Решение № 2331 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2331 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20241100107228 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу „Сенид“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Нови Искър, ж. к. ****, за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците следните суми: сумата от по 208 333,33 лв. – падежирала главница съгласно чл. 5, ал. 1, б. „б“ и „в“ и сумата от по 47 083,33 лв. – падежирала лихва за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г., съгласно чл. 2 от договор за заем от 01.11.2019 г., изменен с анекс № 1/10.07.2020 г., сключен между И. Т. П. – заемодател и „Сенид“ ООД – заемател. Ищците претендират законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски.

Претендират разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Сочат банкови сметки, както следва: за И. И. П. – IBAN ****, за А. И. П. – IBAN **** и за Д. И. П. – IBAN ****.

Ищците твърдят, че на 01.11.2019 г. е сключен договор за заем между И. Т. П. и „Сенид“ ООД, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 10 000 000 лева срещу дължима годишна лихва от 2.5 на сто – чл. 1 и чл.

3 от договора за заем. На 10.07.2020 г. договорът за заем е изменен с анекс № 1 като размерът на предоставената главница е увеличен до 11 300 000 лева. С преводни нареждания от дати 05.11.2019 г., 02.12.2019 г., 11.12.2019 г. и 13.07.2020 г., заемодателят И. Т. П. е предал по банков път на заемателя сумата от 11 300 000 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 от 1 договора за заем, бъдещият ответник е следвало да върне в срок до 31.12.2022 г. сумата от 1 250 000 лева, а в срок до 31.12.2023 г. сумата от още 1 250 000 лева. Съгласно чл. 5, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора за заем, дължимата лихва от 2.5 на сто годишно е била платима в края на всяка година върху оставащата главница за погасяване. На дата 26.08.2020 г. заемодателят И. Т. П. е починал и оставил за свои наследници по закон четирите си деца, сред които и наследодателят на ищците - И.И. П.. Бащата на ишците е наследил 1/4 идеална част от вземанията на заемодателя. И.И. П. е починал на дата 28.03.2021 г. като е оставил за свои наследници по закон тримата ищци, които са сезирали СРС и съгласно решение № 6276 от 08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 37021/2021 г. на СРС по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН са приели по опис наследството на баща си, а именно: по 1/12 идеална част от вземане на И. Т..

Претендират 1/12 от падежиралата главница и дължима лихва в размер на 2,5 % годишно върху сумата съгласно Договор за заем от 01.11.2019 г., изменен е Анекс № 1 от 10.07.2020 г.

Молят за уважаване на претенциите.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „СЕНИД“ ООД. Твърди се наличието на преюдициален спор и се иска спиране на производството до приключването на производството по т. д. № 1879/2021 г. на СГС.

Оспорва се качеството на ищците като кредитори и се твърди вземанията по договора за заем да се прехвърлени с договор за цесия от 15.07.2020 г. Оспорва се изискуемостта на вземанията по договора за заем. Прави се възражение за прихващане. Твърди се, че ищците неоснователно са наложили обезпечителни мерки, допуснати с определение № 2671 от 13.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2912/2021 г. на САС. Производството по т. д. № 1879/2021 г. на СГС частично било влязло в сила, в частта с която исковете на ищците били отхвърлени за сумата от по 14 182 994.87 лв. Въззивната жалба на ищците била само срещу решението, с което са отхвърлени исковете за сумата от по 2 817 005.13 лв. за всеки от ищците. „СЕНИД“ ООД търпял вреди от невъзможността на оперира със сметките си поради наложения запор.

Неоснователно наложеният запор бил в размер на 42 548 984.61 лв. /3х14 182 994.87 лв./, а вредата била в размер на общо 11 163 313.29 лв. за периода 15.10.2021 г. до 07.02.2024 г.

Настоящото производство представлявало злоупотреба с права. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално исковете да се отхвърлят като прихванати с претенциите, предмет на възражението за прихващане. Претендира разноски.

С оглед твърденията вземанията да се прехвърлени с договор за цесия, ищците са оспорили истинността на договора за цесия, както и при евентуалност са навели твърдения за нищожност на същия поради накърняване на добрите нрави и симулативност.

Направеното възражение за прихващане с отговора на исковата молба е оттеглено с молба с вх. № 123600/12.11.2024 г. на „Сенид“ ООД.

С определение от 19.02.2026 г. съдът е указал на страните, че с крайния акт по съществото на спора на основание чл. 12 и 13 ЗВЕРБ служебно ще превалутира претенциите: за главниците на сума за всеки един от ищците в размер на по 106 519.14 евро /превалутирани 208333.33 лв./ и за лихвите за забава на сума за всеки един от ищците в размер на по 24 073.32 евро /превалутирани 47083.33 лв./.

2

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове – чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД;

Договорът за заем за потребление е неформален, реален и безвъзмезден.

Сключването на договор за заем за потребление, с оглед реалния му характер, обхваща освен съгласие на страните /две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления/ и предаване на паричната сума или на други заместими вещи, предмет на договора, които темпорално се осъществяват едновременно или в различна последователност.

С определение от 26.09.2024 г. е отделено като безспорно и признато между страните, че на 01.11.2019 г. е сключен договор за заем между И. Т. П. и „Сенид“ ООД, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 10 000 000 лв. срещу дължима годишна лихва от 2.5 на сто – чл. 1 и чл. 3 от договора за заем. На 10.07.2020 г. договорът за заем е изменен с анекс № 1 като размерът на предоставената главница е увеличен до 11 300 000 лв. С преводни нареждания от дати 05.11.2019 г., 02.12.2019 г., 11.12.2019 г. и 13.07.2020 г., заемодателят И. Т. П. е предал по банков път на заемателя сумата от 11 300 000 лв., както и обстоятелството, че И.И. П. е наследник на И. Т.

