Решение № 76 от 12.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20224100100706 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба от ищецът С. Е. Й., чрез пълномощника му адвокат И.Т., с искане за допълване на решението по делото с присъждане на законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди считано от 05.102017г. до окончателното им изплащане.

Ответната страна – Прокуратура на РБ, заема становище за неоснователност молбата.

Поради това, че молбата е постъпила в срока по чл. 250 от ГПК и от страна по делото, съдът счита същата за допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът дължи произнасяне с решението по направеното искане от ищеца, формулирано с петитума на исковата молба, както и по направените искания и възражения.

Съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца, направено с исковата молба.

С определение по делото съдът на основание чл.146 от ГПК е изготвил доклад по делото, съдържащ обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, както и правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, разпределена е доказателствената тежест.

По реда на чл.146, ал.3 от ГПК съдът е предоставил възможност на страните да изложат становищата си във връзка с дадените указания в доклада по делото. Страните са ангажирали доказателства за твъдените от тях факти. Видно от решението по делото, съдът е се е произнесъл по всяко от исканията, посочени в доклада по делото.

При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението 1 по чл.86, ал.1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.

В конкретния случай и като основателно се възразява от ответника на искането по чл.250 от ГПК, ищецът С. Й. нито в исковата молба, нито в заседанието, когато е изготвен доклада по делото и са квалифицираните претенциите, е направил искане за присъждане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, нито пък е направила искане за присъждане на законна лихва за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. Подобна претенция, квалифицирана като иск или искане за присъждане на законна лихва, не е отразена и в доклада по чл.146 от ГПК.

Поради изложеното съдът намира молбата на ищецът С. Й. за поставоняване на допълнително решение в горния смисъл за неоснователна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля молбата вх.№ 1002/22.01.2024г. на С. Е. Й., представляван от адвокат И. Т., за допълване на решението с присъждане на законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди считано от 05.10.2017г. до окончателното им изплащане, като неоснователна.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2