Решение № 174 от 28.07.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. С., 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20223420200365 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят ИВ. Т. М. от гр.С., обл. СС, ул.”Т.” № 29, ет.2, ап.6, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 22-1099-000543/01.06.2022г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОДМВР- гр.С., надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира писмено становище по жалбата, не изпраща проц.представител.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Актосъставител- Д. П. П., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- СТ. ИВ. С., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- КР. Б. П., редовно призована, не се явява.

1

Жалбоподателят М., редовно призован, явява се лично и с проц.представителадв.Р.Н. при АК-Варна в съдебно заседание, като заявява, че не са на лице нарушенията по горепосоченият текст от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел водено от тях лице. Съда след като изслуша доводите на страната, счете искането за допустимо и своевременно направено, поради което допусна и разпита в качеството на свидетел лицето З.Й.З., който даде своите показания добросъвестно, а съда ги прие като доказателства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 19.04.2022 год. около 16,20 часа жалбоподателя М. се движел с МПС-то си- лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** в гр.С. по ул.“Седми септември“, в посока от „Самолета“ към ГКПП-С.. С него на предната седалка бил приятеля му- св.З.З.. И двамата били с поставени обезопасителни колани по техни показания, като се движели със скорост не по-висока от разрешената в градски условия от 50 км/ч. По това време валял дъжд и видимостта била ограничена в следствие на дъжда, като пътния участък бил и мокър.

Движейки се по ул.“Седми септември“ в гр.С., жалбоподателя наближил магазин „М.“, като забелязал, че по улицата пред него имало спрени няколко автомобила. В този момент забелязал, че срещу него в другото платно идвал и друг автомобил, който бил учебен. Тъй като учебния автомобил се движел много бавно, жалбоподателя М. преценил, че ще може да заобиколи спрените МПС-та пред магазин „М.“ и да се прибере безпрепятствено в своята лента на движение.

Въпреки, че създал опасност за движещия се срещу него учебен автомобил, който се принудил да застъпи дори бордюра на тротоара, за да се разминат с лекия автомобил, управляван от жалбоподателя М. / по показания на К.И., дадени от нея по време на административнонаказателната преписка /, жалбоподателя започнал да се прибира в своята лента на движение, когато внезапно от кръстовището между ул.“Седми септември“ и ул.“Серес“ излязъл друг лек автомобил- „Ауди А3“ с рег. № **.

В следствие на това се осъществил удар между двете превозни средства, като по данните на делото мястото на удара било около средата на пътното платно, до осевата линия, в срещуположната лента на движение на управлявания от жалбоподателя М. автомобил, т.е. при прибирането си в неговата лента на движение същия се удря с предна дясна част в предната част на излезлият вече лек автомобил „Ауди А3“, и успял да се пристрои в неговата лента на движение. От удара лекия автомобил „Ауди А3“ се е обърнал обратно на посоката си на движение и спрял косо на пътното платно, като предницата му сочела към ГКПП, а лекия автомобил на жалбоподателя спрял малко по-напред в ляво, в посока също ГКПП.

След като двамата участници преустановили движението на автомобилите си, излезли от тях и се обадили на национален номер 112. На место дошли двамата служители 2 на РУ-С.- св.Д.П. и С.С. и след като се запознали с обстановката изпробвали двамата водачи за наличието на алкохол, като пробите се оказали отрицателни. Докато траел огледа на местопроизшествието при тях дошла К.И., която заявила, че малко преди удара е минала през местото, като се движела с учебен автомобил в посока от ГКПП към „Самолета“.

Учебния автомобил бил управляван от курсист, който тя обучавала. По време на движението си и доближавайки до магазин „М.“ видяла, че пред него имало спрени няколко автомобила, а насреща се задал сив автомобил, който се движел с висока скорост и заобиколил доста рисково спрените МПС-та, като дори се наложило учебния автомобил, управляван от неин курсист да се качи на бордюра на тротоара, за да избегне евентуален удар, тъй като в един момент автомобила, управляван от жалбоподателя М. бил в тяхната лента на движение и по пътното платно се намирали както неговия автомобил, намиращ се по средата, така и от дясно на него спрени МПС-та, а от ляво- учебния автомобил, т.е. в него момент на пътното платно се намирали един до друг три автомобила, което от своя страна можело да доведе и до трагични последици.

Тези показания на К.И. се потвърждават и от допуснатия до разпит, воден от страна на жалбоподателя М., свидетел З.З., който се намирал в автомобила, управляван от жалбоподателя. Същия заяви, че при заобикалянето на спрените автомобила пред магазин „М.“ в един момент на пътното платно са се намирали три автомобила един до друг- един от спрелите пред магазин „М.“, автомобила, управляван от жалбоподателя М. и извършващ маневрата „заобикаляне“, който навлязъл в насрещната лента на движение и най-накрая идващия насреща учебен автомобил, който се движел в своята лента на движение, но бил значително затруднен от маневрата на жалбоподателя М..

По време на огледа са били изготвени и фотоснимки от произшествието, които са приобщени към доказателствата по делото.

Установявайки изложените по-горе факти органите на реда съставили и на двамата водачи АУАН, като този срещу водача на лекия автомобил „Ауди А3“ бил за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, а този срещу жалбоподателя М. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Несъгласен с така съставения му АУАН, жалбоподателя М. депозирал своите възражения, въз основа на които била извършена задълбочена проверка от страна на АНО, като били изискани записите от охранителната камера на магазин „М.“, а вещо лице- експерт по безопасност на движението се запознал с тях, в качеството му на консултант. От записите било видно, че водача на лекия автомобил „Ауди А3“ е спрял на знак „Б2“, огледал се и потеглил, като предприел маневра завиване на ляво в посока ул.“Седми септември“. След извършване на проверката и изслушването на становището на консултанта и полицейските служители, посетили местопроизшествието, АНО е преценил, че вина за настъпилото ПТП имали двамата водачи и съставил наказателни постановления срещу тях за нарушения по горепосочените текстове от ЗДвП.

След приключване на проверката по възражението, депозирано от жалбоподателя М. против съставения му АУАН, АНО го е уведомил писмено за резултата от него чрез писмо с рег. № 342000-8706/ 04.05.2022г., копие от което се намира в делото. В последствие и в 3 законно определения срок, АНО е съставил НП № 22-1099-000543/ 01.06.2022г. срещу жалбоподателя М. за извършено от него нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от надлежна страна по чл.59 от ЗАНН, подадена е в срока на обжалване, но по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното НП № 22-1099-000543/ 01.06.2022г. е издадено в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 19.04.2022г. около 16,20 часа в гр.С., на кръстовище на ул.“Седми септември“ и ул.“Серес“, като водач на МПС с рег. № **, движейки се по ул.Седми септември“ с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** в посока ГКПП, като при приближаване на кръстовище с ул.“Серес“ не съобразява скоростта си с пътните условия- мокър и хлъзгав път; и с пътната обстановка- ограничена видимост поради паркирани автомобили, в следствие на което удря излизащия от ул.“Серес“ лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ** с което реализира ПТП. Жалбоподателя М. като водач на процесното МПС бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ- 0013, като уреда е отчел 0 промила алкохол.

Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водача на МПС при избиране скоростта на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението и други обстоятелства, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Жалбоподателят е имал задължението да управлява със съобразена скорост, т. е. отчитайки конкретните пътни условия, да управлява автомобила с такава скорост, позволяваща му при опасност, която е предвидима, да изпълни вменено му от закона задължение да извърши безопасно намаляване на скоростта на движение или да спре, за да предотврати настъпването на общественоопасни последици. Съобразената скорост е винаги е по-ниска от разрешената и е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение при конкретните пътни условия, всеки водач е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие. От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото задължение. Безспорно е установено, че автомобила на жалбоподателя е ударил с предната си дясна част, предната част на автомобила на другия водач, като удара е станал след навлизането му в насрещната пътна лента на движение и при неговото прибиране в неговата пътна лента, докато другия автомобил вече е бил излязъл от кръстовището и почти се е пристроил в своята лента на движение, т.е. удара е станал при движението на двата автомобила в една и съща пътна лента, но в срещуположна посока. Такова съприкосновение настъпва типично в случаите на движение със скорост, непозволяваща спиране в случай, че насрещно движещото се МПС излезе рязко, което е дало основания на актосъставителя да приеме, че виновен за настъпването на произшествието е жалбоподателят и другия водач. От самото настъпване на ПТП и от мястото на съприкосновението е видно, че жалбоподателят не е изпълнил 4 задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като очевидно скоростта му на движение не е била съобразена с интензивността на движението, пътната обстановка и останалите участници в него. Същият действително е нарушил цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят е привлечен да отговаря за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП – разпоредба, която регламентира изисквания във връзка с режима на съобразената скорост и предписва избор за намаляване на скоростта или спиране на автомобила във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това, като очертаното законово задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им възприемане. Казано по друг начин, цитираната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП предявява към водачите, управляващи МПС изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл.20, ал.2 от ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство. /виж р. № 185/29.03.2011 г. по н. д. № 1029/2011 г. на III н. о.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/097de303-05d3-4a14-b6ad-1a77447a482e