Решение № 539 от 12.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20221100900599 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена от „В.-М.“ ООД чрез управителя З.В.М., като се твърди, че дружеството има парични задължения, които не е в състояние да изпълни, тъй като не разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му затруднения не са временни. Твърди се, че дружеството е създадено през 2005г., но към датата на молбата няма текуща дейност и не осъществява търговки сделки, от които да очаква приходи.

Твърди се, че е спряло плащанията на публичноправните си задължения, възлизащи на 57590,54 лв., като не разполага с активи. Предвид изложеното се претендира обявяване на неплатежоспособността на дружеството, съответно свръхзадължеността му, като се постанови решение по реда на чл.632 от ТЗ с описаното съдържание.

Съдът като обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

Молителят е представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл. 628 от ТЗ приложения към молбата. Видно от списъка на кредиторите като такъв е включен НАП с посочената сума, а на стр. 16 и следващите от делото е представена справка за задълженията на дружеството към 31.03.2012г., като видно от същата най-старите непогасени задължения са по месечна справка декларация по ЗДДС и декларация обр. 6, с падеж януари 2012г., а последните такива за ноември 2018., като общо дължимата главница е 51 675,34 лв., начислената лихва е 40721,10 лв. или общо е дължима сумата от 92 396,44 лв. На стр. 29 и следващите е представена справка за отписани /погасени по давност задължения към НАП, като видно е, че такива датират от 2009г. до 2011г. включително и 1 техният общ размер е 133 107,32 лв. С молбата е представен счетоводен баланс към 31.12.2021г., видно от който са отразени като ДМА сумата 46 хил.лв., собствения капитал е 5 хил.лв., отразена е натрупана печална, неразпределена от минали години – 52 хил. лв. и непокрита загуба 127 хил.лв. В раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо краткосрочни 61 хил.лв., от които данъчни 33 хил.лв., осигурителни 28 хил.лв. Представен е към молбата и счетоводен баланс към 28.02.2022г., видно от който данните са същите относно капитала, раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо краткосрочни 52 хил.лв., от които данъчни 28 хил.лв., осигурителни 24 хил.лв. С молба от 07.04.2022г. са приложени ГФО за 2018г.,2019г. и 2020г. Видно от счетоводния баланс към 31.12.2018г. данните са идентични, а именно отразени са като ДМА сумата 46 хил.лв., собствения капитал е 5 хил.лв., отразена е натрупана печалба, неразпределена от минали години – 44 хил. лв. и непокрита загуба 127 хил.лв. В раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо краткосрочни 124 хил.лв., от които данъчни 45 хил.лв., осигурителни 70 хил.лв. и хиляда лева задължения към персонала. Съгласно счетоводния баланс към 31.12.2019г., данните относно капитала са идентични с гореописаните, като краткотрайни активи няма отразени, а задълженията до 1 г. са също 124 хил.лв., идентични на тези по баланса към 31.12.2018г. Същите са данните и по счетоводния баланс към 31.12.2020г.

С писмо с вх.№23603/19.04.2022г. НАП е уведомила съда, че спрямо имуществото на дружеството има наложени обезпечителни мерки по ДОПК по описаните постановления /ПОМ от 26.10.2017г., което е приложено и с което е наложен запор върху суми по банкови сметки, депозити и вещи в касети по описаното изпълн. Дело №22150018941/2015г. за задължения в посочения размер, включващи главница 102 297,99 лв. и лихви в размер на 75676,70 лв. Постъпило е писмо от СДВР отдел ПП с вх.№24025/20.04.2022г., че няма данни за регистрирани МПС на дружеството.

След справка по публичния ТР съдът е установил, че по партидата на дружеството, считано от 2017г. насам са обявявани декларации по чл. 38 от ЗСч, че дружеството не е извършвало дейност. Последният обявен в ТР баланс към 31.12.2016г., показва, че дружеството е имало ДМА 46 хил.лв., а вземания от клиенти и доставчици в размер на 18 хил.лв., като задълженията му са в общ размер на 124 хил.лв., включващи данъчни 45 хил.лв., осигурителни 70 хил.лв. и хиляда лева задължения към персонала. По счетоводния баланс към 31.12.2015г., освен ДМА в размер на 46 хил.лв. са отразени и Машини и производствено оборудване на стойност 15 хил.лв., като са отразени продукция и стоки в размер на 9 хил.лв. общо, вземания от клиенти 18 хил.лв., суровини и материали 2 хил. лв. или общо за раздел В, краткотрайни активи в размер на 29 хил.лв. Задълженията са общо 115 хил.лв., от които хиляда лева получен аванс като дългосрочно, а 110 хил.лв. са краткосрочни задължения, включващи данъчни 44 хил.лв., осигурителни 66 хил.лв.

Съгласно пояснителните бележки към този ГФО за 2015г. приходите, които е реализирало дружество са 3хил.лв. от услуги, а годината е с отрицателен финансов резултат в размер на 2

13 хил.лв. Съгласно счетоводния баланс към 31.12.2014г., дружеството е отразило в раздел В- Краткотрайни активи общо на стойност 43 хил.лв., от които материални запаси са 12 хил.лв., вземания от доставчици 27 хил.лв., отразена е и касова наличност в лева -4 хил.лв.

Задълженията са общо 117 хил.лв., от които 114 хил. са краткосрочни – до 1 г., включващи 42 хил. лв. – данъчни, 62 х.лв. – осигурителни, има и към доставчици – 5 х.лв. и към фин.предприятия – 5 х.лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят е търговец, а се установи безспорно от представените с молбата писмени доказателства, че има неизплатени публични задължения към държавата за данъци и осигурителни вносни, а именно към НАП, които са в размер по приложената справка към 31.03.2022г. от общо 92 396,44 лв.. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е сторил по делото. В тежест на молителя - длъжник е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. При отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е 3 неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието. Съдът намира, че се установи по делото, че от 2017г. нататък дружеството не е осъществявало търговска дейност, като е подавало в ТР декларации по чл.

38 от Зсч. Същевременно от представените от ответника ГФО е видно, че по счетоводен баланск към 31.12.2018г. в раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, т.е. нулева стойност, а в раздел задължения са отразени общо краткосрочни 124 хил.лв., от които данъчни 45 хил.лв., осигурителни 70 хил.лв. и хиляда лева задължения към персонала. Съгласно счетоводния баланс към 31.12.2019г., данните относно капитала са идентични с гореописаните, като краткотрайни активи няма отразени, а задълженията до 1 г. са също 124 хил.лв., идентични на тези по баланса към 31.12.2018г. Същите са данните и по счетоводния баланс към 31.12.2020г. Това означава, че коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тези три години е 0, тъй като няма никакви краткотрайни активи, с които да покрие краткосрочните си задължения, т.е. същото безспорно е неплатежоспособно. Съгласно представения ГФО към 31.12.2021г., също в раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо краткосрочни 61 хил.лв., от които данъчни 33 хил.лв., осигурителни 28 хил.лв., като по счетоводен баланс към 28.02.2022г., данните са същите относно капитала, в раздел В – Текущи /Краткотрайни активи няма никакво отбелязване, а в раздел Задължения са отразени общо краткосрочни 52 хил.лв., от които данъчни 28 хил.лв., осигурителни 24 хил.лв., т.е. и по тези баланси коефициентът на обща ликвидност, както и другите показатели на ликвидността са нулеви, поради невъзможност да са с отрицателна стойност, предвид липсата на каквито и да краткотрайни активи, с които молителят да посрещне и покрие краткосрочните си задължения. Намаляването на краткосрочните задължения на молителя се дължи, както е видно от приложената справка от НАП на отписани като погасени задължения, на това, че част от дължимите такива са погасени по давност, а именно не се твърди и/или установява погасяване на задълженията. Предвид горното съдът намира, че безспорно се установи състоянието на неплатежоспособност на дружеството, което от години не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения, същото не е временно, а очевидно трайно състояние, поради което следва да бъде обявена неплатежоспособността му.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото, като не е обвързан от твърдяната такава от молителя.

Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение.

В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо 4 парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен в неплатежоспособност и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като по силата на ал. 3 на същия текст неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземанията само на отделни кредитори. Предвид горното съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност е възникнало по-рано и безспорно е налице към 31.12.2014г. Горното се подкрепя от анализа на обявените в ТР ГФО и баланси на дружеството към горепосочената дата и последващите две години. Съгласно ГФО към 31.12.2014г., дружеството е отразило в раздел ВКраткотрайни активи общо такива на стойност 43 хил.лв., от които материални запаси са 12 хил.лв., вземания от доставчици 27 хил.лв., отразена е и касова наличност в лева -4 хил.лв.