Решение № 12096 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12096 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110148290 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. И. А. срещу „***, с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца изпълнително дело № 3804/2016 г. по описа на ЧСИ **, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил солидарен длъжник по изпълнителен лист, издаден на 06.11.2012 г. по ч. гр. д. № 49545/2012 г. по описа на СРС, 70-ти състав, за сумите от 3024,01 лева – главница по договор за банков кредит от 12.04.2007 г., вземанията по който били цедирани в полза на ответника чрез договор за цесия от 15.12.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане, 153,35 лева – заемна такса, 274,04 лева – редовна лихва върху главницата за периода от 09.03.2012 г. до 08.10.2012 г., 106,43 лева – санкционираща лихва за периода от 11.06.2012 г. до 08.10.2012 г., и 318,00 лева – разноски по делото. Въз основа на този изпълнителен лист на 01.12.2016 г. било образувано изпълнително дело № 3804/2016 г. по описа на ЧСИ *** по молба на взискателя ***, последното валидно изпълнително действие по което било извършено 1 на 21.03.2018 г. чрез изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Следващо изпълнително действие било предприето на 22.03.2023 г. – след изтичането на петгодишния давностен срок за вземанията, предмет на изпълнение, съответно – след перемирането на изпълнителното производство.

Релевирани са доводи за недължимост на присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по давност. Ищецът сочи, че началният момент на погасителната давност спрямо задълженията му бил 21.03.2018 г., когато било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите му сметки, тъй като това действие представлявало последното валидно изпълнително действие в хода на производството. Последващи действия, годни да прекъснат погасителната давност спрямо него, не били извършени. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**а отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била частично недопустима и неоснователна. Поддържа, че производството било недопустимо за сумата от 645,28 лева, тъй като към датата, на която ищецът поддържа, че била настъпила погасителната давност спрямо задълженията по изпълнителния лист, сума в посочения размер била платена по процесното изпълнително дело за погасяване на вземанията – предмет на изпълнение и преведена в полза на ответника.

По подробно изложени аргументи се оспорват твърденията на ищеца за погасяване на процесните вземания по давност, като се поддържа, че давността била прекъсвана многократно в хода на изпълнителното производство чрез предприети множество изпълнителни действия в хода на процеса. Отправена е молба за частично прекратяване на произвоството и за отхвърляне на предявения иск в останалата му част, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че К. И. А. не дължи на „***сумите от 3024,01 лева – главница по договор за банков кредит от 12.04.2007 г., вземанията по който били цедирани в полза на ответника чрез договор за цесия от 15.12.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане, 153,35 лева – заемна такса, 2

274,04 лева – редовна лихва върху главницата за периода от 09.03.2012 г. до 08.10.2012 г., 106,43 лева – санкционираща лихва за периода от 11.06.2012 г. до 08.10.2012 г., и 318,00 лева – разноски по делото, представляваща предмет на изпълнително дело № 3804/2016 г. по описа на ЧСИ **, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.11.2012 г. по ч. гр. д. № 49545/2012 г. по описа на СРС, 70-ти състав, поради погасяване на вземането по давност.

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникътвзискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнително производство срещу ищеца.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от които процесният изпълнителен лист е издаден в полза на „** на 06.11.2012 г. по гр. д.

№ 49545/2012 г. по описа на СРС, 70-ти състав, като ищцата К. И. **/сега – А./ и трето за спора лице (*В.а *) са осъдени да заплатят солидарно на праводателя на ответника сумите от 3024,01 лева – главница по договор за банков кредит от 12.04.2007 г., вземанията по който били цедирани в полза на ответника чрез договор за цесия от 15.12.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане, 153,35 лева – заемна такса, 274,04 лева – редовна лихва за периода от 09.03.2012 г. до 18.10.2012 г., 106,43 лева – санкционираща лихва за периода от 11.06.2012 г. до 18.10.2012 г., и разноски по делото от 71,16 лева за държавна такса и 3

246,74 лева за възнаграждение на юрисконсулт. Не е спорно между страните и обстоятелството, че вземанията са прехвърлени от „** в полза на ответника „***, който именно се явява надлежен кредитор по същите.

Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от 01.12.2016 г. /л. 52/, съдържаща искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия и овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, е образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ **, поканата за доброволно изпълнение по което е връчена на ищеца К.

А. на 09.02.2017 г. /вж. л. 75 и л. 114 от делото/. По делото са извършени следните изпълнителни действия спрямо К. А. в качеството на солидарен длъжник: на

20.12.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки /л. 87, л. 110 и 111/; на

18.01.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение /л. 79/; на 08.08.2017 г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение /л. 126/; на 23.08.2017 г. е наложен запор върху получавани от нея трудови обезщетение /л. 62 и сл./; на 21.03.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки /л. 130, л. 143 и 144/; на

07.10.2019 г. е подадена молба от взискателя за предприемане на конкретни действия срещу нея, включително за налагане на запори и извършване на опис /л. 150/; на 22.03.2023 г. /л. 151/ и на 08.12.2023 г. /л. 167/ отново са подадени молби от взискателя с идентично съдържание, съдържащи изрични искания за извършване на конкретни изпълнителни способи, както и за овластяване по чл. 18 ЗЧСИ; на 03.01.2024 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника /л. 176/. Липсват данни за други процесуални действия, извършени в хода на изпълнително дело № ** спрямо ищцата К. И. А..

Налице са данни за извършени в хода на изпълнителното производство плащания на част от процесните вземания. Те обаче изхождат единствено от Снежана В.а Златанова – другия солидарен длъжник и трето за настоящия спор лице /вж. л. 82 и 83, л. 98, л. 120, л. 139 и сл. от делото/. Предвид това обстоятелство и във връзка с изричните възражения на ответника за частична недопустимост на производството поради плащане на част от вземанията преди изтичане на погасителната давност за същите, е необходимо да се отбележи следното: Отношенията между солидарните длъжници са регламентирани с разпоредбите по чл.121 - чл.127 ЗЗД. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако този, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Съгласно чл. 125, ал. 2 ЗЗД отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността. Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС /вж. например Решение № 24 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2023 г., III г. о./ всяко задължение се погасява по давност самостоятелно, като кредиторът може да иска изпълнение от солидарния длъжник, 4 чието вземане не е погасено по давност. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите по аргумент от чл.

125, ал. 1 ЗЗД, а отказът на един от солидарните длъжници от изтекла давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл. 125, ал. 2 ЗЗД. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна и в изпълнителния процес, съответно – намира се в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, независимо от обединяващото ги обстоятелство, че предмет на изпълнителния процес е едно и също изпълняемо право. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че извършените от другия солидарен длъжник по изпълнението плащания не са рефлектирали върху правната сфера на ищцата и не могат да бъдат съобразени от съда в настоящото производство.

По основателността на предявения иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК:

Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания, позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.

За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността. В разглеждания казус приложимата в случая петгодишна погасителна давност за вземанията е започнала да тече не по-късно от 06.11.2012 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.