П. при наследствена квота 1/4, а И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. са наследници на И.И. П. при наследствена квота по 1/3 за всеки от тях.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Между И. Т. П. и „СЕНИД“ ООД е сключен договор за паричен заем от 01.11.2019 г. и Анекс № 1 от 10.07.2020 г. към договора за заем. Представени са доказателства за предаването на сумата на заемополучателя:с извлечения от банкова сметка на „СЕНИД“ ООД се удостоверява предаване на 100 000 лв. от заемната сума на 05.11.2019 г, предаване на 1 000 000 лв. от заемната сума на 02.12.2019 г., предаване на 8 000 000 лв. на 11.12.2019 г. и предаване на 2 200 000 лв. на 13.07.2020 г., като посоченото обстоятелство не е спорно между страните в производството. От договора за заем се установява и, че заемополучателят е следвало да върне на разсрочени вноски главницата, както следва: по 1 250 000 лева в срок до 31.12.2022 г., 31.12.2023 г., 31.12.2024 г., 31.12.2025 г., 31.12.2026 г., 31.12.2027 г., 31.12.2028 г., 31,12.2029 г., като всяка година да заплаща по 2.5. на сто върху непогасената част от главницата договорна лихва.

От удостоверение за наследници на И. Т. П. се установява, че И. Т. П. е починал на 26.08.2020 г., като е оставил наследници по закон – четирите си деца – С. И. П., И.И. П., Е.

И. П. и Д. И.ов П.. И.И. П. е починал на 28.03.2021 г. и е оставил за наследници по закон тримата ищци – И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Представени са доказателства, че ищците са приели наследството по опис с решение № 6276 от 08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 37021/2021 г. на СРС, 89 състав, като в решението са посочени и по 1/12 част от вземанията по процесния договор за заем.

Основният спорен въпрос между страните по делото е обстоятелството кой е кредитор 3 на вземанията по договора за заем, прехвърлени ли са вземанията с договор за цесия, респ. истинността на представения от ответника договор за цесия на вземанията.

По делото са изслушани три графически експертизи:

Графическата експертиза на вещото лице Г. М. е установила с помощта на увеличителни прибори и различен режим на осветление наличие на тъпи начала и краища, относително постоянен натиск на пишещия прибор, начупеност на дъговидни и праволинейни елементи, необосновано спиране на пишещия прибор, което свидетелствало за забавен темп и нарушена координация. Установените признаци били характерни при полагане на подписи и писане на текстове с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис и ръкописен текст. При сравняване на изследвания подпис за „Цедент“ в процесния договор за цесия с образците от подписа на И. Т. П. се установили различия в общите /степен на обработеност, темп на движенията/ и в частните признаци като: относително разположение на точката на пресичане на движението при изписване на началния елемент, спрямо първия овален елемент; относително разположение на по-малките овални елементи, спрямо първия овален елемент; форма на движенията при изписване на овалните елементи; относително разположение на точката на завършване на движението при изписване на парафа, спрямо подредовия примковиден елемент.

Установените различия според вещото лице са съществени и оценени в съвкупност с констатираните признаци по обем били достатъчни за извода, че изследваният подпис за „Цедент“ в договора за цесия и образците от подписа на И. Т. П. не са положени от едно и също лице.

Относно ръкописния текст „И. П.“ е посочено, че е написан с ниска степен на обработеност, среден по размер, с десен наклон, средна степен на свързаност почерк и забавен темп. При сравняване на изследвания ръкописен текст „И. П.“ в договора за цесия с образците от почерка на И. Т. П. се установили различия в общите и в частни признаци като: относително разположение на редовата част на втория вертикален елемент на буква „И“, спрямо редовата част на средния елемент; форма на движение при изписване на началната част на буква „а“; относително разположение на точката на обръщане на движението при свързване на втория елемент на буква „н“, спрямо редовата част на първия елемент; относителен размер при изписване на първия вертикален елемент на буква „П“; форма на движение при изписване на началния елемент на буква „е“; графична форма на букви „р“, „в“ и др. Установените различия били съществени, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваният ръкописен текст „И. П.“ в процесния договор за цесия и образците от почерка на И. Т. П. не били написани от едно и също лице.

Наред с установените различия се установили и някои сходства в общата форма и структурата на някои елементи в подписа и ръкописния текст. Същите можели да бъдат обяснени с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис и ръкописен текст. Наличието на такива сходства не можело да повлияе на крайния извод, тъй като се оценявали в съвкупност с всички други установени в процеса на изследването признаци. За криминалистическата идентификация на лице по неговия подпис/почерк били 4 важни частните признаци, а не сходствата в общите признаци.

Относно подписа и ръкописния текст на Д. П. вещото лице намира, че изследваният подпис за „Цесионер“ в процесния договор за цесия и образците от подписа на Д. И.ов П. са положени от едно и също лице, както и, че изследваният ръкописен текст „Д. П.“ в процесния договор за цесия и образците от почерка на Д. И.ов П. са написани от едно и също лице.

В заключение вещото лице е посочило, че подписът за „Цедент“ в договор за цесия от 15.07.2020 г. не е положен, а ръкописният текст „И. П.“ след подписа не е написан от И. Т.