Решение № 247 от 03.07.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Костинброд, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20241850100912 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 226 от КЗ / отм. / и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба вх. № 5886 / 18.10.2024 година подадена от И. Ц. Г., ЕГН ********** от с. О., община Костинброд, чрез адв. Ч. - СмАК против ЗК „ЛВ“ АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от М. М. С.а – Г. и П. В. Д. – изп. директори и със сочени : цена на иска : 15 116 .63 / петнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки / лева и правно основание : чл. 226 от КЗ / отм. / и чл. 86 от ЗЗД – имуществени вреди, настъпили поради направени разходи за периода от 25.07.2022 г. до 25.07.2023 г. за лечение, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на предявяване на ИМ - 18.07.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.08.2016 г. около 07.45 ч. водачът на лек автомобил „БМВ“, модел „725 ТДС“, с ДК № **** М. Р. В. го управлявал в с. Д., с посока от центъра към изхода му, със скорост около 84 км / ч и реализира ПТП с управлявания от ищеца мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести 400“, с ДК № ****

1

Във връзка с реализираното ПТП е образувано НОХД № 40 / 2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд, което е приключило с присъда от 06.04.2017 г., като водачът на лекия автомобил е признат за виновен, присъдата е обжалвана и е изменена частично от СОС, но към момента е влязла в сила.

Ищецът сочи още, че пътният инцидент му причинил тежки телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. ЖИ.тът на ищецът е съсипан и същият ще прекара жИ.та си на легло и в инвалидна количка.

Вследствие претърпените телесни увреждания ищецът е направил сериозни разходи в периода от 25.07.2022 до 25.07.2023 г., т. е. той е претърпял имуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Лекият автомобил „БМВ“, модел „725 ТДС“, с ДК № ****, при управлението на който виновно е причинено ПТП – то има сключена застраховка ГО в ответното дружество – полица № BG / 22 /115003080875, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 116.63 / петнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки / лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради направени разходи за периода от 25.07.2022 г. до 25.07.2023 г. за лечение, вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, при ПТП на 11.08.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на ИМ – 18.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява, вместо него се явява адв. Д. – САК / пълномощно л. 49 /, преупълномощена от упълномощеният му защитник – адв. Ч. - СмАК, която поддържа така предявените искове и моли съдът да постанови решение, с което да уважи същите, ведно с претендираната законна лихва. Представя и писмени бележки, където подробно излага доодите си и моли съдът да уважи иска, тъй като ответникът не оспорва разходите, необхозими за лечението на ищеца, като отхвърли възраженията на ответника относно настъпила погасителна давност. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК за разноски.

Ответникът редовно призован за съдебно заседание пред настоящата инстанция, се представлява от юрк. К. И., който моли съдът да отхвърли така предявените искове, като заявява, че поддържа аргументите изложени в отговора на ИМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение.

2

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

На 11.08.2016 г. около 07.45 часа, в с. Д. е настъпило ПТП, между МПС марка „БМВ“, модел „725 ТДС“, с ДК № ****, управлявано от М. Р. В., който се движил по посока от центъра на селото към изхода му и мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Меджести 400“, с ДК № **** управляван от ищеца, който се движил от входа на селото към центъра.

Инцидентът е настъпил през светлата част на денонощието, при добра видимост и суха пътна настилка, като ищецът е пострадал тежко.

По случая е постановена присъда № 53 / 06.04.2017 г. по НОХД № 40 / 2017 г. по описа на РС – Костинброд, с която съдът е признал подсъдимият М. Р. В., ЕГН ********** за виновен по така повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал.3 пр.1 б. „а“, пр. 1 – во, вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 – то от НК и му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 / четири / години, като на основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от пет години. А на основание чл. 58а от НК намалява така определеното наказание с 1 / 3, а именно : две години и осем месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от пет години. Същият е лишен на основание чл. 343г от НК да управлява МПС за срок от две години, като е приспаднат срока на вземането и задържането на свидетелството му за управление на МПС, считано от 11.08.2016 г.

С решение от 16.07.2018 г. постановено по ВНОХД № 355 / 2017 г. по описа на СОС, съдът е изменил присъда № 53 / 06.04.2017 г. по НОХД № 40 / 2017 г. по описа на РС – Костинброд, като е признал за невиновен подсъдимият М. Р. В., ЕГН ********** по обвинението за извършване на нарушения по чл. 20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвп, поради което го оправдава в тази част, като потвърждава присъда № 53 / 06.04.2017 г. по НОХД № 40 / 2017 г. по описа на РС – Костинброд в останалата част.

От изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза се установи, че при посоченото по – горе ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания : черепно мозъчна травма изразяваща се в контузия, 3 охлузване и подкожно кръвонасядане в дясно задно теменно, линейно счупване в дясно слепоочие, гръдно коремна травма, изразяваща се в подкожен емфизем в дясно подмишнично, счупване на седмо, осмо, девето и дванадесето ребра в ляво, счупване с изкълчване на гръбнака на нИ.то между единадесетия и дванадесетия гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния канал, пълна парализа на двата долни крайника. Счупване на лявата главулечна ямка / ацетабулум /, като травмата е усложнена с развитието на гнойно възпаление на тазовото дъно, калкулоза на левия бъбрек и уретер с развитието на хидронефроз, камък в пикочния мехур, трофични развявания на меките тъкани на седалището със засягане на мускултурата и уретрата наложило поставянето на цистофикс.

Поставена е диагноза психоограничен синдром леко изразен, съС.ие след черепно мозъчна травма. Според в. л. всички констатирани травматични увреждания и техните усложнения регистрирани на по – късен етап са в пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка с процесното ПТП.

Също така от експертизата се установява, че всички описани в ИМ разходи по пера са във връзка с лечението, поддържащата терапия, обслужването и хигиенизирането на пострадалия / превързочни материали, консумативи, препаратии др. /, като някои от тези разходи ще са перманентни.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел И. И.в Ц., които не са протИ.речиви и точно и ясно посочват съС.ието на ищеца след претърпяното ПТП. Свидетелят сочи, че същият е в много тежко съС.ие : прекъснат гръбначен стълб, от кръста надолу не усеща нищо, единият му крак е по – къс от другия, а след ПТП – то е бил 10 – дни в кома. Свидетелят сочи, че всяка седмица се заплаща сумата от 300.00 до 500.00 лева за консумативи, поС.но се купуват лекарства, като всичко това се потвърждава от представените фактури. Свидетелят сочи, че баща му след ПТП – то е станал асоциален, отговаря само с една дума. Също така никой не го посещава в дома му освен близките.

От събраните по делото доказателства е видно, че виновният за настъпилото ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „ЛВ“ АД, застрахователна полица № 4

BG/22/115003080875, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 година, поради което и с оглед претърпените болки и страдания, и последвалите разходи, извършени за възстановяването на ищеца, вследствие на телесните му увреждания, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, последният е завел искове за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, пряко срещу застрахователя на виновния водач.

Ответникът сочи, че на 18.07.2024 г. е предявена претенция вх. № 7024 за изплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди – представляващи разходи за лечение и др., но претенцията на ищеца по повод накоято е била образувана щета № 0000 – 1000 – 62 – 16 – 7610 е отказана, поради изтекла погасителна давност на 11.08.2021 г.

Пострадалият всекидневно извършвал разходи за медицински консумативи и лекарствени продукти, част от които претендира с настоящата искова молба. По делото са приложени 61 брой фактури с приложени към тях фискални бонове, като същите са за периода от 25.07.2022 г. до 25.07.2023 г.и понеже ИМ е заведена с вх. № 234984 / 18.07.2024 г. съдът намира, че така направеното възражение от страна на ответника за изтеклата давност по чл.

110 от ЗЗД и чл. 114 от ЗЗД е неснователно.

Давността започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо т.е от от момента, когато трябва да се извърши плащането.

При така установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни съображения : Предявени са искове, с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Същите се явяват допустими, а разгледани по същество – основателни. Предвид функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и отговорността на застрахователя, при когото е застрахована ГО на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени предпоставките по чл.226 ал.1 от Кодекса на застраховането /отм/ за ангажиране отговорността на ответното дружество за претърпените от ищеца имуществени вреди.

С оглед на горното, така предявеният иск се явява доказан по своето основание и размер. Съгласно чл. 267, ал.1, т.2 и т.3 КЗ (отм.) застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди на имущество, както и пропуснатите ползи, които 5 представляват пряк и непо средствен резултат от увреждането.

Отговорността на застрахователя произтича и е съответна на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, която обхваща всички вреди, представляващи пряк и непосредствен резултат от деликта - чл.51, ал.1 от ЗЗД, в това число претърпени загуби и пропуснати ползи. Не се спори между страните относно причините и характера на получените увреждания. Съгласно чл.378, ал.2 от КЗ „правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки "ЖИ.т", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5 - годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие“, а според ал.4 на същия член „в случаите на ексцес, който пряко произтича от застрахователни събития по застраховките по ал. 2, давността е 5 - годишна от датата на настъпването или узнаването за ексцеса, но не повече от давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане. Ексцес е всяко влошаване на здравословното съС.ие на пострадалото лице, което се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие“. От събраните писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че е налице причинна връзка между претърпяното от ищеца телесно увреждане и пропуснатите ползи, както и че е налице сигурност за това увеличение на имуществото му. Според заключението на приетата СМЕ пълно възстановяване на пострадалия с оглед тежестта на травмата няма да настъпи. Ще се наблюдава постепенно влошаване на съС.ието му.