Решение № 49 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Красимир В. Тренчев като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600143 по описа за 2026 година

Производство пред Апелативен съд-София е по реда на чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане, подадено на 16.01.2026 г. в Софийски районен съд от лице упълномощено от главния прокурор на Република България да го замества на тази дата като изпълнява в пълен обем правомощията на главния прокурор - заместник на главния прокурор при ВКП – В. С., за възобновяване на наказателното производство по ч.н.д. № 3839 /2025 г. на Софийски районен съд, 134 състав, в което с определение от 03.10.2025 г. по реда на чл. 431 от НПК на Ц. Р. Г. на основание чл. 89, б.„б“ от НК е наложена принудителна медицинска мярка „принудително лечение в обикновено психо-неврологическо заведение“ ЦПЗ София ЕООД, за срок от 6 месеца, в амбулаторна форма.

Искането е за възобновяване на делото, отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В него се твърди наличието на две от касационните основания – тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като посочено основание за материална незаконосъобразност е нарушаването на чл. 90 от НК с това, че е постановено принудителното лекуване на Г. в обикновено психо-неврологическо заведение да се извърши при амбулаторни условия, тъй като принудителната мярка по чл. 89, б. „б“ от НК изисква само стационарно лечение.

На аргумента, че определянето на конкретната мярка е без да е обсъдено в мотивите към съдебния акт дали Г. представлява опасност за обществото, се основава доводът за съществено процесуално нарушение на чл. 14 от НПК, тъй като е взето решение без да са изяснени всички релевантни факти.

Защитникът на лицето, на което е наложена мярката, пледира за неоснователност на искането за възобновяване, а лично Г. настоява да не бъде лекувана.

Прокурорът пледира за основателност на искането за възобновяване, като 1 акцентира пропуска на решаващия съд да установи и прецени дали Ц. Г. действително представлява опасност за обществото, постановявайки спрямо нея принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК. И тъй като не са били установени всички релевантни факти по делото, счита, че това е съществено процесуално нарушение на чл. 14 от НПК.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Актът, във връзка с който се иска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е постановен от районен съд и е такъв подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 341, ал.1 от НПК в случая на определение по чл. 431 от НПК. Поради необжалването му, респ. протестирането, е влязъл в сила от 11.10.2025 г.

Не е предприето изпълнението на принудителното лечение на Ц. Г. поради затруднения, свързани с тълкуването на съдебния акт, съществуващи и след отказ на съда, който го е постановил, да ги отстрани по искане на прокурор по реда на чл. 414 от НПК.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С оглед характера на настоящото производство, съдът по възобновяване дължи приоритетно произнасяне по доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото от основателността или неоснователността им зависи, дали ще бъде поставен на обсъждане и аргументът в искането, отнасящ се до неправилното приложение на материалния закон.

Допуснато е съществено нарушение от категорията на абсолютните, за които съдът по възобновяване служебно следи, което не е изрично сочено в искането за възобновяване. Конкретният упрек обаче, на който се акцентира и при пледирането на прокурора, че при прилагането на принудителната медицинска мярка не е изяснено дали лицето, спрямо което се иска, представлява опасност за обществото, е по същността си оплакване за съществена непълнота в мотивирането на съдебния акт. Той е определящ за изричната преценка на съда по възобновяване дали пропускът в мотивирането на съдебния акт е същностен. Той е такъв, защото съдържанието на определението, с което е наложено принудителното лекуване на Г., действително не съдържа оценка на обществената опасност, определяща се от характера на извършеното от нея и психичното й състояние. А тя е необходимо условие за налагане на мярката въобще, тъй като по аргумент от чл. 427, ал.2 от НПК спрямо лица, които според обществената опасност на извършеното деяние и според своите психопатологични особености не представляват заплаха за обществото, принудителното лечение въобще не се прилага. Съществено значим е и още един пропуск в мотивирането, тъй като в определението на районния съд напълно липсват съображения за подлежащите на доказване: време, място, начин и др. обстоятелства по извършване на общественоопасното деяние; извършаването му от дадено лице; поведението му до извършаването и след това, тъй като принудителните мерки от медицински характер, се прилагат не към психично болни въобще, които по установения от закона ред са признати за невменяеми, а спрямо такива, които са извършили общественоопасно деяние и то такова, предвидено в наказателния закон. За обществената опасност на душевноболен може да се говори само тогава, когото психичното му състояние се е проявило в определено действие, забранено от нормите на наказателното право. Затова и принудителните мерки не могат да се прилагат за деяния, които са извършени в условията на неизбежна отбрана или за такива, които са малозначителни.

Пропускът е такъв, че води до извод за съществено неизпълнение на задължението на съда да мотивира доводите си за взетото решение, защото се касае до съществена непълнота в правните изводи за прилагането на мярката въобще, а след това и за определеното на вида й, при допуснато смесване на предмета на делото с този по Закон за здравето, за което насочва определянето на формата на лечение и неговата продължителност, които не се преценяват в производството по налагане на мерките по чл.89 2 от НК.

Поради това се приема, че липсва съществена част от мотивите по фактите и по правото, която обосновава същественото процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.

3, т. 2 от НПК, и налага сама по себе възстановяване на висящността на производството чрез връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд. От този стадий на наказателното производство, тъй като допуснатото процесуално нарушение може да бъде отстранено само от него, защото въззивна проверка на определението не е била осъществена.

При установеното съществено процесуално нарушение не следва да се разглежда основанието за материална незаконосъобразност.

Мотивиран от това и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.н.д. № 3839/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО,134 състав.

ОТМЕНЯ постановеното по същото определение от 03.10.2025 г., с което на Ц.

Р. Г. на основание чл. 89, б.„б“ от НК е наложена принудителна медицинска мярка „принудително лечение в обикновено психо-неврологическо заведение“ - ЦПЗ София ЕООД, за срок от 6 месеца, в амбулаторна форма.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3