Решение № 43 от 25.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Враца, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение № 663/17.10.2025 г. по гр.д.№ 66/2025 г. по описа на Районен съд-Враца е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ да заплати на Н. Б. Т., ЕГН **********, сумата 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконни действия на длъжностни лица във връзка с ДП № 2/2021 год. по описа на ОСлО-Враца, пр. пр. № 1456/2020 год. по описа на ОП-Враца, както и сумата от 2 200,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено от ищцата възнаграждение за защитник, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми за периода от 06.03.2024 год. – датата на влизане в сила на Определение № 3 от 08.01.2024 год. по ЧНД № 853/2023 год. по описа на Окръжен съд - Враца до окончателното им изплащане.

Със същия съдебен акт е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, да заплати на Н. Б. Т. сумата 1 790,00 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

С Определение № 2214/15.12.2025 г. е изменено Решение № 663/17.10.2025 год. в частта за разноските, като е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ, да 1 заплати на Н. Б. Т. сумата 1 340,00 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.9а, ал.2, вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ да заплати на Районен съд Враца сумата от 450,00 лева, представляваща депозит за възнаграждение за вещо лице, заплатен от бюджета на съда.

Решението е обжалвано с въззивна жалба вх.№ 16687/23.10.2025 г. от М. М. - прокурор в РП-Враца с доводи за неправилност и необоснованост.

Въззивникът посочва, че освен допустимостта и основателността на претенцията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер. Счита, че в хода на съдебното дирене не е изяснено по какъв начин действията на прокуратурата, насочени към събиране на доказателства, и воденото наказателно производство, са довели до настъпването на неимуществени вреди за ищцата, както и в какво са се изразили тези неимуществени вреди.

Възразява срещу размера на претендираното и уважено от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева, като намира същия за силно завишен и в несъответствие с чл.52 от ЗЗД, както и в противоречие с трайната съдебна практика по аналогични случаи.

В условия на евентуалност и при доказана основателност на претенцията, счита, че отговорността на Прокуратурата на РБ следва да се ангажира от датата, на която ищцата е привлечена като обвиняема 08.03.2022 год., а не от момента на образуване на наказателното производство - 15.12.2020 год.

Счита, че постановеното решение на PC-Враца е немотивирано и намира направените изводи за неправилни и неподкрепени от установената по делото фактическа обстановка. Освен това намира, че не са събрани достоверни данни за претърпени неимуществени вреди от ищцата, както и данни за пряка причинна връзка между воденото срещу нея наказателно производство от прокуратурата и претендираните, но недоказани вреди. В тази връзка и предвид проведените разпити на допуснатите свидетели, от които се установява, че ищцата е клинично здрава и към момента на деянието не е употребявала някакви лекарства за каквото и да е заболяване, прави заключение за липса на отражение на предявеното на ищцата обвинение върху здравословното й състояние. Счита, че представеното и прието заключение на психологичната експертиза поражда съмнение относно възможността да бъде дадено обективно заключение относно състоянието на ищцата, както и относно наличието на причинно-следствена връзка на това състояние със случая, предвид дългият период от време, който обхваща.

В условия на евентуалност и при установяване наличието на увреждане, моли да бъде приложена разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. В подкрепа на въведеното възражение се излага, че след като е била привлечена в качеството на обвиняема по досъдебното производство ищцата е отказала да даде сравнителен материал - образец от гласа си и не се е явила в лабораторията на НИК - МВР, поради което не е било възможно провеждането на сравнително идентификационно фоноскопно изследване по назначената фоноскопска експертиза и по този начин умишлено е възпрепятствала разследването и е удължила същото.

В жалбата се р азвиват съображения, че по делото не са събрани 2 никакви доказателства по какъв начин действията на прокуратурата, насочени към събиране на доказателства и водене на наказателното производство, са довели до настъпване на неимуществени вреди за ищцата, както и че в съдебното решение липсват мотиви в какво се изразяват тези неимуществени вреди и до каква степен са същите са в причинно-следствена връзка. Не става ясно и по какъв начин е определен размера на самото обезщетение, освен във връзка с продължителността на воденото срещу ищцата дело.

Въззивникът счита за неправилен извода, че Прокуратурата на РБ следва да поеме разноските по второто упълномощаване на адвокат от страна на ищцата, тъй като намира същото за личен избор, обоснован от неудовлетвореността от представителството на нейния първи адвокат по висящото досъдебно производство.

