Решение № 23740 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23740 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110140699 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е подадена искова молба от С. А. Ц., с която срещу „ЗК Лев Инс“ АД, е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от повреда на собственото му имущество – МПС „М.“ с рег. № ., при настъпило на 18.06.2024 г. в гр. София, бул. „Ломско шосе“ с участието на водача на МПС „М.“, рег. № . ПТП, за което е бил съставен протокол за ПТП № 1925637/18.06.2024 г.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, собственият му автомобил „М.“ е претърпял щети в резултат от поведението на водача на л.а. „М.“, рег. № ., който при маневра движение на заден ход е реализирал ПТП с намиращия се в паркирало съС.ие на бул. „Ломско шосе“ собствен на ищеца автомобил. На виновния водач е бил съставен АУАН, като е било образувано и досъдебно производство по случая. Увредени в резултат от събитието са били части и детайли на собственото на ищеца МПС, като твърди ремонтът на същите да възлиза на сумата 8000 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на лекия автомобил „М.“ е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, но отправената претенция не е била удовлетворена. При условията на евентуалност и в случай че не се установят предпоставките на деликтната отговорност, заявява че претендира обезщетение за настъпилите вреди от неизправност на МПС застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът е подал отговор, с който оспо рва предявения иск по основание и 1 размер. Признава, че е застраховал отговорността на водача на лекия автомобил „М.“ по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че е отказал да удовлетвори извънсъдебно претенцията на ищеца, доколкото във връзка със случая е било образувано досъдебно производство, в хода на което предстои да се изяснят съществени обстоятелства вкл. и относно отговорността на застрахователя. Оспорва претендираните от ищеца имуществени вреди да са причинени от виновно и противоправно поведение на водача М. Н., вкл. оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Твърди вината на водача Н. да не е установена към момента. Излага съображения в случай че по делото бъде установено да е налице хипотеза на „тотална щета“ на собственото на ищеца имущество, като прави възражение за приспадане на стойността на запазените части. Счита, че не е дал повод за предявяване на иска и оспорва претенцията на ищеца за разноски, а в условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на исковата претенция по чл. 432 КЗ се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на автомобил, като в срока на действие на договора в резултат на противоправното и виновно поведение на водач на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди, причинени от увреждане на собственото му МПС, техният размер по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието, а в условията на евентуалност – разходите, които е направил за възстановяване на увреденото имущество.

В тежест на ищеца по евентуалния иск е да установи, че вредите са настъпили от самата вещ, а не от поведението на лицето, управлявало същата.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правоизключващите обстоятелства, въведени в отговора, включително да обори презумпцията за виновността на поведението на водача на л.а. марка „М.“, рег. № ., както и че автомобилът към датата на събитието е бил напълно технически изправен, респ. че вредите, възникнали за ищеца се дължат изключително на неговото поведение или на собствената му вещ.

С доклада по делото с оглед становищата на страните са обявени за БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от ДОКАЗВАНЕ в производството обстоятелствата, че за л.а. „М.“, рег. № . е бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, сключен с ответника, че ответникът е отказал извънсъдебно да удовлетвори претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, че ищецът е собственик на увреденото имущество „М.“, рег. № ..

Като спорни са очертани обстоятелствата около настъпването на ПТП по описания в исковата молба механизъм, дали поведението водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника е причина за същото, че в резултат от 2 събитието са настъпили описаните в исковата молба увреждания по собственото на ищеца МПС.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е приет протокол за ПТП № 1925637/18.06.2024 г., съгласно който МПС М. ., рег. № ., управляван от М. Н., се е движил по бул. Ломско шосе, като при неподсигурена маневра заден ход, е реализирал ПТП с МПС М. 316 с рег. № ., намирало се в паркирано съС.ие, при което е причинил на последното щети в областта на фарове, капак, предна решетка, броня стъкло и др.

Във връзка с процесното ПТП е издадено наказателно постановление № 244332-015769/10.07.2024 г., с което на М. Н. е наложено административно наказание глоба за това, че на 18.06.2024 г. в гр. София, на бул. Ломско шосе е управлявал лек автомобил М. ., рег. № ., с който е извършил неподсигурена маневра движение на заден ход, при което е реализирал ПТП с паркирания товарен автомобил М. 316, рег. № .. Приет е и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателното постановление.

В хода на административно наказателното производство водачът М. Н. е дал писмено сведения.

