Определение № 423 от 28.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 28.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20225001000723 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „С.С.Е.“ ООД, ЕИК *********, **** частна жалба против постановеното по т. дело № 46/ 2022 г. по описа на Х. окръжен съд, определение № 218 от 29. 09. 2022 г., с което е прекратено производството по т. дело № 46/ 2022 г. по описа на Х. окръжен съд поради недопустимост на иска и искова молба с вх. № 3302/ 03.05.2022 г. ведно с приложенията към нея е върната като недопустима.

В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на определението и е поискана е отмяната му.

Преписи от същата по разпореждане на Х. са изпратени на О.С. и О.С.С..

Те от своя страна са подали отговори, в които говорят за недопустимост, респ. неоснователност на частната жалби и правят пространно изложение за това, че правото да се прекрати /развали/ договора е съществуващо и е надлежно упражнено от страна на изправната страна по разваления договор за концесия.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което той е постановен намери за установено следното:

На 03.05.2022 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от „С.С.Е.“ 1

ООД, ЕИК *********, гр. С. искова молба против О.С..

В обстоятелствената част на същата се сочи, че ищецът е страна/концесионер/ по сключен на 26.10.2016 г. договор за предоставяне на концесия върху язовир „Л.“

Концедент по договора бил О.С., а срокът му 30 г., считано от датата на подписване. В него било уговорено, че ищецът може да осъществява в предоставения му обект дейности по рибовъдство, напояване, спортен риболов, туристическа и други развлекателни дейности, срещу годишно концесионно плащане в размер на 5800 лв. без ДДС и задължение за изпълнение на инвестиционна програма, която била неразделна част от договора.

Твърди се, че концесионерът стриктно изпълнявал задълженията си и не допускал с действията си нарушаване на сключения концесионен договор и на Закона за концесиите. Въпреки това получил писмо с рег. индекс И - 1 45/04.03.2022 г. от Общинска администрация С., с което му било изпратено копие от Решение № 824 от 23.03.2022 г. на О.С.С. за едностранно прекратяване без предизвестие на договора за концесия, считано от датата на приемане на решението.

В същото било посочено, че на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 5, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗК, във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗК, чл. 146, ал. 2 ЗК , чл.

145, ал. 2, т. 5 от ЗК и чл. 11 във вр. с чл. 11.4, чл. 32, чл. 32.5 и чл. 35 от договора за концесия от 26.10.2016 г., във вр. с ДЗ № 51/14.02.2022 г. на О.С.С., както и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 154, ал. 1 ЗК и чл.

92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД едностранно и предсрочно се прекратяват облигационните отношения с ищеца, считано от датата на вземане на решението, поради неизпълнение от негова страна на задълженията по чл. 14, във вр. чл. 14.2 и чл. 14.3 от концесионния договор изразяващи се в неизпълнение на инвестиционна програма за петата година от действието на договора (26.10.2016 г. - 26.10.2021 г.), свързана с построяване на бунгала за отдих с обща сума на инвестицията в размер на 120 000 лв.

Посочено е, че преди вземане на решението от О.С.С. на ищеца от К. на О.С. било изпратено и писмо изх. № И-834 от 18.02. 2022 г.. С него той го уведомявал, че комисия за текущ контрол установила неизпълнение на инвестиционната програма за петата година на договора в размер на 120 000 2 лв., което съставлявало неизпълнение на комплексната инвестиционна програма. Било посочено и че писмото с оглед разпоредбите на чл. 145, ал. 3 от ЗК следва да се счита за уведомление за настъпване на основание за прекратяване на договора.

По- надолу в исковата молба са изложени подробни съображения за това, че не са налице предвидените в закона и договора основания за едностранно прекратяване на договора, което пък обуславяло интересът на ищеца да предяви иск за установяване, че правоотношението между страните, произтичащо от договор за концесия от 26.10.2016 г. не е прекратено с решение № 824 от 23.02.2022 г. на О.С.С.. Този иск според ищеца имал характер на отрицателен установителен.

На тази база е отправено искане до съда да бъде признато за установено по отношение на О.С., че правоотношението възникнало от концесионния договор, сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и „С.С.Е.“ ООД не е прекратено с решението на О.С.С., тъй като към датата на вземането му не съществували основания за това, както и че не е настъпило основание за прекратяване на концесионния договор, съгласно писмо изх. № И - 834/18.02.2022 г. на К. на О.С. към 18.02.2022 г.

По повод на тази искова молба Х. на 09.05.2022 г. постановил разпореждане за оставянето й без движение за мотивиране от ищеца на правния му интерес от търсената защита.

Това е сторено в становище от 12.05.2022 г.

В него се говори за липса на спор относно сключването на договор за концесия на 26.10.2016 г. и за това, че на 23.02.2022 г. от О.С.С. било взето решение за прекратяване на същия считано от 23.02.2022 г. поради неизпълнение от страна на концесионера на негови задължения по договора за концесия и по точно тези касаещи инвестиционната програма за петата година от договора.

Излагат се доводи, че според ищеца за О.С.С. не е съществувало правото да прекрати едностранно и без предизвестие правоотношението, възникнало от концесионния договор, тъй като към датата на вземане на решението, както и към датата на предхождащото го уведомление от 18.02.2022 г. от К. на О.С. не били налице основанията за прекратяване на същите.

3

На тази база се прави извод, че при уважаване на исковата претенция облигационните отношения между страните, възникнало на основание договора, щели да се приемат за запазени и ищецът щял да продължи да ползва имота предмет на договора изпълнявайки задълженията си.

В становището отново се застъпва мнението, че искът, с който е сезиран съда е отрицателен установителен. В тази връзка за обосноваване на интерес от предявяването му е направено позоваване и на ТР № 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Пояснено е също, че предмет на положителния установителен иск е съществуване на правоотношението между страните към момента на предявяването му, като при постановяване на решението по този иск се дължи и преценка за съществуването му и към момента на приключване на устните състезания.

Респективно отрицателния установителен иск имал за предмет само въпроса с несъществуване на правото на концедента да развали/прекрати / договора с решението на Об С или с прехождащото го уведомление на К. на О.С..

На тази база е направен извод, че този иск касае един минал момент и при уважаването му ще се установи със СПН несъществуването на правото на прекратяване на договора и ще се заличи факта на самото прекратяване.

В отговора на исковата молба са изложени съображения за недопустимост, респ. за неоснователност на исковата претенция.

Тези за недопустимост са свързани с това, че искът бил насочен срещу О.С.. Това водело до неяснота дали същата е предявена срещу О.С.С. или срещу К. на О.С., които били два различни органа на държавната власт. Тази неяснота в пасивната легитимация водела до недопустимост на исковете. В подкрепа на това му становище се споменава, че прекратяването на договора за концесия било извършено с Решение на О.С., което при това не било взето по предложения на К. на Общината.

Изложени са и доводи за неоснователност на исковата претенция.

В ДИМ по повод на възражението за недопустимост е преповторено отправеното до съда искане относно търсената от него защита - да признае за установено по отношение на О.С., че правоотношението възникнало от концесионния договор сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и „С.С.Е.“ ООД 4 не е прекратено с решението на О.С.С., тъй като към датата на вземането му не съществували основания за това, както и че не е настъпило основание за прекратяване на концесионния договор съгласно писмо изх. № И 834/18.02.2022 г. на К. на О.С. към 18.02.2022 г. Посочено е също, че той е насочен срещу О.С., защото страна по договора, за който се иска да се установи, че не е прекратен е именно О.С..