Моли въззивната жалба да бъде уважена и съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и немотивирано и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана претенцията на ищцата за претърпени неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата Н. Б. Т., чрез пълномощника ѝ адв. С. Г., е постъпил отговор вх.№ 17960/11.11.2025 г., с който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Н а м и р а с ъ щ о т о за мотивирано, като посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства - гласни и писмени, и е направил законосъобразни изводи относно основателността на предявените искове, поради което и правилно са уважени в пълен размер. Счита, че решението на първоинстанционния съд е съобразено и с константната съдебна практика по подобни случаи. Не намира претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишено, а напротив - счита, че същото е занижено предвид причинените ѝ болки, страдания, стрес, негативни емоции, унижения, притеснения и обида, за което са събрани гласни доказателства, подкрепени и от заключението на психологическата експертиза.

По отношение на възражението за присъденото обезщетение за имуществени вреди, намира същото за неоснователно, като излага, че упълномощените двама адвокати не са я защитавали едновременно, а при двете й привличания в качеството на обвиняема. Поддържа факта, че има право да организира защитата си по своя преценка и по най-добрия начин, като видно от досъдебното производство защитниците ѝ са участвали активно в него - при разпити и други процесуално-следствени действия, обжалвани са актовете на наблюдаващия прокурор и пр.

Намира направените във въззивната жалба възражения за идентични с тези, които са били направени и поддържани пред районния съд, като счита, че съдът е обсъдил същите и е дал отговор на всяко от тях. С отговора въззиваемата страна сочи, че напълно споделя подробните мотиви на решаващия съд и поддържа становището си пред първата инстанция, където е посочена и относима съдебна практика, каквато се сочи и от съда в решението му, с оглед на което моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като ѝ се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 320,00 лв., за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от 3 надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Н. Б. Т., ЕГН **********, с която против Прокуратурата на Република България са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва:

1/ Иск за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконните действия на длъжностни лица на ответника по образуването на досъдебно производство, без наличие на законен повод и достатъчно данни; неколкократното й привличането в процесуалното качество на обвиняем а; вземане на мярка за неотклонение, макар това да не е задължително съгласно чл.56 НПК ; явяване на разпити и други ПСД, и предявяване на разследването;

2/ Иск за сумата 2 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени възнаграждения за защитниц и в досъдебното производство.

Претендира се и присъждане на законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 06.03.2024 г. (деня на влизането в сила на определението на ОС-Враца) до окончателното изплащане, както и направените по гражданското дело разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ДП № 2/2021 г. по описа на ОСлО-Враца, пр.пр.

№ 1456/2020 г. по описа на ОП-Враца. Допусната и изслушана е специализирана съдебно-психологична експертиза.

След като обсъди събраните по делото доказателства, потооделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2020 г. е образувано досъдебно производство по пр.пр.№ 1456/2020 г. по описа на ОП-Враца срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 2016 г. до 2018 г. в гр.Враца при условията на продължавано престъпление с цел да принуди Г. П. Б. да се разпореди с вещ го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него, като деянието е извършено от длъжностно лице – престъпление по чл.213а, ал.3, т.5, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

На 08.03.2022 г. Н. Б. Т. е привлечена като обвиняема за посоченото престъпление, за което се предвижда наказание – лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 5000 лв. до 10000 лв., и й е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата е разпитана в качеството й на обвиняема, като по време на разпита тя не се признава за виновна.

На 10.06.2022 г. е последвало ново привличане на Н. Б. Т. като обвиняем за това, че:

- при условията на продължавано престъпление от неустановена дата през м.03.2015 г. до 04.05.2016 г. в гр.Враца, с цел да принуди Г. П. Б. от 4 гр.Враца, в качеството му на земеделски производител, да се разпореди с вещ – пари: да получи от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция изплащане на финансова помощ по Схемата за единно плащане на площ, по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – Зелени директни плащания и Плащания на земеделски стопани за периодични ограничения в планински райони за кампания 2015 г. за 71.400 дка, за което е получила неправомерно сума в размер от 485 лв., представляваща субсидии по трите програми, го е заплашила с противозаконно действие с тежки последици за него – служебни проверки, санкции и откази от субсидии и съсипване на дейността му като земеделски производител, като деянието е извършено в качеството й на длъжностно лице – *** „Земеделие“, гр.Враца;