Решение № 107 от 02.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр. Добрич, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500240 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх.№ 124747/26.03.2025г. по описа на ЧСИ с рег.№ 810 на КЧСИ, подадена от длъжника Н. Д. Д. с ЕГН **********, от гр. КК., срещу насочването на изпълнението по изп.дело № 860/2023г. по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 и район на действие - Окръжен съд - Добрич срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, а именно 1/6 ид.част от апартамент с № 22, находящ се в гр. К. с ЗРП от 88, 51 кв. м., имот с ПИ с № *** по КККР на гр.

К..

В жалбата са изложени доводи, че собствената на длъжника 1/6 ид.част от описаното жилище е несеквестеруема в хипотезата на чл. 444, т. 7 от ГПК и насроченият опис върху нея е неправомерно и незаконосъобразно действие. Имотът бил фамилно жилище, в него живеела майката на длъжника, самият той и неговото семейство, голям период от време през годината и неговата сестра. Другият имот, върху който било насочено изпълнението, а именно имот с административен адрес село Х.Д., община К., ул. *** № 24, бил в тежко конструктивно състояние, не бил обитаван от повече от 10 години и не бил пригоден за живеене. Отправя искане съдът да постанови определение, с което да спре действията по изпълнението; да отмени наложената възбрана върху 1/6 ид.част от жилището - апартамент с № 22 в гр. К., ул. „***“ № 36, ЗРП от 88, 51 кв.м., имот с ПИ *** по КККР на гр. К., както и насрочения опис на имота във връзка с ПДИ с изх. № 11594/18.03.2025г.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение по жалбата от взискателя „Агробиовит“ ЕООД, с ЕИК 200199935, гр. К., ул.

1

„Нефтяник“ №3, който счита същата за недопустима, а по същество за неоснователна.

В мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК се излагат подробни съображения за недопустимост, респективност неоснователност на подадената жалба.

Съдът постави на разглеждане подадената от длъжника жалба, съобрази мотивите на съдебния изпълнител и след запознаване с изпълнителното дело намира за установено следното:

Жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК срещу насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо, е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, броим от получаването на дата 20.03.2025г. на покана за доброволно изпълнение изх.№ 11594/18.04.2025г., с която е насрочен опис на имота. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта (така т. 1 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС). Преждевременно подадената жалба обаче не е недопустима, а освен това, от книжата по изпълнителното дело се установява, че с протокол за опис от 09.04.2025г. ЧСИ е насрочил публична продан с времетраене от 23.05.2025г. до 23.06.2025г.

Изложеното в нея, че се обжалват изпълнителните способи и действията на ЧСИ Л.Т., както и насрочения опис върху недвижими имоти собственост на длъжника, които счита, че са несеквестируеми (употребена е множествена форма), следва да се прецени в кореспонденция с наведените доводи за несеквестируемост само на жилището в гр. К. и формулираното искане – за отмяна насочването на изпълнението срещу този имот. Следователно, предмет на обжалване са действията на ЧСИ по насочване на изпълнението срещу 1/6 ид.част от апартамент с № 22, находящ се в гр. К..

Съгласно т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе по въпроса секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Предвид горното, подадената от длъжника жалба, обоснована с доводи, че изпълнението е насочено върху негов несеквестируем имот, е допустима, а възраженията на взискателя срещу това са неоснователни.

Разгледана по същество, въз основа наведените основания за несеквестируемост на имуществото, жалбата не е основателна.

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че изпълнителното производство е образувано по молба на „Агробиовит“ ЕООД и въз основа представен от него изпълнителен лист срещу Н. Д. Д. с № 158 от 22.08.2023г., издаден по заповед за изпълнение № 158/2023г. по ч. гр. д.

2

№318/2023г. по описа на Районен съд – К., за парично вземане в размер, както следва: 24351,35 лв., представляващи част от главница по запис на заповед, цялата в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 487,03 лв. съдебно - деловодни разноски. С разпореждането за образуване от 25.08.2023г. е наложена възбрана (вписана в СВ - К. под № 183, том I, дв. вх. per. № 2061/13.09.2023г.) и е насрочен опис за дата 26.10.2023г. от 13:00 часа на възбранените недвижими имоти:

- Поземлен имот в село Х.Д., община К., ул. „***“ № 24, с площ 2618 кв.м., с идентификатор *** с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените в него едноетажни сгради: 1. сграда с идентификатор *** със ЗП от 12 кв.м., с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, 2. сграда с идентификатор ***, със ЗП от 76 кв.м., с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, 3. сграда с идентификатор *** със ЗП от 76 кв.м., с предназначение:

Селскостопанска сграда, 4. сграда с идентификатор *** със ЗП от 21 кв.м., с предназначение: Гараж, 5. сграда с идентификатор *** със ЗП от 26 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда, 6. сграда с идентификатор *** със ЗП от 18 кв.м. с предназначение:

Селскостопанска сграда, 7. сграда с идентификатор *** със ЗП от 13 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда, 8. сграда с идентификатор *** със ЗП от 17 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда, при граници и съседи на поземления имот имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

*** и

***;

- жилище - апартамент № 22, находящ се в гр. К., ул. „***“ № 36 с обща застроена площ на апартамента 88.51 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, попадащ в сграда

*** в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град К., при граници на апартамента: на същия етаж: ***, ***, под обекта- №***, над обекта - няма.

В хода на делото е наложен запор върху притежавани от длъжника МПС, запор на суми по банкови сметки и запор върху дружествените дялове на длъжника в „Мега Н. Д." ЕООД.

