Решение № 15024 от 21.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15024 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110112396 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответника му дължи следните суми: 4 045,17 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „1111, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ; 666,45 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021г. ; 47,12 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., и 9,87 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г. , заедно със законната лихва върху двете главници от 17.11.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 65556/ 2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 23.11.2022г. юриконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответната страна К. И. В. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер според изявленията на пълномощника й в представения на 27.04.2022г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди се , че ответницата не е собственик на процесния имот , тъй като е прехвърлила правото на собственостна друго лице – И.В с договор за дарение от 09.08.1991г. и той на 28.12.2001г. е подал до ищцовото дружество молба-декларация за откриване на партида на негово име за имота.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на 23.11.2022г. адвокатът на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са посочени и в представената на 24.11.2022г. писмена защита от адвоката на ответницата.

Подпомагащата страна – „Б (конституирана с определението по чл.140 ГПК –б.с.) не изразява становище по исковете и не представя доказателства Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 65556/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете. :

Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С исковата молба е представен нотариален акт № 106, том ХХХХХV, дело № 10354/1991г. на нотариус рли НС при ІІ СРС , удостоверяващ договор за дарение , с който ответницата е прехвърлила правото на собственост върху процесния апартамент на друго лице И.В (нейн син) , като си е запазила право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.

С отговора на исковата молба ответницата е представила Молба-декларация от И.В с дата 28.12.2001г. до ищеца за откриване на партида на негово име за процесния имот.

Допълнително ответната страна е представила и преписи от съдебно решение № ІІІ-8789/23.05.2014г. по гр.д. № 19554/2013г. на СРС, 87 състав и съдебно решение № 473555/20.08.2018г. по гр.д. № 18629/2017г. на СРС, 71 състав (постановени по искове за заплащане стойността на топлинна енергия в същия имот между същите страни , но за предходни периоди), неоспорени от ищцовата страна , от които се установява , че молбатадекларация от И.В е била подадена в ищцовото дружество на 28.12.2021г. , но въпреки това 2 ищцовото дружество не е променило титуляра на партидата на името на новия собственик И.В.

От молбата – декларация на И.В се установява , че предходният титуляр на партидата за процесния имот не е била ответницата , а друго лице- Иван Генчев Викьов.

Следователно по настоящото дело не е доказано , че ответницата е подавала заявление за откриване на партида за процесния имот на нейно име , нито , че е сключила договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество , нито че е извърщвала каквито и да са други действия , от които да е видно , че е била страна по облигационно правоотношение с ищеца.

Според посоченото в Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ССГК на ВКС задължени за плащане цената на доставената в имот топлинна енергия са т.нар. „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , които не са само лицата по чл.153,ал.1 ЗЕ (собствениците и титулярите на вещно право на полване) , но и всички други ползватели на облигационно основание , които обаче са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди , доказан чрез откриване на индивидуална партида на ползвателя пред топлопреносното предприятие или чрез други доказателства.

Това означава , че при наличие на собственици и титляри на вещни или облигационни права на ползване върху топлоснабдения имот „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й , е този от тях , който е сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота, удостоверен с документи за откриване по негово искане на партида за целия имот.

По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответницата е била сключила договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период.

По делото няма представени никакви писмени доказателства за съществуване на договорно правоотношение между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия по делото. Не са представени (например заявление за откриване на партида на името на ответницата , договор или други документи). В представените с исковата молба фактури и други счетоводни документи не е вписано името на ответницата.

По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че ответникът е бил собственик или ползвател на имота, респективно , че е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за имота.

Както бе посочено, по настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства (нотариални актове или писмени договори) , че ответницата е била сключила договор за продажба на топлинна енергия през процесния период.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответницата на 3 тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответницата по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Поради посочените причини , тъй като ответницата не е била потребител на топлинна енергия за процесния апартамент през процесния период , тя н е е материално-правна легитимирана да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материалноправна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото дело – платените адвокатски възнаграждения в заповедното производство (510 лв) и по настоящото исково дело (550 лв), които се установяват от представените договори за правна помощ.

Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платените от ответницата адвокатски хонорари е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платените адвокатски възнаграждения , доколкото те са съизмерими с минималните вазнъграждения по Наредба № 1/2004г. на ВАС.

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕИК111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111, против К. И. В., ЕГН: **********, гр. София, район „1111 чрез адв. Е. Б., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите : 4 045,17 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „1111, по 4 договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ; 666,45 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021г. ; 47,12 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., и 9,87 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г. , заедно със законната лихва върху двете главници от 17.11.2021г. до окончателното плащане,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 65556/ 2021г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111 ДА ЗАПЛАТИ на К. И. В., ЕГН: **********, гр. София, район „1111 чрез адв. Е.

Б.,следните суми : 550 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото исково производство- платеното възнаграждение за един адвокат, и 510 лева (петстотин и десет лева), представляваща направените от ответника разноски по заповедното гр.д. № 65556/2021г. по описа на СРС, 68 състав - платеното възнаграждение за един адвокат.

Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Б, гр.София , бул.

„Братя Бъкстон” № 85.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5