Решение № 16316 от 01.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16316 гр. С., 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА

ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20221110150178 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба от "..." ЕАД против К. К.

Ц. с ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи в на "..." ЕАД сумата в общ размер от 1233, 09 лева, от които 1090, 66 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 5. 2018 г. до м. 04. 2020 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането, 112, 56 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 01.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 24, 84 лева главница за периода от м. 06. 2018 г. до м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5, 03 лева лихва за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С., п. к. 1373, обл. С .-град, общ. К...., ж.к.

„... ...", бл. ...., ет. 6, ап. 18, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 40781/2021 г. по описа на СРС, 148 състав.

Претендират се и направените в производството разноски.

Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот - гр. гр.

С., п. к. 1373, обл. С .-град, общ. К...., ж.к. „... ...", бл. ...., ет. 6, ап. 18 за процесния период. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за 1 забавено плащане. Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.

Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "..." ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘..." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата К. К. Ц., чрез процесуалния й представител адв. Н. И., с който оспорва заявените искови претенции. На първо място се сочи, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установява, наличието на облигационна връзка между страните по делото. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Навеждат се доводи, че претенцията е погасена по давност, като се релевират съображения за нищожност на акцесорното вземане за лихва. Оспорва се правното основание, въз основа на което ищеца претендира лихви, както се оспорва и дължимостта на сумата за дялово разпределение. От страна на ответницата се възразява срещу допускане на исканите от ищеца СТЕ и СЧЕ, като се сочи, че същите не са необходими, с оглед изразеното от нея становище. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.

1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, като съобрази дадените указания за уточняване на исковата молба относно това обстоятелство; 3) че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; 4) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума;

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в 2 тежест на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния срок.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 40781/2021г. по описа на СРС, 148 състав, по което на 10.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. К. Ц. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 1090,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 112,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021г., сумата от 24,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в гр. С., жк. „... ...“, блок ...., вх. В, ет. 6, аб. № .....

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката , обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 3 предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От нотариален акт за собственост на апартамент № 15, дело № 2415/1965 г. става ясно, че собственици на топлоснабдения имот са били С. Г.

С. и С. К. С.. От удостоверенията за наследници на С. С. /л. 154/ - починала на 09.12.2017 г., и С. С. /л. 160/ - починал на 15.12.1969 г., става ясно, че техни наследници са внуците им К. К. Ц. – ответник в настоящото производство, и А. К. С.. Видно от удостоверение за наследници на синът им К. С. С., същият е починал на 16.01.2011 г. /л. 160/. Следователно на основание приложимата разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗН въз основа на настъпилото наследствено правоприемство, ответникът К. Ц. е придобила собствеността по отношение на имота. В качеството си на собственик, същата е и потребител на топлинна 4 енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, поради което се явява и задължено лице по повод заплащане на потребеното количество ТЕ.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "...” АД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 17.04.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.