След като на основанието на чл. 500, ал. 2 от ГПК съобщения за насрочения опис са изпратени и до съсобствениците на длъжника - Д. Д.а Д.а (сестра) и В.К. Д.а (майка), на 21.09.2023г. Д. Д.а е представила нотариално заверено копие от заявление за отказ от наследство, подписано от длъжника Н.

Д.; определение на P C - К. за вписване на отказа, както и удостоверение, издадено от PC - К., че отказът е вписан в особената книга на съда (л. 57 и сл.) - под № 5/09.02.2023г. въз основа на определение № 63/09.02.2023г. по ч.гр.д.

№ 52/2023г.

Предвид вписания отказ на длъжника от наследството на Д.Н. Д.

(негов баща), наложената по делото възбрана е заличена с акт № 56, том II, вх. per. № 2980/28.12.2023г. (л. 162).

С молба с вх.№ 101718/24.09.2024г. взискателят е поискал налагане на 3 нова възбрана върху 1/6 ид.ч. от двата имота, като се е позовал на влязло в сила на 03.07.2024г. решение № 83/14.06.2024г. по гр.д.№ 440/2023г. по описа на РС – К. (отбелязано в последствие в СВ – К. под акт № 264, том І, вх.рег.№ 2219/25.10.2024г., л. 287), с което по иск по чл. 56 от ЗН (с вписана искова молба на 06.12.2023г.) е унищожен в негова полза извършеният от длъжника отказ от наследство, оставено от баща му Д.Н. Д., поч. на ***г., вписан в особената книга на РС – К. под № 5/09.02.2023г. въз основа на определение № 63/09.02.2023г. по ч.гр.д.№ 52/2023г. (л. 287). С разпореждане от 24.09.2024г. молбата е уважена (л. 222) – възбраната е вписана под акт № 173, том І, вх.рег.

№ 2160/18.10.2024г. (л. 259).

На 25.09.2024г. по делото е постъпил нотариален акт, вписан в СВ - К. под № 118, том I, вх. per. № 197/14.02.2024г. (л. 236), обективиращ договор за покупко-продажба, по силата на който В.К. Д.а продава на Д. Д.а Д.а, като си запазва право на ползване, собствените си ¾ ид.части от двата имота (колкото притежава на лично основание и като наследник на съпруга си след извършения от сина й отказ от наследство).

На 17.10.2024г. длъжникът се е позовал на свръхобезпеченост и несеквестируемост на единственото жилище за него и за семейството му по чл. 444, т. 7 от ГПК и е поискал прекратяване на принудителното изпълнение срещу апартамента в гр. К. и заличаване на наложената върху него възбрана.

Представил е удостоверения за постоянен и настоящ адрес, сочещи регистрирани такива на адреса в гр. К., ул. „***“ № ***, считано от 07.12.2017г. С покана за доброволно изпълнение изх.№ 11594/18.03.2025г. длъжникът е уведомен, че молбата му е оставена без уважение, без конкретни съображения.

На 18.03.2025г. е постъпила молба от „Хеви Файненс“ УАБ – частно дружество с ограничена отговорност, с код 305576227, с адрес гр. Вилнюс, Гедимино № 27, Република Литва, за присъединяване по изпълнителното дело с приложени изпълнителни листи, изд. по ч.гр.д.№ 254/2023г. и гр.д.№ 459/2023г., двете по описа на РС – К., за парични вземания.

Също на 18.03.2025г. първоначалният взискател е поискал насрочване на опис и публична продан на възбранените по 1/6 ид.част от двата имота.

С разпореждане от 18.03.2025г. ЧСИ се е произнесъл по двете молби от същата дата, като: 1./ е допуснал присъединяване на взискателя „Хеви Файненс“ УАБ и 2./ е насрочил опис на 1/6 ид.част от имотите за 09.04.2025г. от 15:00 часа.

На 26.03.2025г. длъжникът е подал до ЧСИ възражение с вх. № 124746/26.03.2025г., с което е изразил становище, че присъединяването на нов взискател е незаконосъобразно, защото решението за унищожаване на отказа от наследство ползва само първоначалния взискател; отново е навел възраженията си за свръхобезпеченост и несеквестируемост. С разпореждане от същата дата възражението е оставено без уважение, като ЧСИ е изложил съображения, че описът е насрочен по искане на първоначалния взискател и присъдениненият такъв няма да участва в разпределението на постъпилите суми от осребреното имущество от наследството, от което длъжникът се е отказал след унищожаването на отказа по иска на „Агробиовит“ ЕООД по чл.

56 от ЗН, както и, че жилището не е несеквестируемо, тъй като с извършения 4 отказ от наследство длъжникът сам се е лишил от закрилата по чл. 444, т. 7 от ГПК.

Така изпълнението за вземането на първоначалния взискател е насочено срещу 1/6 ид.част от два недвижими имота, която част е включена в наследството на Д.Н. Д., от което наследство длъжникът се е отказал, и след като кредиторът „Агробиовит“ ЕООД е провел успешно иск по чл. 56 от ЗН.

Този иск е конститутивен, съответстващ на потестативното право на кредитора на наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза (така решение № 489/22.04.2008г. на ВКС по гр.д. № 2220/2007г., V г.о., определение № 601/12.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 89/2011г., ІІІ г.о. Той представлява развитие на идеята на чл. 133 о т ЗЗД и е определян от теорията и практиката като частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД, но за разлика от него е релевантен само по отношение на една конкретна форма на увреждането - невъзможност за удовлетворяване, както и субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква.