Решение № 141 от 30.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Бургас, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20262000500159 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 157/13.03.2026 година, постановено по гражд. дело № 1723/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас е: осъдено „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София и адрес на управление ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на О. Х. Ю., ЕГН **********, от с.

П.о, община Айтос, сумата от 35 790.43 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания във връзка с получени телесни увреждания от претърпяно ПТП на 13.09.2021 година в град Айтос и страдания върху психиката му, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 23.12.2022 година до окончателното й изплащане, като претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в останалата част до предявения размер от 300 000 лева с равностойност 153 387.56 евро поради плащане в хода на процеса на сумата от 150 000 лева с равностойност 76 693.50 евро и поради неоснователност за разликата над 220 000 лева с равностойност 112 484.21 евро е отхвърлена; осъдено „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София и адрес на управление ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на О. Х. Ю., ЕГН **********, от с.

П.о, община Айтос, сумата от 4 738.09 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от същото произшествие - разходи за болнично лечение и операция, медикаменти, продължаваща терапия и консултации, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2022 година до окончателното й изплащане, като претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди в останалата част до 1 предявения размер от 17 883.73 лева с равностойност 9 143.81 евро поради плащане в хода на процеса на сумата от 8 616.82 лева с равностойност 4 405.72 евро е отхвърлена; осъдено „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София и адрес на управление ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на адв. Станислава Бояджиева от АК - Бургас възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на О. Х. Ю., ЕГН **********, по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 7 242.61 евро; осъден О. Х. Ю., ЕГН **********, от с. П.о, община Айтос, за заплати на „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София и адрес на управление ул.

„Света София“ № 7, ет. 5 разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 825.05 евро; осъдено „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София и адрес на управление ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд - Бургас държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1 621.15 евро и разноски в размер на 102.26 евро.

Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи В. М. В., ЕГН ********** и „Логтранс БГ“ ЕООД, ЕИК 204583506, със седалище с. Равда и адрес на управление ул. „Бриз“ №2, ет. 2, ап. 7.

Постъпила е въззивна жалба от О. Х. Ю., ЕГН **********, от с. П.о, община Айтос, чрез процесуалния му пълномощник адв. Станислава Бояджиева, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер, срещу горепосоченото решение в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 112 484.21 евро като равностойност на 220 000 лева до пълния претендиран размер от 153 387.56 евро като равностойност на 300 000 лева или за сумата от 40 903.35 евро като равностойност на 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022 година до окончателното плащане.

Изразява становище за неправилност, необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС на РБ.

Твърди се, че е налице допуснато нарушение на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и по-специално, че определеното на ищеца от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди не представлява пълен паричен еквивалент на всички претърпени от него болки и страдания. Сочи в тази връзка, че първоинстанционният съд е възприел съвкупността и вида на претърпените от него увреждания и техния характер, но не е съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от тях и не е отчел в тяхната цялост критериите за определяне на справедливо обезщетение. Изтъква се наличие на изключителна тежест на настъпилите като следствие от процесното ПТП травматични увреждания по отношение на ищеца. Същите са описани обстоятелствено от него в така подадената жалба и са посочени доказателствата, от които те се установяват, включително болките и страданията, които ги съпровождат. Поддържа се, че окръжният съд е подценил получените от ищеца трайни психични увреждания. В този смисъл се сочи, че съдът не е 2 взел предвид и съобразил всички негативни последици, поради което и именно е определил обезщетение, което не представлява справедлив еквивалент на претърпените от него болки и страдания. Намира, че такова би било обезщетение в претендирания от него размер от 300 000 лева, поради което именно отправя искане за присъждане допълнително на още 80 000 лева.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат, уговорено като платимо при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Не се ангажират доказателствени средства.

Въззивната жалба е надлежно връчена на насрещната страна „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София и адрес на управление ул. „Света София“ № 7, ет. 5, която в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала писмен отговор по същата чрез процесуалния си пълномощник.

Със същата е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Страната смята изтъкнатите в нея доводи за неоснователни и необосновани. Намира определеният от съда размер обезщетение на ищеца за справедливо, при съобразяване от негова страна на всички обстоятелства от значение в тази насока, а именно: вид, интензитет, продължителност на преживените от ищеца болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, степента на физическото му възстановяване и трайната личностова промяна в резултат на понесеното разстройство в адаптацията, икономическата конюнктура към момента на деликта и постоянно нарастващите застрахователни лимити. Изтъква се в тази връзка, че съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението е направил цялостна и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, отчел е и всички правнорелевантни факти и е съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от претъпените от ищеца увреждания. В подкрепа на така изложеното е направен анализ на събраните по делото доказателства, подкрепящи изводите на съда и сочещи на определянето на справедлив размер обезщетение при отчитане на общоприетите критерии за справедливост, съпоставени със социално-икономическите показатели за страната към момента на причиняване на увреждането.

Отправя се искане като неоснователна въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Претендират се разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е надлежно връчена на третите лица-помагачи В. М. В. с ЕГН ********** и „Логтранс БГ“ ЕООД, ЕИК 204583506, със седалище с. Равда и адрес на управление ул.“Бриз“ №2, ет. 2, ап. 7, но в срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от тях.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

3

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

При съобразяване на изразените от страните по делото становища по правнорелевантните факти, съдът намира, че по делото е установено от събраните писмени доказателства наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на лицето В. М. В., който като е управлявал товарен автомобил марка „Волво ФХ 400 4Х2 Т“ с рег. № **, с прикачено към него полуремарке марка „Мега“ **, собственост на „Логтранс БГ“ ЕООД, е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2, чл. 126 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Неговото поведение именно е довело до настъпване на 13.09.2021 година на ПТП и е причина за получените от ищеца травматични увреждания, а именно черепно-мозъчна травма, субарахноидален мозъчен кръвоизлив с контузии огнища в двете мозъчни хемисфери с тежки фрактури на лицеви кости, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено, като следва да се отбележи, че осъщественото от В. деяние изпълва състава на чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.

3, б. „б“, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за извършването на което престъпление същият е признат за виновен с влязла в сила присъда №19 от 06.04.2023 година, постановена по нохд № 164/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд. Тази присъда, на основание чл. 300 от ГПК, е задължителна за настоящия съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което също не е спорно. Ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетения за вреди. Същият е направил плащане в размер на 221 068.60 лева с равностойност от 113 030.58 евро, от които 150 000 лева с равностойност от 76 693.50 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди със съответната лихва върху тази сума до датата на плащането, както и 8 616.82 лева с равностойност от 4 405.72 евро - обезщетение за имуществени вреди, също със съответната законна лихва до датата на извършеното плащане.

Така осъщественото плащане също следва да се разглежда като признание от страна на ответника за наличие на предпоставките на приложимата правна норма за ангажиране на отговорността му, като спорен в производството пред настоящата инстанция е единствено размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

4

Ищецът, който е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди, твърди, че е понесъл такива в заявения в исковата молба и търсен в образуваното съдебно производство размер. Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.