Решение № 1101 от 21.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Варна , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Ил. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20213100500921 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

1.въззивна жалба с вх.№ 289431 от 15.12.2020г. на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, чрез пълномощник юрк Г.Р. срещу Решение № 261295 от 19.11.2020г. по гр.д.№ 20459/2019г. по описа на ВРС, поправено с Определение № 262649 от 10.03.2021г., в частта, в която е отхвърлен предявения от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68 срещу ответника П. КР. П. с ЕГН ********** от *************************************, установителен и с к с правно основание чл.415 от ГПК във вр.чл.274, ал.2 от КЗ за разликата над присъдените 4252.96 лева до пълния претендиран размер от 7782.35 лева, представляващи регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор за „Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на управлявания от ответника автомобил със застрахователна полица № 1

085080108144/16.05.2008г. с период на действие от 16.05.2008г. до 15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав и

2. въззивна жалба с вх. № 290140 от 17.12.2020г. на П. КР. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес **************************************, чрез пълномощник адв. Е.Д. ВАК, срещу Решение № 261295 от 19.11.2020г. по гр.д.№ 20459/2019г. по описа на ВРС, поправено с Определение № 262649 от 10.03.2021г., в частта, в която е уважен предявения от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68 срещу ответника П. КР. П. с ЕГН от *************************************, установителен и с к с правно основание чл.415 от ГПК във вр.чл.274, ал.2 от КЗ, и е прието за установено,че ответникът дължи на ищеца на сумата от 4252.96 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор за „Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на управлявания от ответника автомобил със застрахователна полица № 085080108144/16.05.2008г. с период на действие от 16.05.2008г. до 15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 890.76 лева върху сумата от 4252,96 лв., за периода от 26.06.2017г. до 19.07.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав и са присъдени разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 намира решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на съда, че сумата, представляваща разликата над присъдените 4252.96 лева до пълния 2 претендиран размер от 7782.35 лева не се дължи от застрахования по ЗЗ ГО и причинител на вредата, на осн. чл.274, ал.2 от КЗ (отм.), тъй като същите били реализирани в резултат от поведението на дружеството и не представлявали обезщетение. Настоява се, че причина за заплащане на сумата, съотв. за претендирането й по пътя на регреса, е виновното поведение на водача на застрахования автомобил, доколкото същия е нарушил императивни норми на ЗДвП, причинявайки вреди на трето лице, увреждайки негова собственост.

Изтъква се, че застрахователят е платил първоначално по-малка сума, в рамките на приетото от него като размер, а по-високия такъв е платен в резултат на влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че въззиваемият е бил привлечен в качество на трето лице помагач по исковите производства, в хода на които също е настоявал за отхвърляне на предявените претенции. Оспорва се извода на съда, че заплатените от застрахователя лихви не се дължат от делинквента, т.к. не формират обезщетението, като се позовава на разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ отм., че застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане.

Отговорността на застрахования пред третите лица, произтича от НУ, а при него длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходима да му се отправя покана за изплащането. Сочи, че съгласно практиката на ВКС застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ отм. Сочи, че съдебните разноски, предмет на регреса, са реализирани в хода на водените съдебни производства срещу дружеството, на осн.чл.213, ал.1 от КЗ отм., във връзка с причинените от П.П. вреди на трето лице. Излага се, че правото на застрахователя е закрепено и в разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ (нов). Настоява се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на иска до пълния му размер, вкл. и за разноските в исковото и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна П. КР. П., чрез пълномощник адв. Е.Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба.

