Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 07.11.2024, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 183/2024
Вид
Решение № 184
Подписан
07.11.2024
Състав
Ивета Венциславова Кънева-Санкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Оряхово, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100183 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив, против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52- 54,представлявано от ЗС.Р. и А.М., обективно съединени искове с пр. осн. с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 9789706002/30.06.2020 г., сключен между страните на основание чл. 11 ал.1 т.10 във вр. чл. 22 от ЗПК, и иск с пр.осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 285,59 лева, представляваща платена без основание в периода 30.07.2020 г. до 12.08.2020 г. по нищожен Договор за кредит № 9789706002/30.06.2020г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2020г., ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № 9789706002/30.06.2020г., с който му е предадена главница в размер на 1 100 лв. Съгласно сключения договор, заемът е следвало да бъде върнат на 30.07.2020г. с лихвен процент от 40.99% при ГПР в размер на 49.7%.

Съгласно договорът ищецът дължи такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 165.67 лева, която следвало да заплати на датата на която следвало да върне заетата сума 30.07.2020г.добавена към главницата.

Сочи се също, че ищецът на 30.07.2020г. поради невъзможност да върне заетата сума по договора, ищецът поискал удължаване на срока на договора за което заплатил такса в размер на 73.92 лева, добавена към главницата.

1

В исковата молба се твърди, че на 12.08.2020г. ищецът е платил сумата в размер на 1311.27 лева с което изцяло е погасил задължението по договора си.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен и на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченото ГПР в Договора за заем в размер на 49,7 % не отговаря на реално приложения, тъй като в този размер неправилно е включена само договорната лихва.

В ГПР е следвало да се включат начислените такси за бързо разглеждане на документите за отпускане на заема и удължаване на срока на договора, доколкото същите е следвало да бъде заплатени при връщане на заетата сума и водят до оскъпяване на кредита.С оглед на това, сочи че на осн. чл. 22 ЗПК на връщане е подлежала само главницата, като разликата над главницата от 1100 лв. до платената от него сума от 1385.89 лв. в размер на 285.59 лв. е платена без основание.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му ю.к И. И., е постъпил писмен такъв, в който сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорват се претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за заем на осн. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от от ЗПК, вр. чл.26 от ЗЗД,като неоснователни. Сочи се, че ищецът е бил наясно, че още при подаване на заявката , че допълнителната услуга „бързо разглеждане“ не е част от параметрите на договора за заем, се заявява допълнително от заемателя, преди отпускане на заема. Ответникът твърди, че основните параметри на договора - главница и лихва, са валидно уговорени, в изискуемата от закона форма, като са покрити всички изисквания на ЗПК.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, като счита че в процесния договор са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 изисквания. Сочи, че в договора за заем, и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ответникът е посочил какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Ответникът твърди, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че уговорените такси не следва да бъдат включвани в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, дължимостта на таксата за бързо разглеждане е възникнала преди сключване на договора, като същата не следва да бъде включвана в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга, а не задълженията за заплащане на услуги предоставени преди и след сключване на договора, които заемателя е поискал. Таксата бързо разглеждане и удължаване на срока на договора нямат отношение нито към сключването на договора, нито към усвояване на заема, нито към размера на дълга.

Сочи се, че разходите, които се включват в ГПР са такИ., с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора главница и договорна лихва.

С оглед на това ответникът счита, че искът за прогласяване на нищожността на процесния договор за заем е неоснователен, поради което следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора за заем над заетата сума.

2

Ответникът претендира направените по делото разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.С писмено становище процесуалния представител на ищеца - адв. Р., заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.

За ответникът редовно призован, не се явява представител.С писмено становище заявява, че поддържа отговора на исковата молба, като оспорва предявените искове, като неоснователни.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представения по делото Договор за кредит № 9789706002/30.06.2020 г. и анекс към него от 30.07.2020г. че страните са в облигационни отношения. С цитираният договор, на ищецът е отпуснат кредит в размер на 1 100 лв., със срок на погасяване 30 дни - до 30.07.2020 г., като в същия е посочен фиксиран лихвен процент 40.99% и годишен процент на разходите 49.70%. Съгласно Договора за кредит, ищеца трябва да заплати към главницата и такса за експресно разглеждане в размер на 165.67 лв. На 30.07.2020г. е сключен анекс към Договор за кредит № 9789706002/30.06.2020 г.,с който страните се договорили за удължаване на срока на договора до 30.08.2020г., за което ищецът заплатил такса в размер на 73.92 лева, добавена към главницата.

От представената по делото Разписка № 0400011415662413/ 12.08.2020г., че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 1311.27 лева, с което изцяло погасил задълженията си по процесния договор, в т.ч и начислените по договора лихви.

Страните не спорят, че заплатените от ищеца такси за бързо разглеждане и удължаване на срока на договора, не са включени при изчисляване на посочения в договора ГПР от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ал.1, за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 9789706002/30.06.2020 г., сключен между страните на основание чл. 11 ал.1 т.10 във вр. чл. 22 от ЗПК, и иск с пр.осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 285,59 лева, представляваща платена без основание в периода 30.07.2020 г. до 12.08.2020 г. по нищожен Договор за кредит № 9789706002/30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест По иска с чл.22 ал.1 от ЗПК чл. 26, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да установи в всички обстоятелства и факти, обосноваващи твърдяната нищожност на сключения договор за кредит, а именно че противоречи на конкретно посочените в исковата молба разпоредби на ЗПК.В тежест на ответника е да установи онези свои твърдения и провоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи в процеса, че процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и е 3 постъпила в имуществения комплекс на ответното дружество.В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на годен юридически факт – на база валидно правоотношение респ. валиден договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор за заем попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван 4 размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.