка „Каско +“ № 440221213014887, със срок на действие 15.07.2021 г. до 14.07.2022 г., уведомление за щета 44011512107882 по полица 440221213014887 КАСКО+ специални условия от 10.11.2021 г., опис заключение по щета №

44011512107882 от 10.11.2021 г., калкулация по претенция № 44011512107882 от 10.11.2021 г., документи по претенция № 44011512107882 от 10.11.2021 г., 3 ликвидационнен акт, свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, контролен талон № 6433329, регресна покана с изх. № 092-5525/26.04.2022 г. и обратна разписка, се установява, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „Тойота Корола“, собственост на „ОТП Лизинг – клон Пловдив“ ЕООД, ЕИК 1313913690030, е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 219 лева на Е. Н. В. чрез прихващането на премийни вноски по сключената застраховка за съответната календарна година.

В цитираното уведомление за щета св. Е. В. е заявил, че на 07.11.2021 г., при управление на лек автомобил „Тойота Корола“ по извънградски път посока Живково – Ихтиман на пътното платно имало дупка, която не успял да избегне и попаднал в нея.

На 05.05.2022 г., видно от представената обратна разписка, на Агенция „Пътна инфраструктура“ е била връчена регресна покана по щета № 44011512107882 за заплащане на ищеца на сумата от 234 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи.

От показанията на св. Е. В. се установява, че при движение към гр.

Ихтиман, като пътят бил в ремонт, управляваният от свидетеля автомобил попаднал в дупка, която не се забелязвала и спукал предна лява гума. Заявява, че си сменил гумата с резервната и продължил движението си. Твърди, че на място дошли полицейски служители, които го предупредили, че пътят е в ремонт и че трябва да се внимава, защото трябва да му напишат акт, като полицейските служители не съставили протокол за ПТП. На 1-2 километра преди Ихтиман, св. В. твърди, че спукал и резервната си гума, т. нар.

„патерица“ – предна дясна. Заявява, че намерил начин, по който „да дойдат и да ми сменят гумите и да се прибера в Пловдив“. Свидетелят заявява, че е имало обозначителни табели за ремонта, като предполага, че имало отрязан асфалт и че е спукал гумата от острия ръб на дупката. Св. В. твърди, че се е движел с по-ниска скорост от въведената като ограничение от около 30-40 км/час. Заявява, че не е видял препятствието, в което е попаднал. При предявяване от съдебния състав на уведомление за щета 44011512107882 по полица 440221213014887 КАСКО+ - специални условия от 10.11.2021 г., свидетелят В. заявява, че задна лява гума не е била спукана, а е имало единствено щети по джантата й, като потвърждава, че именно предна лява гума е била спукана на два пъти.

Съдът кредитира показанията на св. В. като обективни, последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират частично с останалия събран доказателствен материал. Съдът намира, че по отношение на описанието на механизма на настъпването на уврежданията по процесното МПС следва да се кредитират показанията на св. В., а не описаното в писмените документи, приложени в преписката по щета № 44011512107882 от 2021 г. От показанията на св. Е. В. се установява, че при навлизането на управлявания от свидетеля автомобил в препятствие на пътното платно е била спукана предната лява 4 гума на същия автомобил, която свидетелят заменил с резервна гума тип „патерица“ – вероятно с по-малък размер. След замяната й автомобилът отново навлязъл в друго препятствие на пътното платно и била спукана предната лява гума (въпросната гума „патерица“). От същите показания става ясно, че спукване на задна лява гума не е имало, а единствено увреждане по джантата, като такова не се установява от останалия приобщен по делото доказателствен материал, нито е изплатено застрахователно обезщетение за такова увреждане от ищеца на св. В..

От заключението на изготвената съдебно-автотехническа оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на 07.11.2021 г. ПТП е свързан с преминаване през дупка в пътното платно с параметри, надхвърлящи еластичния резерв на пенвматичните гуми на МПС-то при условия на намалена видимост (вечерни часове) и технически невъзможно спиране/ избягване в разполагаемото разстояние, при което са били увредени предна лява и задна лява гуми. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, описано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 122,29 евро.

При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Сочи, че в материалите по делото не намира данни за друг механизъм на настъпване на произшествието, като липсват данни за точните характеристики на пътното препятствие.

Съдът не кредитира заключението по изготвената съдебноавтотехническа оценителна експертиза в частта й относно механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинната връзка между ПТП и настъпилите увреждания по отношение на задната лява гума на процесния автомобил, доколкото същата е изготвена преди вещото лице да се запознае с показанията на св. В.. В останалата си част съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.