Решение № 510 от 06.12.2021, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Кюстендил, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20201520101518 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС).

Образувано е по искова молба, депозирана от КР. ИВ. СП., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № ** и адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „Б. М.“ № *, ет.1, ап.(офис) 3 , против Б. ИВ. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Р. в.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** и такъв за кореспонденция гр.

Кюстендил, ул. „Т. С.“ № *, Д. АТ. СР., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул.

„Т.“ № 61 и АТ. Г. СР., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Т. к.“ № *.

В исковата молба се сочи, че страните по делото били съсобственици на следния недвижим имот – дюкянско помещение, представляващо целия първи етаж от жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Кюстендил, с площ от 54 кв.м., находяща се на адрес: гр. Кюстендил, ул. „Т.“ № ** (обектът в момента бил заснет с три идентификатора № ***, № *** и № ***).

Ищецът С. притежавал 5/24 ид.ч. от посочения недвижим имот на следното основание: с Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г., издаден от КРС, Ю. С. продал на дядото на ищеца – Б. С. Р. и на вуйчо му – И.

Б. С., ½ ид.ч. от целия процесен имот, понастоящем с идентификатор ***.

Б. Р. починал и оставил за наследници съпруга (В. Р.) и три деца (Г. А., Т. С.а и И. С.).

1

С Нотариален акт № 162, том III, дело № 1103 от 28.07.1992 г., издаден от КРС, бабата на ищеца В. Р. и неговата леля Г. А., прехвърлили на майка му Т. С.а собствеността си върху процесния имот – общо 4/24 ид. части.

С Нотариален акт № 84, том I, рег. № 1370, дело № 71 от 2015г на Нотариус Б. А., рег. № 325 на НК, майката на ищеца Т. С.а и баща му И. С. му прехвърлили 2/24 ид.ч. от собствеността си върху дюкянското помещение.

С Нотариален акт № 95, том II, рег. № 4039, дело № 240 от 2015 г. на нотариус Б. А., рег. № 325 на НК родителите на ищеца му прехвърлили и 3/24 ид.ч. от собствеността върху процесния имот.

Що се отнася до първия ответник – Б.Б., същият бил собственик на 7/24 ид.ч. от процесния имот. Собствеността му произтичала от следните обстоятелства: С Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г., издаден от КРС, Ю. С. продал чрез дядото на ответника, на неговия баща И.

С. (тогава малолетен) ¼ ид.ч. от целия процесен имот. В последствие, след смъртта на дядо му Б. Р., с Нотариален акт № 145, том 4, дело № 1567 от 23.10.1992 г., издаден от КРС бащата на ответника И. С. му дарил собствените си 7/24 ид.ч. от процесния имот.

Вторият ответник Д.С., ЕГН: ********** бил собственик на 6/24 ид.ч. от процесния имот, като собствеността му произтичала от Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г., издаден от КРС, с който Ю. С. продал, чрез бащата на ответника А.С. на Д.С. (тогава малолетен) 6/24 ид.ч. от посочения имот.

А.С. (третият ответник) също бил собственик на 6/24 ид.ч. от посочения имот. С Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г., издаден от КРС, Ю. С. продал чрез дядото на ответника А.С., на неговия баща Г. С. (тогава малолетен) 6/24 ид.ч. от целия процесен имот, понастоящем с идентификатор ***. С Нотариален акт № 160, том 1, дело 320 от 1979 г., издаден от КРС, бащата на ответника, Г., прехвърлил на бабата на ответника В. С. 6/24 ид.ч. от имота. На свой ред бабата В., прехвърлила на ответника А.С. собствените си 6/24 ид.ч. от имота по силата на Нотариален акт № 140, том IX, дело № 2806 от 1994, издаден от КРС.

Конституираните в производството страни били единствените титуляри на правото на собственост по отношение на процесния имот.

