Решение № 1811 от 30.09.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 30.09.2019г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАРИНСКА при секретаря Петя Иванова, и прокурора…………. като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА гр.д.№ 3348/2019г. по описа на ПлРС., за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.

Пред

ПлРС е депозирана искова молба от М.П.П., чрез адв. Вл. В., против Главна Дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението”, гр. София, с която се твърди, че ищецът е работи на длъжност ”старши пожарникар”, в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен, за периода 23.05.2016-31.03.2019г. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Сочи, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.

Излага се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн.

В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143. като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че за процесния период, ищецът е положил нощни дежурства, както следва: за календарната 2016година: за м. май- 24 часа, за м. юни- 56 часа, за м. юли.- 8 часа, за м.август- 62 часа, за м. септември- 8 часа, за м. октомври – 0 часа, за м. ноември-0 часа и за м. декември -152 часа- като общо за календарната 2016 година, се твърди полагане на 310 часа нощен труд.

За календарната 2017 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, за м. януари- 32 часа, за м.февруари- 56 часа, за м. март- 56 часа, за м. април.- 40 часа, за м. май- 16 часа, за м. юни- 16 часа, за м. юли.- 0 часа, за м.август- 56 часа, за м. септември- 40 часа, за м. октомври – 32 часа, за м. ноември- 32 часа и за м. декември -48 часа- като общо за календарната 2017 година, се твърди полагане на 424 часа нощен труд.

За календарната 2018 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, за м. януари- 24 часа, за м.февруари- 48 часа, за м. март- 64 часа, за м. април.- 72 часа, за м. май- 66 часа, за м. юни- 32 часа, за м. юли.- 56 часа, за м.август- 48 часа, за м. септември- 40 часа, за м. октомври – 56 часа, за м. ноември- 48 часа и за м. декември -40 часа- като общо за календарната 2018 година, се твърди полагане на 594 часа нощен труд.

За календарната 2019 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, за м. януари- 56 часа, за м.февруари- 56 часа, за м. март- 55 часа, като общо за календарната 2019 година, се твърди полагане на 167 часа нощен труд.Посочва се, че общо за периода, ищецът е положил 1495 часа нощен труд. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай, за исковия период е положил общо 1495 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на извънреден труд от 214 часа, който е трябвало да ми бъде заплатен допълнително. Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за 214 часа труд счита, че му се дължи сумата от 1720,56 лв. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1720,56, съставляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, за периода 23.05.2016-31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез юрк. Ст. Н.. Счита, че иска е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „водач на специален автомобил” към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) — Плевен при ГДПБЗН — МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове, се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ, нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ), докато съгласно специалния закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Твърди, че съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при работа на смени, е възможно полагането на труд и през нощта, между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа, за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива, с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим към материята подзаконов акт, да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в исковия период са действали последователно две наредби, които са уреждали въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.

ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.).

Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби, е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което от своя страна счита, че съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че доколкото в ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена продължителността на нощния труд от 8 часа че не е налице празнота, а е налице специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Поради изложеното счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а следва да се прилага специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.

3) е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Твърди, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи и, че този смисъл е възприет, както в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Счита и, че искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.

Излага, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като в ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Излага, че в ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради изложеното прави извод, че законодателят прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014г. и същото възлиза на 0,25 лв.” Твърди, че ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и, че неправилно обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и, който труд попада извън установеното за служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смиела на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че за да има извънреден труд и, за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Излага, че съгласно Писмо изх.№