Все пак с оглед на факта, че решението за прекратяване на договора било взето с решение на О.С.С. на основание чл. 372, ал.2 от ГПК е отправено искане за конституиране като ответник по делото и на О.С.С., срещу който също се предявявал отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на О.С., че правоотношението възникнало от концесионния договор сключен на 26.10.2016 г. между О.С. и „С.С.Е.“ ООД не е прекратено с решението на О.С.С., тъй като към датата на вземането му не съществували основания за това, както и че не е настъпило основание за прекратяване на концесионния договор съгласно писмо изх. № И 834/18.02.2022 г. на К. на О.С. към 18.02.2022 г.

Заявено е, че с оглед на това се представя искова молба срещу новия ответник в два екземпляра и приложения към нея.

Изложени са също доводи по същество на спора касаещи неоснователността на защитните възражения на ответника в отговора му.

Препис от ДИМ е изпратен на ответната О., която е подала допълнителен отговор.

С него се отправя искане да бъде заличена като страна по делото О.С., тъй като била неправилно конституирана като ответник. Причината се свеждало до това, че тя само администрирала и изпълнявала волята на О.С.С., обективирана в решение № 824/23.02.2022 г., с което бил прекратен едностранно договорът за концесия. К. на О.та не участвал в процеса на вземането на решението, като следвало да се провежда разграничение между него и общинския съвет в качеството им на отделни органи на публичната власт.

По отношение на неоснователността на исковата претенция са изложени съображения срещу доводите и твърденията в допълнителната искова молба.

След постъпване на отговора на ДИМ съдът с оглед искането за 5 конституиране като ответник и на О.С.С. е установил, че следва да се внесат още 8 500 лв. ДТ с оглед на това, че той не е необходим другар с първоначалния. Установил е също, че следва да представят и преписи от ИМ и ДИМ за връчване на втория ответник.

На тази база е разпредено оставянето без движение на пояснената с ДИМ първоначална искова молба до отстраняване на тези нередовности и е указано, че при неизпълнение на същите исковата молба против О.С.С. ще бъде върната.

От съдържанието на това разпореждане за ПАС следва извод, че предявената с ДИМ искова претенция против О.С.С. е приета за разглеждане като част от първоначалната такава предявена с исковата молба от 03.05.2022 г.

С молба от 05.08.2022 г. посочените в споменатото разпореждане нередовности са били отстранени от ищеца.

След това на 29.09.2022 г. се е достигнало и до постановяване на определението предмет на обжалване пред ПАС.

В мотивите на същото след детайлно проследяване на съдържанието на ИМ, становището на ищеца подадено във връзка с оставянето й без движение и ДИМ е направено заключение за недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес.

Прието е, че със становището е уточнен петитума на ИМ и отправеното с нея искане до съда е - да се установи, че в полза на ответника не е съществувало правото да прекрати, респ. развали, договора за концесия.

Посочено е по този повод, че правото да се прекрати или развали един двустранен договор е субективно облигационно право, което съществува в полза на всяка една от страните по облигационното правоотношение. Прието е, че съществения въпрос при този тип права е не дали те съществуват или не съществуват, а дали са надлежно упражнени с оглед предвидените в договора или закона предпоставки, т.е. дали предпоставките съществуват. Изхождайки от това си становище съдът е достигнал до извод, че от изложеното в обстоятелствената част на ИМ следва извод, че ищецът в случая се стреми да обоснове именно несъществуването на предпоставките за надлежното упражняване на правото да се прекрати/развали/ договора. Вместо това той 6 обаче отправил искане да бъде признато за установено, че изобщо не е съществувало правото да се прекрати или развали договора. В тази връзка е изразено мнение, че дори да се уважи иска и да се отрече правото на ответника да развали/прекрати/ договора нямало да се внесе яснота и безспорност във вътрешните отношения между страните, които касаят изпълнението на договора и осъществяването на инвестиционната програма, т.е. решението нямало да разреши действителния спор между страните относно това е или не е налице изпълнение на договорните задължения от ищеца, е или не е налице надлежно упражняване на правото за прекратяване / разваляне/ и дали породеното от договора за концесия облигационно правоотношение все още съществува.