Решение № 5261 от 28.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5261 гр. Пловдив, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330100273 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. В. К., ЕГН: **********, против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с която е предявен осъдителен иск правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 лева – главница, недължимо платена по клауза за „такса за експресно разглеждане на документи“ по Договор за кредит № *************/21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане – 08.01.2024 г.

В исковата молба и в уточняваща молба, се твърди, че между страните е бил сключен Договор за кредит № *********/21.12.2018 г., по силата на който в полза на кредитополучателя, била предоставена сума в размер на 500 лева. По договора била уговорена договорна лихва от 16.85 лева (41%), при ГПР – 49.70 %. Твърди се, че с договора била начислена „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 123.15 лева.

Сочи, общата дължима сума по договора следвало да се върне на една погасителна вноска – 20.01.2019 г. на стойност 640 лева.

Твърди се още, сумата по договора била изплатена изцяло, в периода от 21.12.2018 г.

– 08.01.2024 г.

Счита, че уговорена дължимост на „такса за експресно разглеждане на документи“, е нищожна, като противоречаща на чл. 10а ЗПК.

Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 лева – главница, недължимо платена по клауза за „такса за експресно разглеждане на документи“ по Договор за кредит № *******/21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане – 08.01.2024 г.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2024 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 123.15 лева - недължимо платена по клауза за „такса за експресно разглеждане на документи“ по 1

Договор за кредит № ********/21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане – 08.01.2024 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвали доказателства за възникнало между страните кредитно правоотношение. Освен това не били конкретизирани извършени плащания.

Навежда доводи, че ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е сключен между страните процесния договор, твърдените основания за нищожност, както и, че е заплатила на ответника спорната сума, чието връщане се търси.

Предвид изложеното, счита, че предявеният иск е нередовен, недопустим, а по същество и за неоснователен.

Искането е да се прекрати производството по делото, поради нередовна, респ. недопустима исковата молба, евентуално – да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността:

Възражението в Отговора на исковата молба не се споделя. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложените от ищеца твърдения са достатъчни и ясни, за да се изясни спорът, които съответстват на формулирания петитум.

Твърденията касаят въпроси по същество. Плащането на твърдените суми, са въпроси по същество на правния спор и по него съдът дължи произнасяне в крайния съдебен акт.

По съществото на спора:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е заплатила в полза на ответника сумата от 123.15 лева – п о клауза за „такса за експресно разглеждане на документи“ по Договор за кредит № ************/21.12.2018 г.

В тежест на ответника е да установи основание за получаване на сумата, а именно: сключването на валиден договор за потребителски кредит, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, съдържащ валидна уговорка за „такса за експресно разглеждане на документи“, както и нейния размер и фактическо извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посочената такса.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради следното:

По делото като писмени доказателства са приети – Договор за кредит № *********/21.12.2018 г., Анекс от 24.01.2019 г. към него, Анекс от 09.02.2019 г. към него и Анекс от 29.03.2019 г. към него /л.****/, от които се установява, че на 21.12.2018 г. е сключен договора между страните по делото, по силата на който ответното дружество в качеството на кредитодател, е предоставило на Д. В. К., в качеството й на кредитополучател, сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 41 %, а ГПР е 49.70 %. Уговорена е също „такса за експресно разглеждане“ в размер на 123.15 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 640 лева.

Впоследствие със сключени между страните Анекси към договора, срокът за погасяване на кредита е променен - до 29.03.2019 г..

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № ************/21.12.2018 г., по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и 2 съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Страните в договора са уговорили, че кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за експресно разглеждане в размер на 123.15 лева.

Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, следното:

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение.

Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покрИ.т разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.70 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

С допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се покрИ.т разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.

143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, 3 съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на документи, противоречи на добрите нрави; представлява 24.63 % от размера на предоставената сума /(123.15/500)*100/; води до неоснователно обогатяване за кредитора, като предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това положение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.

Клаузата, предвиждаща плащане на такса за експресно разглеждане на документи е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Доколкото противоречията между клаузата за експресно разглеждане на документи и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 123.15 лева, уговорен в договора.

Следователно, в конкретния случай, ищецът не дължи на ответника, сумата от 123.15 лева, представляваща задължение на ищеца за такса за експресно разглеждане на документи по Договора за кредит от 21.12.2018 г..

Относно плащането на процесната сума в полза на ответника, по делото като писмено доказателство, е приета Справка от трето за спора лице - „******“ АД /л.*****/, от която се установява, че Д. В. К. е заплатила на ответника на 06.06.2019 г. сумата в общ размер на 1395 лева, с посочено основание „пълно погасяване“.

От заключението на съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че Д. В. К. е заплатила на ответника сумата от 1395 лева, с която е погасена такса експресно разглеждане в размер на 123.15 лева.

Ответното дружество, не доказва фактическо извършване на действия, за които е предвидена дължимост на посочената такса, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК.

/виж Определение по чл. 140 ГПК № **** от 17.04.2024 г./.

Съдът намира и за неоснователни възраженията на ответника, че платената му от ищцата сума в общ размер на 1395 лева не касаят процесния договор за кредит, поради следното: