Решение № 4824 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4824 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110202054 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД срещу Наказателно постановление № 222300560/05.01.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.).

В подадената жалба се излагат подробни аргументи за неправилно установена фактическа обстановка, като се настоява, че на обекта процесния ден не е имало работници, а единствено пазач. Поради това и жалбоподателят намира, че нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна, което представлява и процесуално нарушение на чл.

57, ал.1, т. 5 ЗАНН. Сочи се, че в НП не е коментирано подаденото от дружеството възражение срещу АУАН, в което именно се сочи липсата на работници на обекта, следователно и липса на създадена опасност за техния живот и здраве. Поради това се претендира отмяната на НП в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.

Трифонова, която поддържа жалбата. Тя пледира за отмяна на НП поради изложените в жалбата мотиви. Намира за безспорно доказано наличието на ограда около обекта и факта, че в деня на проверката на обекта не е имало работници и не са извършвани СМР.

Акцентира върху това, че фургонът на пазача е бил до входа на обекта и той е бил единственият работник на мястото.

Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ София, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт ***, оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено, като намира за правилно и добре обосновано, издадено от компетентен орган. Излага доводи, че установеният на място охранител е пускал помпа за отводняване на изкопа, следователно е съществувала опасност от неговото падане в изкопа, който не е бил 1 обезопасен от вътрешна страна. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, се занимавал със строителство на сгради. Дружеството било сключило договор за изпълнение на строително - монтажни работи (СМР) за обект “жилищна сграда с магазини, гаражи и подземни гаражи” в УПИ Х-108, кв. 727, в гр. София, местност Зона Г-13, район Оборище, ул. Петра № 4. Съгласно указателна табела на обекта, именно дружеството-жалбоподател било строител на обекта и съответно работодател на строителните работници, извършващи СМР на обекта. Дружеството било работодател и на охранителя на обекта, който стоял на мястото и ползвал поставена преместваема будка в рамките на огражденията на обекта, близо до входа му.

На 16.11.2023 г. във връзка с подаден сигнал, била извършена проверка на място на обекта, изграждан от дружеството, от служители на ДИТ – София, включително св. Е. С. С., заемаща длъжността “главен инспектор” в ДИТ - София. При проверката св. С. установила, че от външната страна на обекта има поставена ограда, като СМР на обекта били започнали и имало изкопан изкоп за основите на сградата с дълбочина около 8-9 метра. При оглед на обекта св. С. установила, че изкопът вътре в оградената зона на обекта не бил обезопасен срещу падане от височина. От едната страна на изкопа имало пътечка до фургона, която била широка около 1 метър, като от страната на изкопа тя не била оградена по никакъв начин и липсвали парапети, дори оградна лента. Имало поставена еднораменна стълба, водеща надолу към изкопа, като охранителят обяснил, че слиза по нея, за да пусне помпите, отводняващи изкопа. При проверката, на място в обекта бил установен единствено охранителят, като тогава не се извършвали СМР.

На същата дата бил съставен акт за спиране на обекта с оглед установеното нарушение и липсата на обезопасяване на изкопа. Актът за спиране бил връчен на представител на жалбоподателя едва на 20.11.2023 г. Но още на 16.11.2023 г. бил съставен протокол за отстраняване на констатираните нарушения, който бил представен на ДИТ София, ведно със снимков материал към него. Чрез представения документ проверяващите били информирани, че е монтирана 44 метрова обезопасителна ограда около изкопа, поради което и се разрешавало изпълнението на СМР около изкопа.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2343953 от 07.12.2023 г. В него били отразени 11 на брой извършени от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство, за чието отстраняване били издадени предписания. Така съставеният протокол бил връчен на представител на дружеството на 07.12.2023 г.

С оглед горните констатации св. Е. С. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - София приела, че на 16.11.2023 г. от дружеството е извършено нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – /Наредбата/ и съставила АУАН № 222300560/07.12.2023 г. в присъствието на свидетели на установяване на нарушението, както и на представител на жалбоподателя – св. Ташкова, като в акта били отразени възражения на нарушителя. Такива постъпили на 13.12.2023 г., където се сочи, че на датата на проверката в обекта не са се намирали работници, които да работят на височина, следователно и не е имало застрашени лица.