В жалбата си въззивникът П. КР. П., чрез пълномощник адв. Е. Д. излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение 3 на материалния и процесуалния закон, и моли за неговата отмяна. Сочи, че неоснователно не е уважено искането на ответника за отлагане на делото в о.с.з. на 27.10.2020г. поради смъртта на бащата на ответника; в първото о.с.з. не е направен окончателен доклад по делото, липсва произнасяне кои права и обстоятелства се признават и кои се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест, не е докладвал в цялост всички оспорвания и възражения на ответника. Твърди се, че въпреки оспорването от страна на ответника на автентичността на представените от ищеца доказателства известие за доставяне с отразена на него дата за получаване -09.06.2017 г., както и известие за доставяне с отразена на негова дата за получаване 02.10.2017 г., с твърдения на ответника, че и двата документа не носят негов подпис, и въпреки липсата на ангажирани от ищеца доказателства да опровергаване на това оспорване, съдът се е позовал в мотивите на решението си на тези два оспорени документа, като е приел, че „вероятно" единият бил подписан от майката на ответника, а другият лично от него. Счита се, че съдът не е обсъдил в решението си всички оспорвания и възражения на ответника по иска и сочените от него основания за това, в т.ч. всички изложени в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, както и допълнително посочените от ответника в с.з. на 25.08.2020 г. основания и възражения срещу проекта за доклад и предявения иск, както и не е приложил последиците от непредставянето от страна на ответника на посочената Покана за заплатено обезщетение на пострадалото лице - с писмо изх.№ АЗ-05-272 от 30.05.2009 г. на „ОЗК Застраховане"АД до „Дженерали застраховане"АД. Твърди се, че съдът се е позовал на неотносими към процесния казус разпоредби от отменения КЗ, както и не е съобразил с обвързващата страните по настоящото дело сила на мотивите съобразно чл.223, ал.2 от ГПК на влязлото в сила решение от 06.08.2014 г. по гр.д. № 1122/2014 г. на СРС, и това постановено по в.гр.д. 5265/2015 г. на СГС относно възражението за погасителна давност и началния момент на изискуемостта на главното вземане и това за лихви. Оспорват се изводите на съда за прилагане на 5-год.давностен срок, считано от момента на плащането от страна на застрахователя в полза на пострадалия. Счита се, че при действието на чл. 229 КЗ (отм.) в съдебната практика е залегнал и изводът, че началният момент на погасителната давност за този иск е не моментът на плащането от застрахования делинквент на увреденото лице, а моментът на 4 настъпване на застрахователното събитие. Аргументът за това е, че отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата си от сключения договор за застраховка „гражданска отговорност" за разлика от неговата отговорност на делинквент към увредения за причинените му вреди, която е на деликтно основание, като за разлика от общата разпоредба на чл. 114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. Отделно се сочи, че сумата от 890.76 лв. е платена от ищеца само и единствено поради собственото му недобросъвестно поведение, респ. същата сума не подлежи на репариране от ответника и тази сума няма никаква връзка с процесното ПТП от 08.03.2009г., и отделно от това - са погасени поради изтичането на 3-годишната давност за плащане. Настоява се отмяна на постановеното решение в обжалваната част с присъждане на разноски, сторени в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадени са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Във връзка с въведените от въззивника П. КР. П., чрез пълномощник адв. Е. Д., възражения за допуснати процесуални възражения : Въззивният 5 съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

В хода на извършената от въззивния съд проверка не се установяват твърдяните от страната нарушения на процесуалния закон.

Първоинстанционният съд е съставил проект на доклад и е обективирал същия в Определение № 4936 от 02.04.2020г. Изготвеният проект на доклад е подробен и съдържа императивните изисквания чл.146, ал.1 от ГПК като в него са посочени твърденията и възраженията на страните по делото, разпределена е доказателствената тежест и кои обстоятелства се определят за безспорни. В проведеното на 25.08.2020г. първо открито съдебно заседание по гр. дело № 20459/2019г. по описа на Районен съд Варна, първоинстанционният съд е взел предвид становището на страните по изготвения проект на доклад, изменил е същия по искане на въззивника, а именно посочил е, че е налице спор по отношение на правоспособността на П.

КР. П. към 08.03.2009г. (датата на процесното ПТП), уважил е още едно доказателствено искане на въззивника и е приел проекта на доклад, с направеното изменение, за окончателен.