Определение № 3195 от 11.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3270/2024
- Вид
- Определение № 3195
- Подписан
- 11.12.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 229 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57 ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 240а · Търговски закон
- чл. 735 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3195 гр. София, 11.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от Т. В. Л. срещу определение от 08.07.2024 г. на СГС, ТО, VІ - 11 състав , с което е спряно производството по т.дело № 173/20 г. на СГС, ТО, VІ - 11 състав до приключване на производството по несъстоятелност спрямо ищцовото дружество, по т.дело № 417/15 г. на СГС, ТО, VІ - 9 състав .
Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че в процеса не установено наличието на предпоставките на чл. 229 ал.
1 т. 4 от ГПК за спиране на производството, тъй като по между делата не е налице съотношение на преюдициалност. Излага, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика е неотносима към процесния случай, тъй като същата е постановено по иск с правно основание чл. 57 ал. 3 от ЗБН, която предвижда изрично лична отговорност на ответника за посоченото незаплатено задължение към банката. Сочи, че в решението на ВКС е изследван подробно въпросът за наличието на причинно - следствена връзка , е съотношение на преюдициалност между двете производства които липсват в настоящия случай. Твърди, че ищецът е основал претенциите си на твърдения за извършени от ответника вредоносни действия , изразяващи се в подписване на договор и анекс, по силата на които дружеството се е задължило за заплащане на суми, в резултат на което е открито и производство по несъстоятелност спрямо същото. Сочи, че приключването на производството по несъстоятелност е напълно ирелевантно за спора, тъй като по отношение на ответника е прието решение за освобождаването от отговорност като изпълнителен директор, както и че, дори в случай на липса на неудовлетворяване на вземането, същото ще продължи да съществува, поради предвидената от закона възможност за възобновяване на производството по несъстоятелност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Ответникът по частната жалба „Рила Лейк“ АД изразява становище за основателност на същата. Сочи, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика е неотносима към спора, тъй като делото, по което същата е формирана касае отговорност на администратори на банка за вреди, произтичащи от отпуснат необезпечен кредит, който се е оказал несъбираем. Поддържа, че предмет на настоящата производство е реализиране на деликтната отговорност на управителя за вреди, които са резултат от факта на сключване на процесния договор и анекс, които са довели до формиране на дълг на ищцовото дружество в твърдения размер. С оглед на горното поддържа, че между настоящото производство и производството по несъстоятелност не е налице съотношение на преюдициалност, тъй като евентуалното удовлетворяване на кредитора по процесното вземане в производството по несъстоятелност няма отношение към определянето на размера на вредата, претърпяна от ищеца. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частна жалба „Ханделс- ен Дийнстферленингссондернеминг Хидм Б.В. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че при постановяване на определението за спиране съдът не е въвел нови основания на иска и не е подменил предмет на спора, доколкото претендираните по делото вреди са резултат от задължаване на дружеството на първия ищец , чрез подписване от страна на ответник, в качеството на негов изпълнителен директор на анекс към договор, за вземането на кредитора по който е открито производство по несъстоятелност спрямо „Рила лейк“ АД, уважен е Павлов иск срещу дружеството, същото е заплатило разноски, претърпяло е репутационни вреди и е разследвано за престъпление по чл. 227 б от НК. Поддържа, че между двете дела е налице съотношение на преюдициалност, съобразно приетото в съдебната практика, цитирана от първоинстанционния съд, която е напълно приложима към процесния случай, тъй като хипотезите на отпускане на необезпечен кредит и на задължаване на дружеството за заплащане на парично задължение са напълно идентични по последици. Твърди, че съотношението на преюдициалност между двете производства следва от обстоятелството, но в хода на производството по несъстоятелност вредата за дружеството на първия ищец ще бъде определена окончателно по размер. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че между производството по т.дело № 173/20 г. на СГС, ТО, VІ - 11 състав и производството по несъстоятелност спрямо ищцовото дружество „Рила Лейк“ АД , по което е образувано т.дело № 417/15 г. на СГС, ТО, VІ - 9 състав е налице съотношение на преюдициалност, тъй като 2 размерът на действително претърпените от ищцовото дружество вреди ще се установи едва след приключване на производството по несъстоятелност, в което вземането на кредитора „ Интермекс – Р., Д. и сие“ СД, е прието по съответния ред. Посочил е, че същото е с основание анекс към договор от 08.05.2008 г., подписан от ответника, в качеството му на изпълнителен директор на „Рила лейк“ АД. За формиране на горния извод първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС.
Така очертаните страни и предмет на двете производства не могат да обосноват извод да наличие на съотношение на преюдициалност на производството по т.дело № 173/20 г. на СГС, ТО, VІ - 11 състав и производството по несъстоятелност спрямо ищцовото дружество „Рила Лейк“ АД , по което е образувано т.дело № 417/15 г. на СГС, ТО, VІ - 9 състав.
В исковата молба, по която е образувано т.дело № 173/20 г. на СГС, ТО, VІ - 11 състав ищците „Рила лейк“ АД и „Ханделс- ен Дийнстферленингссондернеминг Хидм Б.В. , легитимиран за предявяване на иска на основание чл. 240а от ТЗ са посочили, че ищцовото дружество е претърпяло вреди в резултат на подписване от страна на ищеца, в качеството му на изпълнителен директор на „Рила лейк „ АД, но след датата на приемане на решение за освобождаването му от отговорност / в съотношение на евентуалност на 25.01.2012 г. / на анекс №1 към договор от 08.05.2008 г., сключен между „Рила лейк“ АД и „ Интермекс – Р., Д. и сие“ СД, с което е обременил патримониума на „Рила лейк“ АД със задължение в размер на 350 000 евро, при липса на решение на Общото събрание акционерите и вън от установените пазарни условия, въз основа на което е било открито производство по несъстоятелност спрямо „Рила лейк“ АД . Така очертаното фактическо основание на претенцията - поемане на задължение от ответника, в качеството му на изпълнителен директор на акционерно дружество, при липса на решение на Общото събрание на акционерите и в отклонение от пазарните условия, което е обосновало откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищцовото дружеството изключва наличието на съотношение на преюдициалност на самото производство по несъстоятелност спрямо настоящото исково производство. Обосятелствато обстоятелството дали вземането на третото лице „ Интермекс – Р., Д. и сие“ СД, възникнало въз основа на подписания от ищеца анекс № към договор от 08.05.2008 г. и послужила като основание за откриване на производство по несъстоятелност ще бъде удовлетворено, евентуално в какъв размер или няма да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност спрямо ищцовото дружество е напълно ирелевантно за спора. Ответникът в процеса не е навеждал възражение за липса на вреда, по съображения, че вземането на третото лице по договора все още не е удовлетворено и няма да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност. В исковата молба ищците са посочили ясно произхода на вредите, с твърдение, че същите произтичат единствено от факта на сключване от страна на ответника, в качеството му на изпълнителен директор на ищцовото дружество на анекс №1 към договора от 08.05.2008 г. т.е именно от факта на задължаване на дружеството, а не на реално заплащане на суми в полза на третото лице „ Интермекс – Р., Д. и сие“ СД, както и на откриване въз основа на задължението по този анекс на производствопо несъстоятелност спрямо „Рила лейк“ АД.
3
Последното е само по себе основание за вреди, доколкото неблагоприятните последици на решението за откриване на производство по несъстоятелност са посочени като основание на претенциите на ищеца.
Вън от изложеното, определението обосновава фактическа невъзможност за възобновяване на спряното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 735 от ТЗ, озаглавена „Приключване на производството по несъстоятелност“ / юридически факт, въведен като предпоставка за възобновяване на спряното производство/ производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато са изплатени задълженията или масата на несъстоятелността е изчерпана. Съобразно ал. 2 на същата разпоредба производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
По тази причина висящността на настоящото производство представлява пречка за прекратяване /приключване на производството по несъстоятелност/, а възобновяването му е поставено в зависимост от настъпването на същия обективен факт.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че между двете производства не е налице преюдициалност , както и че предпоставките за възобновяване на производството са фактически невъзможни, поради което определението за спиране на производството се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.07.2024 г. на СГС, ТО, VІ - 11 състав , с което е спряно производството по т.дело № 173/20 г. на СГС, ТО, VІ - 11 състав до приключване на производството по несъстоятелност спрямо „Рила лейк“ АД по т.дело № 417/15 г. на СГС, ТО, VІ - 9 състав .
ВРЪЩА делото на СГС, ТО, VІ - 11 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4