Изискани са и са приобщени в настоящото производство материалите по образувано ДП № 226, ЗМК 1082/2024 г. на СРП, образувано във връзка с подаден заявителски материал за повреждане на чужда движима вещ, а именно управлявания от М. Н. автомобил, собственост на неговия баща М. ., рег. № . – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. По досъдебното производство са приложени съставени на водача М. Н. актове за установяване на административни нарушения на правила за движение по пътищата и реализирани пътнотранспортни произшествия, при които са били причинени увреждания по четири различни автомобила, вкл. и по собствения на ищеца товарен автомобил с рег. № .. С оглед предмета на наказателното производство, а именно повреждане на автомобил, който е различен от собствения на ищеца автомобил, съдът следва да посочи, че не е налице връзка на преюдициалност между предмета на наказателното производство и този на настоящото гражданско производство. Следователно и по досъдебното производство не подлежи на изследване въпросът кой е увредил собствения на ищеца автомобил и не е налице пречка настоящият съдебен състав да изследва и да се произнесе по предмета на настоящия спор, вкл. и дали е налице противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника.

За установяване механизма на настъпване на произшествието разпитан в производството е водачът на лекия автомобил „M.” М. Н., въз основа на които съдът приема за установено, че на посочените в исковата молба дата и място е управлявал автомобила по бул. „Ломско шосе“, като не си спомня добре как е потеглил с автомобила в посока гр. Костинброд, тъй като е бил под стрес. Отрича да е подписал протокола за ПТП, но не отрича, че е подписал актовете за установяване на административни нарушения.

Прието е заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Н., което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, даващо подробни и мотивирани отговори на поставени задачи въз основа на анализ на доказателствата по делото и притежаваните от експерта специални знания. Ползвайки заключението, съдът приема за установено, че водачът на МПС 1 ( М. E220) е предприел маневра „движение на заден ход", по 3 време на която е осъществил контакт със задната си част в предната лява част на паркираното МПС 2 (М. Спринтер). От техническа гледна точка, причината за настъпването на ПТП вещото лице е посочило, че е неспазване на основни правила за безопасност при маневриране от страна на водача на МПС 1. В нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, водачът не е наблюдавал непрекъснато пространството зад автомобила си и не се е убедил, че може да извърши маневрата безопасно, в резултат на което е допуснал удар в паркираното МПС. По делото няма данни за наличие на внезапно възникнала техническа неизправност по МПС 1 (напр. отказ на спирачна система), която да е в пряка причинна връзка с настъпването на инцидента. Констатираните от застрахователя ответник увреждания при извършените огледи не са само повърхностни (козметични), а с а засегнали в дълбочина силовата структура на автомобила. Налице е значителна деформация на предната част на рамата на автомобила, основни носещи елементи, чието увреждане компрометира геометрията и пасивната безопасност на превозното средство. Последователното увреждане на броня, фар, калник, последвано от деформация на радиаторната решетка, радиаторите (воден и интеркулер) и вентилатора, показва дълбоко проникване на силата на удара навътре към двигателния отсек. Това предполага, че при контакта е била освободена значителна кинетична енергия, което е възможно при удар със скорост, по-висока от типичната за маневриране при паркиране, или при липса на каквато и да е спирачна реакция от водача на МПС 1. Възприетият механизъм на пътно-транспортно произшествие е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вида и размера на констатираните увреждания по МПС марка „М.“, модел „.“ с регистрационен № . .

ХР. Стойността, необходима за възстановяване на автомобил марка „М.“, модел „.“ с регистрационен № . . ХР, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП вещото лице е изчислило в размер на 10 344,68 лв. Действителната стойност на процесния автомобил марка „М.“, модел „.“ с регистрационен № . . ХР, определена към датата на събитието 18.06.2024 г. възлиза на сумата 11 299 лв., с оглед което и експертът е обосновал извод, че е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на обезщетението за уврежданията по специален автомобил марка „М.“, модел „.“, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части вещото лице е изчислило в размер на сумата 7 909 лв. По искане на ответника вещото лице е изчислило и с тойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена по средни пазарни цени от алтернативни доставчици на резервни части, към датата на ПТП възлиза на сумата 7 246,02 лв. и същата не надхвърля 70% от неговата действителна стойност (11 299 лв.) и в този случай не е налице тотална щета на превозното средство.

Въз основа на събраните доказателства относно механизма на настъпване на произшествието съдът намира, че следва да посочи, че дава вяра на съставените от компетентните органи за събитието писмени документи и заключението на вещото лице по САТЕ, като приема, че водачът на лек автомобил „М. .“ с поведението си, изразяващо се в предприемане на маневра движение назад с несъобразена скорост и без да се увери, че пътят зад него е свободен, е нарушил правилата на чл. 40, ал.