Решение № 837 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110108079 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Б. Ф.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****** чрез процесуалния му представител – адв. П. П., срещу ЕТ „Д-Х -А.К.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****** евентуално съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца предоставеното оборудване по сключен между страните договор за наем и експлоатация от ****** като предаде владението върху следните движими вещи: ********** на основание чл. 13, ал. 2 от договора, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху процесните движими вещи, които ответникът държи без основание.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът „Б. Ф.“ ЕООД излага, че с ответника са сключили договор за наем и експлоатация от ****** по силата на който е предал за експлоатация съоръжение – ********** Оборудването било монтирано в производствената база ******, находяща се в ****** собственост на ответника. Съоръжението било използвано от ответника и негови клиенти за ****** Твърди, че сключеният между страните договор бил със срок от една година, който изтекъл на ****** Въпреки изтичането на срока ответникът продължава да използва оборудването.

Поддържа, че е поискал връщането на движимите вещи, представляващи предоставеното за ползване оборудване, но ответникът отказал връщането им.

По изложените съображения моли предявеният иск за връщане на даденото по договора, съгласно уговореното в чл. 13, ал. 2 от същия, да бъде уважен. В 1 условията на евентуалност моли да му бъде предадено владението върху процесните движими вещи, на основание чл. 108 ЗС, тъй като е собственик на същите, а ответникът ги държи без основание. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „Д-Х -А.К.“. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за наем. Счита, че категорично не отговаря на истината твърдението, че държи оборудване, собственост на ищеца, без основание.

Твърди, че до момента на получаването на нотариална покана от ищеца, ответникът е пазил оборудването в неговия обект с идеята, че ищецът му е възложил това срещу заплащане. По тази причина с изрична покана по телепоща уведомил ищеца, че упражнява право на задържане по чл. 315 ТЗ до заплащане на дължимата цена за наем на обекта с цел съхраняване на оборудването в размер на 9200 лв. Ето защо счита, че липсват основания за изискуемост на задължението му да предаде оборудването на ищеца. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца, с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с искане за осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумата 9200 лв., представляваща наемна цена за съхранение на процесните движими вещи за периода 22.02.2020 г. – 21.07.2025 г.

В уточняващата си молба от 10.09.2025 г. ответникът – ищец по насрещния иск твърди, че след изтичане на сключения между страните договор за наем дружеството „Б. Ф.“ ЕООД е оставил в имота му процесното оборудване и не е поискал същото да му бъде върнато. Доколкото се касае за едрогабаритно оборудване, което се премества трудно, заема място в обекта и не се ползва от него, счита, че договорът е бил мълчаливо продължен със знанието и без противопоставянето на ищеца като договор за наем, по който ЕТ „Д-Х -А.К.“ е наемодател на мястото, на което се намира и съхранява оборудването на ищеца. Поддържа, че размерът на претенцията е формиран при средно-месечен наем за периода от 142.50 лв., като началото на претенцията – датата 22.02.2020 г. свързва с изтичане на действието на сключения между страните договор в частта му относно експлоатацията на оборудването и продължаването му със знание и без противопоставяне на ищеца като договор за наем на място, на което последното да се съхранява.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК първоначалният ищец и ответник по насрещния иск „Б. Ф.“ ЕООД е депозирал писмен отговор по насрещния иск.

Поддържа становище за неоснователност и недо******ост на същия. Твърди, че след изтичане на сключения между страните договор за наем и експлоатация от ****** а именно – ******, договорът не е подновен. Въпреки изтичането на срока, ЕТ „Д-Х -А.К.“ не е върнал оборудването с мотива, че същото ще продължи да се използва и след това от едноличния търговец за собствено производство на ****** и за предоставяне на услуги на трети лица.

Поддържа, че достъпът до производствената площадка на ответника е ограничен за трети лица, поради което, за да бъде демонтирано и изнесено оборудването, е необходимо съгласието и съдействието от страна на ЕТ „Д-Х А.К.“. Ищецът неколкократно е отправяло устни покани за връщане на оборудването, но е последвал отказ. Ето защо през 2025 г. е отправена нарочна писмена покана. Оспорва твърденията на ответника, че между страните има уговорка за съхраняване на оборудването срещу заплащане на наем. Посочва, 2 че единствената причина, поради която оборудването се намира в производствената база на ответника, е отказът на едноличния търговец да върне същото на „Б. Ф.“ ЕООД. Оспорва и размера на претенцията. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането. По изложените съображения моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.

В проведено по делото на 18.02.2026 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от управителя си г-н Я. Я. и от адв. П. П., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявения иск да бъде уважен, а насрещният такъв - отхвърлен.

Ответната страна се представлява от процесуалния си представител – адв. Г. С., която моли предявеният насрещен иск да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е сключен договор за наем и експлоатация от ****** по силата на който ответникът ЕТ „Д-Х -А.К.“ е приел да монтира в производствената си база ******, находяща се в ****** собствените на „Б. Ф.“ ЕООД съоръжения, представляващи ****** че оборудването е предадено от ищеца на ответника, както и че срокът на договора е една година и е изтекъл на ****** Видно от представения договор за наем и експлоатация от ****** изпълнителят ЕТ „Д-Х - А.К.“ се е задължил да върне на възложителя оборудването след изтичане на срока на договора, освен ако действието му не бъде продължено /чл. 13, ал. 2 от договора/.

