Решение № 142 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600315 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред Пловдивския апелативен съд е по реда на чл. 424, ал.

1, вр. с чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдената А. В. М. за възобновяване на НОХД №337/2025г. на Районен съд-Пазарджик. В искането са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК. С доводи за нарушение на закона и несправедливост на наказанието се претендира възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Осъдената М. поддържа искането за възобновяване. Служебно назначеният защитник също пледира да се уважи искането, тъй като съдът неправилно е приложил закона, без да констатира, че в постигнатото между страните споразумение наказанието е несправедливо завишено, а вместо това е одобрил споразумението.

1

Представителят на АП-Пловдив счита, че искането е неоснователно и не са налице основания за възобновяване на производството.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.2 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Отправено е досежно неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, който съобр. чл. 419 от НПК е сред подлежащите на проверка по реда на извънредния способ. Депозирано е в указания в чл. 421, ал. 3 от НПК срок.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С определение от 13.03.2025г., постановено по НОХД№337/2025 г. на РС-Пазарджик, състав на същия съд е одобрил постигнатото между страните споразумение за решаването на делото. А. В. М. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода. За изтърпяване на наказанието, на осн чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен първоначален общ режим.

Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата.

Съдът се е произнесъл и относно разпореждането с веществените доказателства.

Определението постановяването му. е влязло в сила на

13.03.2025г.- датата на

В приложеното по делото допълнение към първоначалното искане, депозирано в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, са изложени аргументи в 2 насоки. Първата е, че пребивавайки преди това извън страната ни-във Франция, М. е била със съзнанието, че в България „притежанието на 1-2 грама марихуана за лична употреба“ не е запретено. Втората е, че наложеното й наказание е несправедливо отредено по размер. Изложени са и аргументи, че не е съобразен фактът на предварителното й задържане.

Несъмнено е установено по делото, че производството пред първостепенния съд е било образувано по внесено споразумение, след 2 постигнато съгласие между прокурора и защитника на подсъдимата, в което последната е декларирала лично, че е съгласна с условията на споразумението, доброволно ще го подпише и се отказва от разглеждане на делото по общия ред.

Последователно и непротиворечиво е възприетото в съдебната практика виждане, че когато решава делото по разписания в Глава 29 от НПК процесуален ред, съдът не е освободен от задължението да провери дали представеното пред него споразумение не противоречи на закона и морала.

Само отсъствието на такава констатация е основание да одобри постигнатото между страните споразумение/чл. 382, ал. 7 от НПК/.

Прегледът на приложените по делото доказателства не установява нарушения от категорията на тези по чл. 422 ,ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т. 1 и т.

3 от НПК.

I. Претендираното от искателя в настоящето производство основание по чл. 422, ал.1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК- нарушение на закона, не е налице.

Това е така, защото:

1. Незнанието на юридическите правила никога не съставлява извинителна грешка и не представлява изключващо вината обстоятелство"Ignorantia legis non excusat". Държането на наркотични вещества, непредназначени за разпространение, е криминализирано в чл. 354а, ал. 3 и ал.

5 от НК.

2. Възражението е ирелевантно и защото в случая, на 22.01.2025 г., в гр.

Пазарджик, без надлежно разрешително, М. е държала не високорисковото наркотично вещество марихуана, а

(Метил-2-{1- [(5флуоропентил)1Н[1]индазол-3-ил] формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато под синонима 5F[1]ADB, също високорисково наркотично вещество, с нетно тегло 3.67 гр., на обща стойност 110.10 лв.;

3. В деня преди инкриминираното по делото поведение- на 21.01.2025г., М. е била осъдена по същия процесуален ред за същото по вид престъпление.

Т.е., наказателната противоправност и наказуемост на такова поведение са й били надлежно разяснени и санкционирани с незабавно влизащ в сила съдебен акт. А още преди това, видно от справката й за съдимост/ л. 17-18 от 3

ДП/, М. е била осъдена по НОХД№279/2023г. на РС-Пазарджик за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 , т. 1 от НК. Определението, с което е одобрено постигнатото и по цитираното дело споразумение, е влязло в сила на 02.11.2023г. Т.е, до реализиране на инкриминираното по НОХД №337/2025г. на Районен съд-Пазарджик поведение тя е било двукратно осъждана, все за неразрешено държане на високорискови наркотични вещества.

4. На 13.03.2025г., според съдържанието на съдебния протокол, преди да преди да пристъпи към разглеждане на споразумението, съдът е разяснил на подсъдимата правата й по НПК, след което подсъдимата е заявила, че разбира обвинението, признава се за виновна, доброволно подписва споразумението.

5. Атакуваният съдебен акт би бил незаконосъобразен само в хипотеза, при която съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала/задължителни според чл. 382, ал. 7 от НПК предпоставки/. В материалите по делото се съдържат достатъчно данни в подкрепа на съставомерните изводи в споразумението. Споразумението е базирано на убедителна доказателствена база, при което определението, с което е одобрено не сочи на отклонение на основните процесуални принципи за установяване на обективната истина /чл. 13, ал. 1 от НПК/ и за доказване на обвинението /чл. 116, ал. 1 от НПК/, съблюдавани при провеждането на особената процедура за решаване на делото по реда на Глава 29 от НПК.

