Решение № 462 от 22.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500566 по описа за 2024 година

С Решение № 119/09.06.2024г., постановено по гражданско дело № 1194/2023г. по описа на РС- гр. Ихтиман, е отхвърлен предявеният от К. А. М. срещу „Б.“ ЕАД иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на наложеното му със Заповед № БТГ ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. дисциплинарно наказание „забележка“.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на К. М. срещу горното решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на първоинстанционния съд относно вида на наложеното наказание и законосъобразността на дисциплинарното производство. Твърди, че единствено възможните и допустими според българското законодателство дисциплинарни наказания са само тези, които са предвидени в чл. 188 от КТ (без възможност за промяна), като сред тях не фигурира наказание „забележка за три месеца“. Поддържа, че никъде няма норма, съгласно която дисциплинарните наказания могат да се налагат за определен период от време.

Счита, че това обстоятелство опорочава атакуваната заповедта до степен на незаконност. Сочи, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не се е произнесъл по конкретно наведено в исковата молба основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед, а именно - че в искането за обяснения бил цитиран номер на протокол от оперативка, проведена на 21.07.2023 г., но такава в действителност не била провеждана.

1

Според жалбоподателя, районният съд не бил обсъдил и възражението на ответника, че това било техническа грешка, с което жалбоподателят не се съгласява. Намира, че тази грешка не е техническа, а обуславя незаконосъобразност на процесната заповед. По същество, жалбоподателят оспорва да е извършил описаните в тази заповед нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че работата не му е била възложена писмено, а са водени само устни разговори, които, според него, са били недостатъчни, с оглед нейната специфичност. Счита, че е налице несъответствие между посоченото от ръководителя му място на монтаж на камерите и мястото, което се изисквало съгласно предписанието на МВР. Намира, че е допуснато процесуално нарушение с разпита на лицето Х.М.. Моли съда да отмени Решение № 119 от 09.06.2024 г. по гр.д. № 1194/2023 г. на Районен съд - гр.

Ихтиман като неправилно и незаконосъобразно, и да отмени наложеното с атакуваната заповед дисциплинарно наказание. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество, което оспорва жалбата и споделя изводите и мотивите на районния съд. Изразява становище, че процесната заповед била издадена при стриктно спазване на процедурата по Кодекса на труда. Били изпълнени изискванията за нейната законосъобразност – да е издадена от компетентен орган, да е мотивирана съобразно изискванията на КТ и да са спазени нормативно определените срокове. Изтъква също така, че, съгласно чл. 193 от КТ, от ищеца били изискани писмени обяснения преди налагане на наказанието, както и че били спазени изискванията на чл. 195 от КТ за съдържанието на заповедта. Оспорва доводите на жалбоподателя, като счита, че същите почиват на неправилна интерпретация на фактите. Намира за доказано нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено процесното дисциплинарно наказание на жалбоподателя, като във връзка с това описва детайлно фактическите обстоятелства по правния спор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител - адв. П. - е постъпила писмена молба, с която поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна се представлява от юрк. Мкртчян, която оспорва жалбата, поддържа отговора и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка, установена въз основа на събраните пред ИРС доказателства, е описана пълно и точно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, както и по допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от него воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по действително предявения иск, за който са били налице положителните и са отсъствали отрицатели процесуални предпоставки.

ІІІ. По същество

Изложените от първоинстанционния съд мотиви, довели до отхвърляне на предявения иск, се споделят напълно от настоящия съдебен състав, който препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение към тези мотиви, както и в отговор на наведените с въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че му било наложено непредвидено в КТ наказание „забележка за три месеца“, което обуславяло незаконосъобразност на процесната заповед. Видно от текста на заповедта, с нея му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като след втората двойна запетая от препинателния знак, ограждащ наименованието на това наказание, допълнително е посочен и срокът на налагането му, а именно – три месеца. Така формулирано, изявлението на работодателя има два различни предмета – вида на наложеното наказание (което напълно съвпада с предвиденото в чл. 188, т. 1 от КТ) и неговия срок. Поради това не може да бъде споделено направеното от жалбоподателя тълкуване на волята на работодателя в смисъл, че тези два предмета представлявали едно наказание, което, обаче, не било регламентирано като такова, а заповедта за налагането му била незаконосъобразна.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че никъде нямало норма, която да допуска налагане на дисциплинарните наказания за определен период от време. Такава е нормата на чл. 197, ал. 1 от КТ, съгласно която дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. Така тя изрично регламентира общ краен срок на действие за 3 всички видове дисциплинарни наказания. Нещо повече: разпоредбата на чл.

