Решение № 175 от 23.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.ина Вълева

Членове:

К.а Костова

Магдалена Л. при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от В.ина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600094 по описа за 2024 година С присъда № 20 от 25.10.2023 г. по НОХД № 628/2023 г. описа на Окръжен съд - Враца подсъдимият В. Н. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на 20.06.2022 г. към 12:10 ч. в гр. Враца, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № ********, собственост на Т. Ц. В. от гр. Враца, като не спазил знак Б2 и знак Г2 и в нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП не пропуснал движещия се по път с предимство по бул. „Васил Кънчов“, в посока изхода на гр. Враца, мотоциклет „Пиаджо М 52“ с рег. № *******, управляван от В. Г. Л., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Л., поради което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален общ режим на изтърпяване, като е оправдан за това престъплението да е извършено в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.

В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са възложени направените по делото разноски в размер на 3826,44 лв., платими в полза на Държавата, по сметка на ОД МВР - Враца.

1

С присъдата първостепенният съд е разрешил и съдбата на веществените доказателства, като е постановил лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ******** да бъде върнат на Т. Ц. В., а мотоциклет „Пиаджо М 52“ с рег. № ******* - на наследниците на поч. В. Г. Л..

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В. Н. А., чрез защитника му адв Р. Б. от АК – Враца, с която са ангажирани пространни съображения за несправедливост на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“. Твърди се, че по отношение на подс. А. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, пълното съдействие при разследването и на съдебна фаза за разкриване на обективната истина по случая, много добри трудови и личностно - характеристични данни, критичното отношение към деянието, разкаяние и състрадателно отношение, 35-годишен стаж като водач на МПС, през който няма друго ПТП, влошеното здравословно състояние на неговата съпруга и на сина му. С позоваване на конкретни решения на ВКС се отстоява позицията, че не следва да бъде отчитан тежкият резултат от деянието като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като той е взет предвид от законодателя при формулиране на състава на престъплението, както и че индивидуализацията на наказанието има за задача постигането на конкретни цели, а не репресия за противоправно поведение. Навеждат се и подробни аргументи за наличието на предпоставките за приложението на института на условното осъждане спрямо подсъдимия, като се цитира практика на ВКС по този въпрос. Посочва се, че приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, следва да се преценява доколко биха се постигнали целите на специалната превенция, а именно - подсъдимият да се поправи без да е необходимо ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Настоява се още, че настъпването на общественоопасния резултат (смърт при ПТП) не може да бъде самостоятелно основание за ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, както и че по този начин не би се намалил броят на тежките пътни инциденти.

Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде намален размерът на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т.

1 от НК и изпълнението му бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В условията на евентуалност е отправена претенция за приложение на института на условното осъждане, ако въззивната инстанция приеме, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.

Настоява се още кумулативно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ да бъде определено за срок, който не надвишава този на наказанието „Лишаване от свобода“.

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение пледира първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като законосъобразен.

2

Частните обвинители - В. Л., И. И., Г. Л., Е. Л. и В. Л., редовно призовани не се явяват в съдебно заседание пред настоящия състав.

Повереникът им адв. У. ангажира съображения за правилност и обоснованост на присъдата на ОС-Враца, като моли за потвърждаването й.

Частният обвинител - И. Л., освен от адв. У., се представлява и от адв.

П.. Последният намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован. Навежда доводи за морална укоримост на поведението на подс. А., опирайки се на показанията на св. Н. С. от досъдебното производство. При това счита за справедливо отмереното наказание на подсъдимия – като вид, срок и режим на изтърпяване, като моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подс. А. – адв. Б., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Аргументира, че в конкретния случай не е удачно ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подзащитния му, тъй като това се явявало явно несправедливо и не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Моли за изменение на първоинстанционната присъда по отношение на наказанието, като се иска същото, съобразно посочената в жалбата му съдебна практика, да бъде намалено съобразно чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да бъде приложен правният институт на чл. 66 от НК. При условията на алтернативност се иска, ако се приеме, че в случая наказанието следва да се определи по чл. 58а от НК, да бъде постановено условно осъждане спрямо подс. А.. Настоява се още при уважаване на искането за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“, срокът на кумулативното наказание лишаване от право по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК да не го надвишава.

Подсъдимият В. А. в защитната си реч се съгласява с казаното от защитника си, като същевременно изразява съжаление за стореното. Твърди, че в случая не е имал намерение да направи обратен завой, като излизайки от газстанцията, автомобилът му „прехвърлил на газ“, поради което видял превозното средство на пострадалия едва в последния момент. В последната си дума се признава за виновен и моли съда да съобрази затрудненото му семейно и материално положение.