II. Не е налице и претендираното основание на чл. чл. 422, ал.1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК- несправедливост на наложеното наказание с оглед вида и размера на санкцията.

1. Поради спецификата на производството по Глава 29 от НПК и липсата на мотиви към съдебния акт, съдът, който одобрява споразумението, е лишен от възможност да изложи съображенията си защо намира за справедливо наказанието, за което страните са постигнали на съгласие. Това препятства възможността за последваща проверка дали в отсъствие на основанията по чл.

382, ал. 7 от НПК е одобрил споразумение, по което постигнатият консенсус е за налагане на явно несправедливо наказание. Такава проверка би се явявала и недопустимо вмешателство във вътрешното убеждение на решаващия съд, което няма как да бъде проверено, тъй като не е обективирано.

Необективирани са също и мотивите на страните, поради които са избрали 4 този процесуален ред за решаване на делото, съгласили са се с параметрите на споразумението, в частност- с вида, размера, начина на изтърпяване на наказанието.

С оглед на това в съдебната практика е утвърдено виждането, че определението за одобряване на споразумението може да бъде обект на извънредния способ за контрол - възобновяване на наказателни дела на основание несправедливост на наказанието, само на плоскостта на констатирано "съществено нарушение" по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК на материалния или процесуалния закон, което отчетливо и недвусмислено е довело до явна несправедливост на наказанието.

Видно е от протокола на проведеното на 13.03.2025г. съдебно заседание, че подс. М. се е явила с избрания от нея договорен защитник- адв. К.. След като съдът е разяснил правата й по НПК, подсъдимата е декларирала, че разбира обвинението, признава се за виновна по това обвинение, доброволно е подписала споразумението и разбира последиците му. Становище, че поддържат споразумение са изразили още защитникът и прокурорът.

В процесния случай не е било налице противоречие на внесено за одобрение споразумение със закона по отношение на наказанието, за което съдът е следвало да следи. Постигнатото между страните по делото съгласие по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, както и по другите включени в споразумението въпроси, е било ясно и недвусмислено заявено, вкл. от подс. М.. Материалите по делото не формират извод, че съдът не е изпълнил повелята на чл. 382, ал. 7 от НПК- да провери дали представеното му споразумение „ не противоречи на закона и морала“ и само при изведена отрицателна констатация да го одобри.

Извършената от настоящия съд проверка на доказателствата по делото и процедурата по одобрение на споразумението не установява районният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуалния и/или на материалния закон, които да са предпоставили определянето на явно несправедливо наказание.

Не е възможно в производството по установяване на претендираното основание за възобновяване на делото, с оглед специфичните особености на института на споразумението, да се упражни контрол по отношение на постигнатото между страните договаряне за размера на наказанието, когато то е определено при спазване на изискванията на 5 процесуалния и материален закон. При споразумение тежестта на санкцията е важен елемент от мотивите, водещи към съвпадение на волеизявленията на страните, поради което не може да бъде оценявана повторно за целесъобразност в извънредна процедура за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, ако не са налице други основания за неговата ревизия.

2 . По отправеното възражение, че не е съобразено предварителното задържане на подс. М..

Действително, от материалите по делото се установява, че тя е била задържана в процесното наказателно производство. Първоначално- на 22.01.2025г., е била задържана за 24 часа по ЗМВР/л. 12-13 ДП/, а впоследствие по установения в НПК за срок от 72 часа/ л. 14 от ДП/. На 24.01.2025г. по реда на чл. 64 от НПК й е била взета МНО “задържане под стража“. За проведеното на 13. 03.2025г. съдебно заседание е била призована в Ареста при Затвора- Пазарджик.

Обсъдените данни сочат несъмнено приложимостта на чл. 59, ал. 1 и ал. 1 от НК. Такава договореност не е налице в представеното пред съда споразумение. Съдът не е упражнил правомощието си по чл. 382, ал. 5 от НПК- да предложи на страните да бъде включено в споразумението и приспадане на времето на предварителното задържане. Одобрил го е в предоставения му обем на постигнато съгласие. Това не е основание за възобновяване на делото. Когато приспадането на времето на предварителното задържане не е извършено от съда, то съобр. чл. 417 от НПК съответният прокурор дължи произнасяне в същата насока при изпълнение на присъдата/определението. Ето защо този пропуск на страните да договорят и приложението на чл. 59 от НК, съответно на съда- да предложи промяна в параметрите на споразумението, не е основание за възобноваване на делото и не сочи на явна несправедливост на наложеното наказание. В посочения смисъл е формирана трайна съдебна практика, вкл. Решение № 128 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 759/2009 г., III н. о.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице основания за упражняване на правомощието му по чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК и РЕШИ:

6

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената А. В. М. за възобновяване на НОХД№337/2025г. на Районен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.