Въз основа на АУАН № 22-2300560/07.12.2023 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно 2 постановление на 05.01.2024 г., като на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.) за това, че като работодател и строител на 16.11.2023 г. дружеството не е обезопасило срещу падане от височина изкопа в обекта, достатъчно високи приспособления, които да са изградени най-малкото от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Наказателното постановление е връчено на дружеството на 22.01.2024 г., за което е приложено известие за доставяне, като на 05.02.2024 г. била депозиерана и жалбата срещу него в ДИТ София.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

С. и св. Ташкова, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко протокол за извършена проверка, акт за спиране, протокол за отстраняване на констатирани нарушения и приложени към него снимки и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетелката С., която лично е извършила проверка на строителния обект и лично е възприела изкопа и липсващото му обезопасяване срещу падане, както и сложената в него стълба и обясненията на охранителя. Нейните показания са подкрепени от показанията на другия разпитан по делото свидетел, от писмените доказателства по делото и преди всичко от представения от дружеството констативен протокол и фотоснимки към него. Чрез него представители на дружеството уведомяват ДИТ София, че едва след проверката, още на същия ден, са предприети мерки за отстраняване на нарушението, изразили се в монтиране на парапет около изкопа с дължина 44 метра.

Съдът даде вяра и на изнесените данни от страна на св. Ташкова – служител на дружеството, отговарящ за човешките ресурси. От нейните показания се установява, че единственият работник на обекта по време на проверката е бил охранителят, като в деня на проверката не са се извършвали СМР. Тя потвърждава и местонахождението на будката на охраната, което съвпада с данните от разпита на св. С.. Последната подробно описва и тясната пътека, водеща от будката на охраната покрай изкопа и до поставената в него стълба, както и споделеното й от охранителя, че той я е използвал, за да стига до помпата за отводняване на изкопа.

Основните обстоятелства от предмета на доказване, свързан със състоянието на обекта на 16.11.2022 г., се установяват преди всичко от показанията на св. С. и протокола за извършена проверка, като дружеството не оспорва липсата на ограждение около изкопа от вътрешната страна на обекта. А от органа не се твърди на мястото да е имало строителни работници, каквито твърдения личат в жалбата. Съдът основа вътрешното си убеждение и въз основа на приобщените по делото протокол за отстраняване на нарушение и снимки, приложени към него, като обективни и достоверни.

От показанията на двете свидетелки несъмнено се установява качеството на дружеството-жалбоподател както на работодател на охранителя на обекта, така и на изпълнител на обекта, натоварен с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради 3 което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка с т. 4 от Заповед № З-0693/15.08.2022 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и спазване на материалния закон.

Нарушението макар и лаконично описано е достатъчно ясно, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, къде е било извършено и от кого, ясно е индивидуализиран и строителния обект, където е извършено нарушението. Налице са изискуемите реквизити, предвидени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.

1 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав не споделя мнението, изложено в жалбата, за неправилно и непълно описание на нарушението от фактическа страна. В тази връзка следва да се има предвид, че в НП не се твърди да е бил застрашен живота на строителни работници, извършващи СМР в обекта, нито се сочи конкретно лице, което да е било поставено в опасност. А това не се и налага с оглед формалния характер на самото сменено нарушение. Освен това, съдът намира, че липсата на отговор в НП на подаденото от дружеството възражение не съставлява съществено процесуално нарушение, като издавайки НП, наказващият орган очевидно е приел изложените във възражението доводи за неоснователни.

Така описаните фактически обстоятелства в акта и в НП съответстват на правната квалификация и са правилно субсумирани под хипотезата на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. като материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.“ Тази бланкетна разпоредба се допълва с конкретните правила на законодателството развити подробно в ЗЗБУТ, а в случай на СМР и в разпоредбите на Наредба № 2/2004 г.