Ето защо се поддържа искане , доколкото не може да се образува мнозинство, съответно да се вземе общо решение досежно общата вещ, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, да бъде постановено решение, което да замести липсата на решение на съсобствениците по отношение на процесния имот - дюкянско помещение, представляващо целия първи етаж от жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, с площ от 54 кв.м., находяща се на адрес: гр. К., ул. „Т.“ № ** (обекта в момента бил заснет с три идентификатора № ***, № *** и № ***), като бъде постановено разделяне на ползването му, съобразно квотите в съсобствеността, както следва:

2

За КР. ИВ. СП., ЕГН: ********** – собственик на 5/24 идеални части от дюкянското помещение;

За Б. ИВ. Б., ЕГН: ********** – собственик на 7/24 идеални части от дюкянското помещение;

За Д. АТ. СР., ЕГН: ********** – собственик на 6/24 идеални части от дюкянското помещение и

За АТ. Г. СР., ЕГН: ********** – собственик на 6/24 идеални части от дюкянското помещение.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК отговор е постъпил от ответниците Д.С. и Б.Б..

Ответникът Д.С. навежда доводи за допустимост, но неоснователност на претенцията. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не могло да се установи идентичност на дюкянско помещение, представляващо първия етаж от жилищна сграда със самостоятелните обекти с идентификатор № ***, № *** и № ***, находящи се на етаж нула в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Кюстендил. Така, представеният Нотариален акт № 143, том 2, дело 687 от 1993 г. бил ирелевантен за спора тъй като не засягал обектите, предмет на разпределение на правото на ползване. Отделно, по делото не били представени като доказателства Заповед № 94-И-109/20.05.1992 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която част от процесния дюкян бил реституиран, както и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том X, дело № 1396/2013г. на АВ, поради което следвало ищецът да се задължи да ги представи. И доколкото по делото не били представени всички титули за собственост не могло да се направи и преценка за това дали са конституирани всички задължителни необходими другари в процеса, в т.ч. притежателят на голата собственост върху идеална част и носителят на правото на ползване върху тази идеална част.

Ответникът оспорва и извършването на разпределението по см. на чл. 32, ал.2 от ЗС при посочените в исковата молба квоти. Въз основа на подробно изложени съображения се сочи, че притежаваните от ответниците Д.С. и А.С. идеални части от процесния имот са по 12/48 ид.ч. за всеки от двамата.

Отделно, недоказани безспорно били и притежаваните от ищеца квоти в съсобствеността, съобразно изложените в отговора съображения.

Твърди се още, че през 1958 г., при закупуването на процесния имот, Б.

Р. и А.С., действащ от името и за сметка на Д.С. и Г. С., били сключили писмено споразумение, с което си разделили правото на ползване върху жилищната сграда и дюкянските помещения, като за Б. Р. (действащ за себе си и за малолетния си син И. С.) били определени първият жилищен етаж и северозападното дюкянско помещение, а за Д.С. и Георги С. – вторият жилищен етаж и североизточното дюкянско помещение. Посоченото споразумение било иззето от Б. Р., който използвал неопитността на Д.С. като 3 в последствие при поискването му от А.С., било посочено, че е унищожено.

Сочи се още, че северозападното дюкянско помещение било одържавено, а със Заповед № 94-И-109/20.05.1992 г. на Кмета на Община Кюстендил била реституирана на И. С. и наследниците на Б. Р. отчуждената 1/2 ид.ч. от дюкянските помещения. След реституцията в средата на 1992 г. Д.С., Георги С. и И. С., последният като представител на всички останали съсобственици на дюкянските помещения, се споразумели устно ползването на последните да се запази така, както било съгласувано и одобрено от Директора на Нармаг, а именно – за Д. и Г. С. помещение с площ от 21.50 кв.м., а за останалите съсобственици – И. С., Т. С.а, Г. А. и В. Р. – северозападното помещение с площ от 20,50 кв.м. Отделно, между Д. и Г. С. било сключено устно споразумение да изградят преградни стени в дюкяна, ползван от тях, като средното помещение с площ от 10 кв.м. било за Д.С., а за Г. С. – североизточното помещение с площ от 10 кв.м. И към момента помещенията се ползвали съгласно устното споразумение.

Твърди се и това, че отразяването в кадастралната карта на гр.

Кюстендил на площта и на очертанията на самостоятелните обекти било грешно. Д.С. не ползвал площ от 14 кв.м., а реалната площ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** била 10 кв.м. В действителност площта на самостоятелните обекти с идентификатор № ***, № *** и № *** била тази по сключеното устно споразумение за правото на ползване в края на 1992 г.

Д.С. сочи, че никога не било пречено на ищеца, както и на някои от останалите съсобственици, да ползват входа и стълбищната клетка още повече, че ищецът бил собственик на първия етаж и осъществявал достъпа си до него чрез същата входна врата и стълбищна клетка като и занапред нямало да бъде възпрепятстван в тази насока. Поради това не била необходима съдебна администрация и искът бил неоснователен.

Ответникът Б.Б. в отговора си навежда доводи за допустимост и основателност на претенцията, като разпределението на ползването на процесния имот следвало да се извърши между съсобствениците съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността.

Останалите съсобственици не са депозирали писмен отговор.

В съдебно заседание исковата молба, както и постъпилите отговори се поддържат.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на заявеното искане за разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, е целият първи етаж от жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, с площ от 54 кв.м., находяща се на адрес: гр. К., ул. „Т.“ № **. Понастоящем той е заснет с идентификатори с №№ ***, № *** и № ***, видно

4 от приложените по делото Схеми на самостоятелни обекти на л. 58-61 от делото.

Видно от данните в Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г., издаден от КРС, Б. С. Р., както и неговият син И. Б. С., придобили ½ ид.ч. от имота.

Другата ½ ид.ч. била закупена от Д. и Г. С., чрез техния баща А.С., който действал от тяхно име и за тяхна сметка.

По делото е приобщено и Удостоверение за наследници № 3788/1992, видно от което Б. С. Р. е починал на 01.06.1986 г., като е оставил наследници по закон – В. Р. - съпруга, Г. А. – дъщеря, Т. С.а – дъщеря и И. С. – син.

Според данните в Нотариален акт № 162, том III, дело № 1103 от 28.07.1992 г., издаден от КРС, В. Р. и Г. А., прехвърлили на Т. С.а собствеността си върху процесния имот – общо 4/24 ид. части.

Видно от Нотариален акт № 84, том I, рег. № 1370, дело № 71 от 2015 г. на Нотариус Б. А., рег. № 325 на НК, Т. С.а и И. С. прехвърлили 2/24 ид.ч. от собствеността си върху дюкянското помещение на ищеца.

Видно от Нотариален акт № 95, том II, рег. № 4039, дело № 240 от 2015 г. на нотариус Б. А., рег. № 325 на НК родителите на ищеца му прехвърлили и 3/24 ид.ч. от собствеността върху процесния имот.

Според данните в Нотариален акт № 160, том 1, дело 320 от 1979 г., издаден от КРС, Г. С., прехвърлил на В. С. 6/24 ид.ч. от имота. На свой ред тя прехвърлила на ответника А.С. собствените си 6/24 ид.ч. от имота, видно от Нотариален акт № 140, том IX, дело № 2806 от 1994, издаден от КРС.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Г. С. – спр. л. 170 от делото.

По делото е прието заключение на вещото лице Л. В..

Прието е и заключение на вещото лице инж. Д. Х., като също предлага варианти за разпределение ползването на имота.

Допълнително са представени и приети писмо вх. № 751 от 1991 г., договор за наем от 01.05.1991 г., искова молба по гр. д. 910/1993 г., заключение, приложено по същото дело, договор за наем от 29.04.1991 г. както и строителен план на дюкян с работилница в кв. 27 по плана на гр.

Кюстендил, препис от платежно нареждане и заповед № 94И-109 от 20 май 1992 г. на кмета на Община Кюстендил