Решение № 262816 от 29.04.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3127/2020
- Вид
- Решение № 262816
- Подписан
- 29.04.2021
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.314, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 3127 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
С решение № 258538 от 29.10.2019 г., постановено по гр. д. № 81606/2017 г. по описа на СРС, IГО, 47 състав, „А.9.“ ООД е осъден, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да предаде на БАН, държането на недвижими имоти, представляващи две складови помещения в югоизточниата част на сградата с идентификатор *** от КККР на гр.
София, с адрес гр. София, бул. „*********, с площ 34 кв. м. и 29 кв. м. или 63 кв. м. обща площ, предоставени за временно възмездно ползване на основание договор за наем № ДН-83/19.03.2014 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 316, 20 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „А.9.“ ООД. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не е предоставен документ, удостоверяващ правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот. Твърди, че същият е държавна собственост и след като не е налице документ за неговото предоставяне на БАН за управление, то органът, упражняващ правото на собственост на държавата е министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото са предявени два иска, поради което неправилно производството се е развило по реда на бързото производство. Твърди, че делото е разгледано в открито съдебно заседание от 27 съдебен състав и е обявено за решаване на 13.04.2018 г. След тази дата делото е разпределено на 47 състав, който е отменил хода по същество, делото е насрочено за ново разглеждане на 15.10.2019 г. В новото съдебно заседание делото не е започнало отначало, с приповтаряне на извършените процесуални действия и повторно събиране на доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявеният иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че исковата претенция, предмет на делото, е една – за освобождаване на наетите имоти. Решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения, като е достигнал до обосновани изводи. Между страните е сключен договор за наем. След изтичане на уговорения срок и въпреки противопоставянето на наемодателя ответникът е продължил да ползва имотите. С оглед на това правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.233, ал.1 ЗЗД е уважил предявеният иск. На основание чл.314, ал.3 ГПК по искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота, в каквато насока са и дадените указания от съда. Счита, че е неоснователен довода на жалбоподателя, че на ответника не е предоставена възможност да ангажира доказателства. В последното проведено открито съдебно заседание страните са заявили, че нямат доказателствени искания. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решени, като му присъди сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.03.2014 г. е сключил договор за наем с ответното дружество № ДН-83/19.03.2014 г., по силата на който е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване част от собствен недвижим имот, представляващ бивша отоплителна централа - две складови помещения в югоизточна част на сграда с идентификатор *** от КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр. София, ул. „*********. Отдадените под наем помещения са съответно 34 кв. м. и 29 кв. м. или обща площ от 63 кв. м., съгласно схема Приложение № 1, неразделна част от договора. На 25.03.2014 г. е предал на ответника наетите помещения, които последният е следвало да използва за работилница. Договорът за наем е сключен за срок от една година, считано от 24.01.2014 г. С допълнително споразумение № ДН -83-А1/22.12.2014 г., сключено на основание т.3.2 от договора и във връзка с молба вх. № 63-00-276/10.12.2014 г., срокът на договора е продължен с три години, считано от 24.01.2015 г. В т.5.1.3 от договора за наем е предвидена възможност всяка една от страните по него с едномесечно писмено предизвестие да прекрати действието на договора. С оглед на това с писмо изх. № 63-00-229/28.06.2017 г., получено от ответника на 29.06.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора за наем считано то 01.08.2017 г., поради което и на основание т.4.5.7 от договора за наем в тридневен срок от датата на прекратяване на договора следва да предаде наетия имот с приемо – предавателен протокол, като предварително уведоми ищеца за дата и часа на предаване на имота. Въпреки отправената покана ответникът не е предал наетите имоти и е отказал да стори това. На основание чл.233, ал.1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне на наемодателя наетата вещ след прекратяване на договора. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне наетите складови помещения, като му присъди сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че по делото не е доказано, че ищецът е собственик на процесните имоти, поради което не е налице процесуална легитимация в полза на ищеца да води иска, предмет на делото. Твърди, че имотът е държавна собственост и ако не е налице акт за неговото прехвърляне на БАН, то органа, който упражнява правата на държавата, е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Счита, че прекратяването на наемно правоотношение по срочен договор без наличието на виновно поведение от наемателя по срочен договор за наем поражда за последния право да получи обезщетение за причинените му вреди до размера на печалбата, която би получил за останалия период, както и за настъпилите вреди от неимуществен характер, които са му причинени от прекратяването на договора.
Твърди, че е извършил подобрения в имота, който е използван като автоработилница. Позовава се на водене на чужда работа без пълномощие. В резултат от предсрочното прекратяване на договора за наем е лишен от възможността да работи до края на срока на договора и да възстанови направената инвестиция. Поддържа, че е налице неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде наетия имот във вида, съответстващ на предназначението, за което е отдаден. Твърди, че подобренията, които е направил, са на стойност от 20 000 лв., а претърпените вреди – 10 000 лв. Във връзка с тази вземания към ищеца е образувано гр. д. № 3426/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, по което не е постановено съдебно решение. Не оспорва обстоятелството, че продължава да ползва наетите имоти по предназначение и редовно заплаща наемната цена. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
По силата на договор № ДН-83/19.03.2014 г. ищецът – наемодател, е предоставил на ответника – наемател, за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********* (бивша отоплителна централа), представляващ две складови помещения с обща площ 63 кв. м., съгласно схема (Приложение № 1), неразделна част от договора за наем. Страните са се съгласили наемателят да ползва наетия имот за автоработилница. В т.3.1 от договора страните са уговорили срок на договора за наем от една година, като същият влиза в сила на 24.01.2014 г. Предвидена е възможност в т.3.2 срокът на договора да бъде продължен по взаимно писмено съгласие на страните в срок до един месец преди изтичане действието му. По силата на т.4.5.7 наемателят се е съгласил в тридневен срок след прекратяване на договора да върне имота в добро състояние на наемодателя, като писмено го предупреди за датата и часа на издаването. За предаването на имота се съставя приемо – предавателен протокол, който се подписва от представители на наемодателя и наемателя. В т.5.1.3 като основание за прекратяване на договора отправянето на всяка една от страните на едномесечно писмено предизвестие.
Съгласно приложената към договора схема предоставения под наем за автоработилница имот се състои от две помещения, съответно от 34 кв. м. и от 29 кв. м.
Съгласно представения приемателно – предавателен протокол към договора за наем на 25.03.2014 г. ищецът е предал на ответника наетия имот, находящ се на ул. „*********, бивша отоплителна централа, представляващ две складови помещения с обща площ от 63 кв. м.
С писмо рег. № 63-00-276/10.12.2014 г. ответникът е отправил предложение до ищеца за продължаване на срока на договора с три години, считано от 24.01.2015 г.
По силата на допълнително споразумение №
ДН-83-А1/22.12.2014 г. страните са постигнали съгласие за продължаване срока на договора за наем с три години, считано от 24.01.2015 г.
С писмо изх. № 63-00-229/28.05.2017 г. ищецът е отправил предизвестие до ответника за прекратяване на договора за наем, на основание т.5.1.3 от същия, считано от 01.08.2017 г. В писмото е посочено, че в тридневен срок след прекратяване на договора и на основание т.4.5.7 следва да предаде имота с приемо – предавателен протокол, като писмено уведоми ищеца за датата и часа на предаването.
С писмо рег. № 63-00-229/14.07.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че вложените в наетата автоработилница средства са в размер на 30 000 лв. Предсрочното прекратяване на договора е пречка да възвърне инвестицията си.
С писмо рег. № 63-00-229/22.08.2017 г. ищецът е отправил нов 10-дневен срок за освобождаване на ползвания от ответника имот.
С писмо рег. № 63-00-229/18.10.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че на 25.10.2017 г., в 11.00 ч. комисия на БАН ще бъде на адреса на имота, предмет на договора за наем и моли да осигури достъп до него и присъствие от страна на ответника.
С писмо рег. № 63-00-229/20.10.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че не е изпълнил задължението си по чл.230, ал.1 ЗЗД, поради което е направил подобрения в размер на 30 000 лв. С оглед на това отказва да освободи наетия имот.
На 25.10.2017 г. е съставен констативен протокол, подписан от назначената от БАН комисия и управителя на ответното дружество, в който е удостоверено, че наетият имот с обща площ от 63 кв. м. не е освободен и не е предаден.
В проведеното на 13.04.2017 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 81606/2017 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, е даден ход на делото по същество.
Въз основа на заповед №
АС-283/19.07.2019 г. на Председателя на СРС е постановено да се преразпределят чрез централната система за разпределение на делата за всички граждански дела на определен съдия с даден ход по същество, по които не е постановено решение.
Делото е преразпределено за разглеждане на 47 съдебен състав. Същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Съгласно съставения съдебен протокол страните са заявили, че нямат доказателствени искания и е даден ход на делото по същество.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Страните в производството са обвързани от договор за наем сключен на 19.03.2014 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответното дружество горепосочения недвижим имот срещу насрещното му задължение да заплаща месечна наемна цена. Преди изтичане на уговорения едногодишен срок на договора – на 22.12.2014 г., страните са подписали допълнително споразумение, по силата на което срокът на договора е продължен с 3 години, считано от 24.01.2015 г.
Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/097d4e9c-8156-4489-a529-d1befe502357