Апелативен съд – София, проверявайки правилността на атакуваната присъда, съобразно приложените по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед на становищата на страните, намира, че въззивната жалба на защитника на подс. В. А. е частично основателна.

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т.2 от НПК.

Решението за предварително изслушване на страните е взето от съдът по изрично искане на защитника на подсъдимия, направено в разпоредително заседание. Подсъдимият А. е признал изцяло фактите, изложени в 3 обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз основа на нарочното изявление на подсъдимия, съдът е констатирал, че самопризнанието кореспондира с формираната по досъдебното производство доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи. Преди да постанови определението си по чл.372, ал.4 от НПК, съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените самопризнания ще се ползват при съставяне на присъдата, така както го задължава императивната норма на чл. 372, ал.1 от НПК.

При това развитие на процеса, първостепенният съд не е събирал доказателства, а е формирал изводите си относно правно значимите факти, авторството и правната квалификация на базата на признанието на подсъдимия и приобщените от досъдебната фаза доказателствени източници.

При условията на чл.373, ал.3 от НПК е приел за установена фактическата обстановка, очертана в обвинителния акт

При служебната проверка, въззивният съд не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза и в първоинстанционното производство, което изисква делото да се реши от настоящата инстанция във фактическата рамка на обстоятелствената част на обвинението, възприета от ОС-Враца, която е следната:

Подсъдимият В. Н. А. е роден на ******** г. в гр. Враца, живущ в същия град, на бул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин,със средно образование, женен, неосъждан, работещ. Към инкриминираната дата А. е правоспособен водач на МПС за категория „C”, което е удостоверено със СУМПС № 283812679, издадено на 27.11.2018 г. и валидно до 27.11.2023 г. Същият работел като таксиметров шофьор във фирма „Цеци 99“ ЕООД, въз основа на сключен трудов договор за неопределен срок, считано от 21.12.2018 г. Във връзка с работата си управлявал автомобил такси - марка„Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ****** **, регистриран на името на св. Т. В. (съпруга на собственика и управител на таксиметровата фирма).

Срещу подсъдимия А. за периода от 2006 г. до 2013 г. са били постановени осем наказателни постановления за различни нарушения по ЗДвП. Същият е бил санкциониран и четиринадесет пъти с „глоба“ (в периода от 2010 г. до 2022г.) по издадени срещу него фишове за допуснати нарушения по ЗДвП.

Пострадалият В. Л също живеел в гр. Враца и се познавал с подсъдимия. Към процесната дата той притежавал СУМПС, валидно до 03.05.2023 г., с отразена в него категория „А“ и управлявал мотоциклет "Пиаджо М 52", с рег. № *******.

На 20.06.2022 г. около 12.10 ч., пострадалият Л. се движил с 4 мотоциклета си по платното за движение по бул. „Васил Кънчов“ в посока Автогарата - изхода на гр. Враца. Движението по бул. „Васил Кънчов е с двупосочна организация на движението, като платната за движение се състоят от две ленти във всяка посока, разделени една от друга с единична прекъсната линия М3, а платната - с двойна непрекъсната линия.

На същата дата около 12.00 ч. подс. А., който бил на работа и управлявал автомобила „Дачия Сандеро“ с рег. № ********, спрял да зареди с гориво превозното средство на газстанция „Газтрейд“, находяща се в гр.

Враца на бул. „Васил Кънчов“, под стадион „Христо Ботев“. След като сторил това, около 12.10 ч. подс. А. се отправил към изхода на газстанцията, където имало поставени пътни знаци Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и Г2 „Движение само надясно след знака“. Въпреки наличието на тези знаци, подсъдимият не завил надясно, ами решил да направи обратен завой и да се върне към града в посока Автогарата. Предприемайки маневра завой наляво, подс. А. не пропуснал първо да премине движещия се по същото време по бул. „Васил Кънчов“ в посока Автогарата - изхода на гр.

Враца мотоциклет „Пиаджо М 52“, с рег. № ****** с водач пострадалия Л.. В този момент, последният въобще нямал техническата възможност да задейства спирачната система до мястото на удара. При така създадената пътна ситуация последвал удар между двете превозни средства, като мотоциклетът се блъснал с предното колело в лявата странична част на лекия автомобил „Дачия Сандеро“, в областта на предна лява врата. Вследствие на удара, лекият автомобил продължил движението си напред около 10 метра, след което се е установил с предните си колела върху левия банкет на платното за движение, а управляващият го слязъл от автомобила. От своя страна, водачът на мотоциклета, под въздействието на инерционните сили, се отделил от превозното средство и се блъснал в предната лява врата на лекия автомобил, в областта на предната рамка на стъклото на вратата, след което е бил пренесен от автомобила и е изпаднал от него при установяването му.