Не е спорно между страните, че въпреки че срокът на договора е изтекъл на ******, то и към настоящия момент процесното оборудване не е върнато от страна на ответника на ищеца.

Не е спорно, че преди подаване на исковата молба в съда ищецът е изпратил покана до ответника чрез ЧСИ С.К.Д. от ******, с искане за връщане на вещите. Въпреки че тази покана реално не е ангажирана като доказателство в производството, то получаването и изпращането й не е спорно, видно от представената с отговора на исковата молба телепоща. Именно в отговор на поканата, А.К. в качеството си на едноличен търговец е изпратила отговор до управителя на ищцовото дружество – г-н Я., в който заявява, че упражнява право на задържане по реда на чл. 315 ТЗ на правомерно получените вещи /съоръжение/, доколкото сключеният между страните договор за наем и експлоатация от ****** е надлежно изпълняван и по него „Б. Ф.“ ЕООД дължи на ЕТ „Д-Х - А.К.“ като Наемодател и Изпълнител плащане на наемна цена в размер на 9200 лв.

Прави впечатление, че в изпратената от ответника до ищеца телепоща от ****** не е посочено как е формирана дължимата сума в размер на 9200 лв., съответно за какъв период е начислена същата.

Основният спорен въпрос в производството е именно дали след изтичане срока на договора от ****** тоест ******, същият е бил мълчаливо продължен със знанието и без противопоставянето на ищеца като договор за наем на мястото, на което се намира и съхранява неговото оборудване, в който 3 смисъл са твърденията на ответника по предявения от него насрещен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на дължимата наемна цена за съхранение на процесните движими вещи.

По искане на страните в производството бяха ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите В. Д. Б. и Н. П.

Н..

Съгласно по******ията на свидетеля Б., който е приятел на собственика на ищцовото дружество, същият е запознат донякъде със случая по повод ****** ******. Знае, че тази инсталация е била произведена в базата на ЕТ „ДХ - А.К.“, ****** На колегиални начала съпругът на г-жа К. – г-н А. К. предложил тази инсталация да остане временно на съхранение в базата на фирмата. Е. /собственикът на ищцовото дружество/ се съгласил, тъй като към този момент нямал намерение да я инсталира на друго място. Това се случило през 2019 г. Двамата, Е. и г-н К., оформили помежду си някакъв документ, но не знае какъв точно. Бил поставен пред покойния г-н К. въпросът дали да стои там ****** или „Б. Ф.“ да си я вземе, при което г-н К. предложил да остане на първоначалното място, че няма да им взема пари, а ако той евентуално я ползва, ще ги компенсира. Свидетелят не знае дали г-н К. е ползвал ******, не знае и той да е заплащал някакви пари на Е.. Обяснява, че базата, в която е ******, е с едни високи дувари и не може да се види нищо какво се случва вътре. Знае, че в имота имало ******, единият бил на г-н К., а вторият, който се инсталирал там, бил този, който Е. направил. Е. дори се възмущавал, че г-н К. си разширявал ****** и правел трети ******. Не се е случвало нито г-н К., нито съпругата му, да са казвали, че трябва да се плаща наем за това, че ****** е там. През м. декември 2024 г., точно преди Нова година, присъствал на среща между Е. и г-жа К. /г-н К. наскоро бил починал/, тъй като имал опит в товарене и разтоварване на едрогабаритни елементи. Е. искал да си вземе оборудването, но г-жа К. не поставяла никакви искания, гледала да не поема никакви ангажименти, казвала, че не може да говори, че не е наясно.

Фактически присъствието му там се оказало излишно, тъй като Е. го бил извикал да обсъдят технически как може да стане изнасянето на ******.

Насрещната страна обаче – г-жа К. гледала да печели време, да отлага, не била готова да разговаря по този въпрос.

Съгласно по******ията на свидетеля Н., същият знае, че ****** се намира в ****** в имота на ******, собственост на ЕТ „Д-х“. Имотът бил 7-8 дка, с изграден цех за преработка ****** Имало изградена бетонна площадка и ****** били монтирани вътре. Имало ******, ****** Едната ****** е на Е. и на В. /свидетелят преди него/, на „Б. Ф.“. Трайно закрепена е към имота, свързана е с ****** в имота. Тази ****** била използвана два пъти, при пробите. Не е чувал „Б. Ф.“ да имат някакви претенции или да са идвали в цеха. Не знае да са имали претенции да си вземат ****** до момента, в който се обадили, че им трябва, че искат да си вземат ******а. Това станало миналата година /2025 г./. Не знае за разговори между А.К. и тях.

При съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът намира, че не може да се направи обоснован извод, че между страните е имало сключен договор за наем за съхранение на вече предоставеното оборудване.

Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за 4 неопределен срок.