Решение № 389 от 17.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Добрич, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230102728 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя Я. Б. Я.

/правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341/, чрез юрисконсулт Х.А. срещу С.

Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: ** Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №943 от 16.08.2021г., издадена по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС, произтичащи от сключен между С. Д. Т. /кредитополучател/ и „Вива Кредит” ООД, /кредитор/ договор за паричен заем №5538294/15.07.2019г., а именно:

- 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г. до окончателното плащане;

- 496.64 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2019г. до 07.09.2020 г.;

- 132.92 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2020г. до 1

23.07.2021 г.

В ИМ се твърди, че по силата на горепосочения договор, „Вива Кредит“ ООД е предоставило кредит на ответника в размер на 2500.00 лв., която сума е била усвоена от Т. и не е била върната от нея изцяло, ведно с уговорените лихви и такси за експресно разглеждане, общо в размер на 4718.10 лв. на заемодателя в срока на договора – 30 погасителни вноски за срок от 60 седмични, всяка в размер на 157.27 лв. По договора, ответницата е извършила плащания само в размер на 992.21 лв.

Вземането е било прехвърлено на 01.12.2016г. с договор за цесия от „Вива Кредит” ООД на „АКПЗ” ЕООД, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности. На 04.01.2021г. е било подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на която цесия, вземането на С. Т. е било прехвърлено от „Вива Кредит” ООД на заявителя – „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, за което е било изпратено уведомление до длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД.

Предвид възникналото вземане, ищцовото дружество е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу С. Д. за процесните задължения. По образуваното ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС е била издадена срещу длъжника Св. Т. Заповед за парично задължение №943/16.08.2021г. за следните суми:

- 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г. до окончателното плащане;

- 496.64 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2019г. до 07.09.2020 г.;

- 132.92 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2020г. до 23.07.2021 г.;

- 57.18 лева – заплатена държавна такса и

- 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 21.08.2022г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок, ищцовото дружество е подало настоящата искова молба.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.

С разпореждане от 17.11.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било 2 получено лично от С. Т. на 17.01.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В съдебното заседание по делото, с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и дадени указвания на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, предвид и вероятната основателност на исковете, съобразно посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и постъпилото искане от страна на ищеца, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 и сл. от ГПК, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно, такова искане изхожда от ищцовата страна с исковата молба и с писмена молба с вх. №8021 от 05.05.2022г. /л.49-50/.

Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед, наличието на всички предпоставки по ГПК за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични задължения, а именно: 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г.

3 до окончателното плащане; 496.64 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2019г. до 07.09.2020 г. и 132.92 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2020г. до 23.07.2021 г., за които е била издадена Заповед №943 от 16.08.2021г. по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС.

Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително производство и е представил списък с такива /л.51/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 132.00 лева /л.28/, юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв. /пълномощно от 13.10.2021г., приложено на л.19 по делото/ на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, определено съобразно действителната фактическа и правна тежест на делото, а също и заявения правен интерес, или общо сумата от 232.00 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС, а именно: 57.17 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД,

ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя Я. Б. Я. /правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341/ присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение №943/16.08.2021г., издадена по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС, суми, а именно:

- 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем №5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г. до окончателното плащане;

- 496.64 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2019г. до 07.09.2020 г.;

- 132.92 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2020г. до 23.07.2021 г.

ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, 4

ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя Я. Б. Я. /правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341/ сторените съдебни разноски в настоящото установително производство в размер на 232.00 лв. /двеста тридесет и два лева/, от които: 132.00 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС в размер на 107.17 лв. /сто и седем лева и седемнадесет стотинки/, от които: 57.17 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5