Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2235 от 31.07.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1713/2020
Вид
Определение № 2235
Подписан
31.07.2020
Състав
Ивалена Орлинова Димитрова, Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2235

Окръжен съд – Варна

31.07.2020 г.

Град Варна

IVа състав

На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

ИВАЛЕНА О. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВАЛЕНА О. ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20203100501713 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р.Р. и В.К.-Д., чрез адв. Й.Д. – САК срещу Определение № 6966/03.06.2020г., постановено по гр.д.

№2289/2020г. по описа на РС-Варна, в частта, в която съдът е оставил без уважение възражението на „ИНВЕСТБАНК“ АД за неподсъдност на посоченото дело пред Варненски районен съд и изпращането му за разглеждане по подсъдност на СРС.

В жалбата са наведени доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 114 от ГПК.

Твърди се, че следва да се приложи общата местна подсъдност уредена в чл. 105 ГПК.

Настоява за отмяна на горецитираното определение, в частта, в която съдът е оставил без уважение възражението на „ИНВЕСТБАНК“ АД за неподсъдност на делото пред Варненски районен съд, както и за прекратяване на производството по гр.д. №2289/2020г. на ВРС и изпращането на делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Насрещната страна Р.Г., чрез пълномощника си адв. Н.И. – ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Намира съдебния акт на първоинстанционния съд за мотивиран и правилен, излага подробни съображения в тази насока. Настоява за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Р.Г., чрез пълномощника си адв. Н.И. – ВАК, срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №233/18.02.2019г. и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

От доказателствата по делото е видно, че на 08.03.2007г. между „ИНВЕСТБАНК“ АД и Р. И. Г. е сключен Трудов договор № 01/08.03.2007г., в същия, като място на работа е посочено Регионален банков клон с адрес гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ 7.

На 18.05.2015г. с Допълнително споразумение № 248/18.05.2015г. към Трудов договор № 01/08.03.2007, „ИНВЕСТБАНК“ АД възлага на служителя Р. И. Г. длъжността „Специалист банкиране на дребно“, с място на работа ИРМ НАП, с адрес: Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 128.

На 05.03.2019г. с Допълнително споразумение №84/05.03.2019г. към Трудов договор №01/08.03.2007г. „ИНВЕСТБАНК“ АД възлага на Р. И. Г. длъжността „Специалист банкиране на дребно“, с място на работа на служителя - гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 38.

Със Заповед за прекратяване на правоотношение №233/18.12.2019г. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и въз основа на същото е прекратен Трудов договор № 01/08.03.2007г., считано от дата 20.12.2019г.

След предявяване на исковете, в срока по чл. 119 ал. 3 от ГПК, ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото. Същото е оставено без уважение от първоинстанционният съд с Определение № 6966/03.06.2019г. Настоящата инстанция счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Общото правило в института на подсъдността, закрепено в чл. 105 ГПК урежда, че искът се предявява пред съда в района, на който е постоянния адрес или седалището на ответника.

От това правило са предвидени редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. Съгласно чл.114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Разпоредбата не съдържа ограничение на възможността за избор само относно трудови спорове, заявени преди прекратяване на трудовото правоотношение. Законодателят е предоставил възможност за избор на подсъдност на работника по всички негови трудови спорове с работодателя.

Според чл. 357 КТ трудови спорове са и споровете между работника/служителя и работодателя относно прекратяването на трудовите правоотношения. Разпоредбата на чл.

114 ГПК е приложима по всички спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. В настоящия случай ищецът се е възползвал от специалната подсъдност по чл.114 ГПК и е предявил исковата си претенция пред Варненски районен съд.

Въз основа на изложеното, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, като е оставил без уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото и същият следва да бъде потвърден.

Предвид изхода от настоящото въззивно производство, в полза на частния ответник следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6966/03.06.2020г., постановено по гр.д.№ 2289/2020г. по описа на РС-Варна, 12-ти състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение възражението на ИНВЕСТБАНК“ АД за неподсъдност на гр.д. №2289/2020г. пред Варненски районен съд и изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на СРС.

ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р.Р. и В.К.-Д. да заплати на Р. И. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Константин Доганов“ 9, ет. 4, ап. 8, сумата от 100,00 лева, сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________