198, ал. 1 от КТ оправомощава работодателя да заличи наказанието и преди изтичане на този срок. Наистина, дискусионен е въпросът, дали в случая работодателят е имал възможност да упражни това свое право още с налагането на самото наказание. Но, дори да се приеме, че такава възможност не съществува, следва да се споделят мотивите на ИРС, че посоченият в заповедта срок на действие на наказанието е ирелевантен и не внася неяснота относно волята на работодателя, поради което не опорочава дисциплинарното производство и издадената в неговия ход заповед. Още повече, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, темпоралното ограничаване на действието на наложеното наказание е в интерес на наказания служител.

Не следва да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за допуснато от ИРС процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по възражението му, че в искането за обяснения бил цитиран номер на протокол от оперативка, проведена на 21.07.2023 г., но такава в действителност не била провеждана, което обуславяло незаконосъобразност на процесната заповед.

Действително, в края на обстоятелствената част от искането на л. 44 от първоинстанционното дело е записано дословно следното: „Ежеседмично на провежданите оперативни заседания Ви беше напомняно за изпълнение на възложената служебна задача, включително и в протокол № 25/21.07.2023г. …, но до края на месец октомври 2023г. камерите не бяха монтирани“, а същевременно по делото е доказано, че на тази дата не е провеждано оперативно заседание. Според настоящия съдебен състав, обаче, тези обстоятелства, вкл. формулировката на искането на обяснения по чл. 193 от КТ, не обуславят претендираните от жалбоподателя последици. Видно е, че в това искане въпросното оперативно заседание не е посочено като единствен момент, в който на жалбоподателя е била възложена задачата за монтаж на камерите. В обстоятелствената част на искането работодателят посочил основанието за възлагане на тази задача, като същата е била описана конкретно и детайлно. Освен това, работодателят ясно е посочил, че първоначално тя е била формулирана устно, а на жалбоподателя ежеседмично било напомняно за нея. Така оформено, искането не буди никакви съмнения относно вида и предмета на поставената задача, приблизителния момент на нейното възлагане, както и продължаващото й неизпълнение от страна на жалбоподателя. Посочването в него на протокол от несъществуващо заседание, наистина, е неправилно, но в контекста на останалите коректни уточнения на обстоятелствата, за които са поискани обясненията, това посочване не би било в състояние да заблуди М., нито да затрудни защитата му. Поради това съдът намира, че включването на текста „включително в протокол № 25/21.07.2023г.“ в искането по чл. 193 от КТ не опорочава процедурата по изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения, а нарушенията, за които се искат обяснения, са били посочени достатъчно ясно – арг. от Решение № 363 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2011 г., III г. о., ГК. Следователно, обяснения от ищеца са били надлежно 4 поискани, тъй като достатъчно ясно изявление в този смисъл е било доведено до неговото знание. С това е изпълнено изискването на чл. 193 от КТ, а посочването на протокол № 25/21.07.2023г. в текста на искането не е в състояние да доведе до претендираната от жалбоподателя незаконосъобразност на процесната заповед и не е основание за отмяна на последната.

На последно място, неоснователно жалбоподателят оспорва да е извършил нарушението на трудовата дисциплина, за което му е наложено процесното наказание. По делото е безспорно установено, че задачата за монтаж на камерите действително му е била възложена, вкл. и от записките от личния му бележник (л. 85 от първоинстанционното дело), във връзка с изявлението му в открито съдебно заседание пред Ихтиманския районен съд (л. 92 от първоинстанционното дело), но не е била изпълнена (л. 45 от първоинстанционното дело), което съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ. Във връзка с това не следва да се сподели довода му, че предоставената му информация била недостатъчна за изпълнение на задачата, тъй като не бил запознат с предписанието на МВР, и освен това имало несъответствие между посоченото от ръководителя му място на монтаж на камерите и мястото, посочено в това предписание. Според настоящия съдебен състав, видно от длъжностната характеристика на жалбоподателя, той е пряко подчинен на ръководителя на регионалното звено ЮЗЕР-Ихтиман, което означава, че следва да изпълнява възложените от него, а не от трети лица, задачи. Извън правомощията на жалбоподателя е да преценява евентуално несъответствие между поставена от работодателя му задача и съставения от МВР протокол, поради което – дори да съществува такова – то не оневинява жалбоподателя за неизпълнение на законните нареждания на работодателя му. Още повече, че в случая указанията на работодателя са по- ясни, конкретни и изчерпателни, отколкото общо съдържащото се предписание в т. 6 от протокола на МВР за монтиране на допълнителни видеокамери (без посочване на броя им) за наблюдение на външната ограда от западната част на обекта (без посочване на конкретни участъци). Поради това, дори на жалбоподателя да е бил предоставен въпросният протокол, това не би довело до изясняване на предмета на възложената му задача, което, според него, било решаващо за нейното изпълнение.