Решение № 2391 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря М.А ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120107470 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *** против „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, представлявано от управителите Х. М. М., П. В. и В. Т. (от всеки двама от избраните управители само заедно).

Ищецът предявява иск да се приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от 2996,23 евро /5 860.11 лева/ по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка ***/20.10.2010г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 и придобит от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, по силата на договор за цесия, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Твърди се, че през м. май 2025г. ищецът получил Уведомление за просрочено задължение по договор № 0***, в което се посочвало, че към дата 02.05.2025г. притежава задължение в размер на 5 727.83 лв. към „Първа инвестиционна банка“ АД, което вземане е придобито от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133. На 12.06.2025г. от името на ищеца на официалния имейл адрес на дружеството е изпратено писмено възражение, че задължението е погасено по давност по чл. 110 от ЗЗД и не подлежи на изпълнение. Не последвал отговор и било изпратено второ писмено възражение на 15.07.2025г. Въпреки депозираните възражения през месец декември 2025г. получил поредно уведомление, в което се посочвало, че към 26.11.2025г. е длъжен да плати сума в размер на 5860.11 лв. Освен това ответното дружество „АПС БЕТА България“ ЕООД редовно подавало информация до 1

Централния кредитен регистър при БНБ, че ищецът притежава просрочени задължения.

Излагат се твърдения, че между ищеца и „АПС Бета България“ ЕООД не съществуват никакви договорни или извъндоговорни правоотношения. В случай, че такъв договор е сключен той съдържа нищожни и неравноправни клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и на добрите нрави, поради което не пораждат действие спрямо потребителя. На първо място, договорът не съдържа ясна и разбираема методика за изчисляване на референтния лихвен процент и годишния процент на разходите (ГПР), в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК. На следващо място, при първоначално договорен кредитен лимит до 1 000 евро, впоследствие се претендира сума в размер на 2996,23 евро /5 860.11 лв./, която надвишава многократно - над 5,5 пъти първоначално уговорената главница, без да е ясно и прозрачно обосновано кои компоненти формират това задължение - главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси и комисиони.

Липсата на яснота относно реда на погасяване и структурата на задължението представлява съществено нарушение на чл. 11 от ЗПК и създава значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните. Освен това договорът съдържа клаузи, които предоставят на кредитора правото едностранно да изменя лихвени проценти, надбавки и такси чрез препращане към общи условия и тарифи, без индивидуално договаряне и без реална възможност за контрол от страна на потребителя, което ги квалифицира като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Кумулативният ефект от високия ГПР, наказателните надбавки и неясната методика за формиране на задължението води до неоправдано облагодетелстване на кредитора и поставя потребителя в икономически непоносима позиция, което обуславя и нищожност на тези клаузи поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Твърди се, че по отношение на това вземане не е било подавано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, нито заявление по реда на чл.

410 ГПК. Съответно по отношение на претендираното вземане не е издадена заповед за изпълнение, не е издаден изпълнителен лист, както и не е образувано каквото и да е изпълнително дело при съдебен изпълнител. Липсва и надлежно уведомление за цесия по чл.

99, ал. 3 ЗЗД и материалноправна легитимация на ответника.

Няма данни и доказателства ответникът, който твърди, че е цесионер да е предприел каквито и да било изпълнителни действия, които единствено биха могли да прекъснат давността. Не е било образувано и обезпечително производство по реда на чл. 389 и сл. от ГПК, нито са били налагани обезпечителни мерки, които също биха могли да окажат влияние върху течение на давностните срокове. Липсват действия по принудително изпълнение от кредитора или цесионера (чл. 116 ЗЗД). Освен това, нито първоначалният кредитор, нито неговият цесионер са предприели в релевантния период каквито и да било съдебни действия за установяване или присъждане на твърдяното задължение, нито каквито и да било действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД, които биха могли да прекъснат започналия да тече в полза на ищеца давностен срок. Поради 2 липса на каквито и да било действия по събиране на дълга в съдебен или изпълнителен ред, давността е изтекла в пълния си обем и претендираното от ответника вземане е напълно погасено по давност и недължимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. 439 от ГПК.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че вземанията по процесния договор не са погасени по давност.

Моли да бъде задължен първоначалния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД да представи извлечение за движенията по сметка по договор № 0***. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и представяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, сключен на 20.10.2010 г. между "Първа инвестиционна банка" АД и ищеца, по силата на който страните са се споразумели банката да предостави на титуляра банков кредит овърдрафт по сметка в размер на 1000 евро. В чл. 3 е уговорено, че срокът за ползване на овърдрафта е до 20.10.2012 г., като същият се подновява автоматично при условия и ред предвидени в ОУ на Банката.

Приложен по делото е договор за цесия от 12.12.2024г., сключен между "Първа Инвестиционна Банка"АД и ответното дружество, видно от който е, че банката e прехвърлила на „АПС Бета България“ ЕООД пакет от вземания, произтекли от договори за кредит, сключени с различни кредитополучатели. Не е представен обаче списък с договорите за кредит/кредитни карти, които се прехвърлят на цесионера, от който да може да се направи обоснован извод, че и вземането на ищеца е сред прехвърлените с договора за цесия вземания.

Представено е уведомление от ответното дружество, с което последното уведомява ищеца, че към 02.05.2025 г. общото му задължение по договор с кредитодател "Първа Инвестиционна Банка"АД възлиза на общата сума от 5727,83 лв. Посочени са начините за плащане на задължението. В отговор на полученото уведомление за просрочено задължение на 12.06.2025г. ищецът е изпратил до ответното дружество по електронна поща уведомление за оспорване на задължение, с което оспорва дължимостта на сумата като погасена по давност, а също и поради липсата на съществуващи договорни или извъндоговорни отношения между страните.

Прието по делото е и второ уведомление от ответното дружество, с което последното уведомява ищеца, че към 26.11.2025 г. общото му задължение по договор с кредитодателя "Първа Инвестиционна Банка"АД възлиза на общата сума от 5860,11 лв.

Приложено е и второ уведомление за оспорване на задължение, изхождащо от ищеца с идентично съдържание като първото уведомление.

Постановено е разкриване на информация, съставляваща банкова тайна, поради 3 което от "Първа Инвестиционна Банка"АД е изискана и предоставена информация за движенията и наличностите по сметката, обслужваща договора за кредитна карта за периода от 20.10.2021г. до датата на закриване на кредита – 16.12.2024г., а в последствие е изискано и представено по делото извлечение за сметката за периода от 20.10.2010г. до 16.12.2024г.

Видно от извлечението е, че последната вноска по кредитната карта, направена от ищеца е на 19.07.2019г. След тази дата до датата на закриване на кредита – 16.12.2024г. не се установява ищецът да е правил други вноски за покриване на разходите по кредитната карта.

Изложеното се потвърждава и от допуснатата и извършена по делото съдебно – икономическа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че последното плащане за погасяване на задължението по кредитната карта е на 19.07.2019г., когато ищецът е внесъл на каса сумата в размер на 200 лв. /102,12 евро/. Установява се, че последното усвояване на суми от кредитния лимит е извършено на 12.07.2011г., когато ищецът е изтеглил на АТМ сума в размер на 15,34 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Естеството на спора при отрицателен установителен иск предполага ответникът да посочи обстоятелствата, от които твърдяното право произтича (неговото възникване и неговият размер), а ищецът да опише задължението по съдържание и да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. С оглед конкретиката на настоящия казус ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането си в размер на 5860,11 лв. /2996,23 евро/, а именно, че между праводателя му и ищеца е сключен валиден договор за кредит, по който праводателят му е бил изправна страна, че е придобил вземането по договора срещу ищеца по силата на договор за цесия вкл., че ищецът е надлежно уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД, размера на вземането.

Действително се установи по делото, че между праводателя на ответника "ПИБ"АД и ищеца е бил сключен договор за кредитна карта с чип от 20.10.2010 г. Установи се, че между ответното дружество и "ПИБ"АД е бил надлежно сключен договор за цесия от 12.12.2024 г., по силата на който "АПС Бета България" ЕООД е придобило вземанията на банката. Ищецът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Липсват каквито и да е доказателства, както преди завеждане на исковата молба /така и към отговора/ до същия да е достигнало уведомление, изходящо от пълномощника на цедента, респ. от последния, адресирано и достигнало до ищеца, за да се приеме надлежно уведомяване. Предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за цесията е релевантно само с оглед действието на цесията по отношение на трети за договора лица. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, т.е. цесията има действие спрямо длъжника след уведомяването му по надлежния ред, каквото в случая липсва.

С исковата молба е релевирано изрично възражение за недължимост на процесната 4 претенция поради погасяването й по давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника, който може да се позове на нея, ако в определен период от време, считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Съдът счита, че приложимата давност за вземания, произтичащи от договори за издаване на кредитна карта е общата петгодишна давност, тъй като тези вземания не попадат в изключенията, регламентирани съгласно чл. 111 от ЗЗД, а за тези вземания е приложима общата давност, уредена в нормата на чл. 110 от ЗЗД. При договора за издаване на кредитна карта страните са постигнали съгласие за наличието на кредитен лимит, в рамките на който страната картодържател може да реализира плащания или да извършва тегления, а след усвояване на сума от кредитния лимит възниква задължение за връщане на заемната парична сума или поне на минимална погасителна вноска.