Определение № 1103 от 14.04.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно търговско дело 665/2026
- Вид
- Определение № 1103
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.274,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.376,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 609, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 611, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1103 гр. София, 14.04.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове:
Десислава Добрева
Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20268003900665 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу определение № 127 от 15.01.2026г. по в.ч.т.д.№ 3108/2025г. на Апелативен съд София. С него обезсилено определението от 14.10.2025г. по т.д.№ 856/2025г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Групама Асикурациони“ АД, гр.Рим, Италия, за възстановяване на основание чл.64, ал.2 ГПК на срока по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба и делото е върнато на СГС за по- нататъшни процесуални действия. За да обезсили първоинстанционния акт, въззивната инстанция е приела, че срокът за подаване на писмения отговор от италианското дружество не е пропуснат и процедурата по възстановяването му е недопустима, тъй като абсолютна предпоставка за инициирането й, е да е налице пропуснат срок, който да подлежи на възстановяване.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Становището на обжалващата страна е, че неправилно въззивната инстанция е приела, че за действителна дата на връчването на преписа от исковата молба на италианското дружество (при изначално нередовно връчване), съгласно разпоредбата на чл.54 ГПК може да се приеме 18.08.2025г., на която 1 ответникът, чрез своите процесуални представители, е сезирал СГС с молба по чл.64,ал.2 ГПК, към която е приложил отговор по чл.367,ал.2 ГПК.
Неправилността на извода, че това е датата, на която съобщението действително е достигнало до адресата си, обжалващата страна аргументира с довода, че още на 24.07.2025г. ответникът е подал молба с искане за продължаване на срока за отговор на исковата молба, а от съдържанието на това искане е видно изричното изявление на италианския застраховател, че по повод на получени от СГС книжа по делото, на 23.07.2025г. се е свързал с упълномощени впоследствие от него адвокати, а самото упълномощаване е извършено на 24.07.2002г., когато адвокатите са се запознали със съдебните документи. Сдружението поддържа, че при тези фактически данни, за да е приложена правилно разпоредбата на чл.54 ГПК, въззивният съд е следвало да приеме, че най- късно на 24.04.2025г. до „Групама Асикурациони“АД действително са достигнали съдебните книжа, съдържащи исковата молба на НББАЗ, писмените доказателства към нея и указанията за подаване на отговор с посочени реквизити и последиците при бездействие. В случая, в рамките на двуседмичния срок, считано от 24.07.2025г. ответникът не е подал отговор на исковата молба, поради което изводите на въззивната инстанция, че определението на СГС е постановено при отсъствие на предпоставките молбата по чл.64,ал.2 ГПК да бъде разгледана по същество, са неправилни и необосновани. Отново се акцентира, че към датата на подаване на молба от 18.08.2025г., съдържаща и отговор по чл.367,ал.2 ГПК, законовоустановеният двуседмичен срок е изтекъл и приложеният към нея отговор е просрочен.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището, че „Групама Асикурациони“АД не установява, че пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които дружеството не е могло да преодолее. Според сдружението, при нередовното връчване на съдебни книжа, на което застрахователят се позовава, ГПК допуска адресатът да иска възстановяване на срока, само ако книжата са връчвани на друго лице, а той е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването, каквото твърдение не е заявено от застрахователя, поради което искането за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба е неоснователно. Изложени са и съображения, че връчването без превод на италиански език на съдебни книжа само по себе си не е особено непредвидено 2 обстоятелство, а СГС е изпратил документите по реда на чл.18 от Регламент (ЕС)2020/1784 на ЕП и на Съвета от 25.11.2020г., приложим в конкретния случай. При това положение съгласно чл.12, пар.6 от Регламента, адресатът е могъл да откаже приемането на документите, ако не са съставени на езика, който разбира и ако не са придружени с превод. Възразява се, че наличието на формуляр Л (чл.12, пар.2 и чл.12, пар.3 от Регламента) сред връчените на адресата документи не е задължителна предпоставка, за да може да се направи отказ в рамките на регламентирания за това двуседмичен срок от получаването. Поддържа се, че при добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса, не е имало пречка за своевременно подаване на възражение срещу връчване на непреведени на италиански език съдебни книжа, а пропускът да се подаде отговор на исковата молба в срок, не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите:
1/ „Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и да подложи на самостоятелен анализ всички доказателства по делото?“ в хипотезата на чл.280,ал.1 т.1 ГПК с позоваване на постановления на Пленума на ВС, на тълкувателни решения на ОСГК и ОСГТК на ВКС и на актове на състави на ВКС. Отново се посочва, че молбата на ответника от 24.07.2025г. е цитирана от САС без да е анализирано съдържанието й и без да са формирани въз основа и на нея правните изводи на САС по приложението на чл.54 ГПК, които са решаващи за изхода на конкретния спор.
2/ „Може ли да се направи извод за нередовно връчване на съдебни книжа, приемайки за относима дата, различна от тази, която страната сама е посочила по делото за дата на редовно връчване на тези съдебни книжа?“ с позоваване на решението по т.д.№ 2705/2013г. на І т.о. на ВКС, съгласно което, ако самият адресат е приел връчването за редовно на посочената от него дата, съдът не би могъл да прави обратен извод. Отново се акцентира, че в обжалваното определение САС е приел 18.08.2025г. за дата на редовно връчване на исковата молба, въпреки че в предходна молба от 24.07.2025г. ответникът сам е посочил, че е редовно уведомен за исковата молба и за възможността да подаде отговор на 24.07.2025г. По втория въпрос 3 в евентуалност се поддържа и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради „отсъствие на други решения на ВКС, които да разглеждат втория процесуалноправен въпрос“.
В писмен отговор „Групама Асикурациони“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и счита въззивното определение за правилно.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезирана с частна жалба от италианското застрахователно дружество, въззивната инстанция е проследила извършените по делото процесуални действия:
С искова молба пред СГС Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е предявило срещу „Групама Асикурациони“ АД гр. Рим, иск за възстановяване на остатъка от цялото задължение по щета № І 18 - BG - 12575 l в размер на 2 064 437 евро главница, ведно с лихви мораторна и законна. В условията на евентуалност (при установяването на виновно съпричиняване на вредите от застрахования при него водач на МПС), е претендирал срещу „БулИнс“ АД присъждането на припадащата му се част от посочените суми.
С разпореждане № 4304 от 28.05.2025 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да се връчи на ответниците, с указания за правата им и последиците от неподаването на отговор. В бланка с наименование „ежедневен опис на СГС“ с дата 30.05.2025г. е отбелязано, че описаните в разпореждането документи са изпратени до получателя „Групама Асикурациони“ АД с препоръчана пратка с обратна разписка с баркод AR І 314 787 550 BG. В бланка с наименование „проследяване на пратка Интерконект“ е посочено, че пратката е била доставена на адресата на 10.06.2025 г.
С молба с вх. № 89967/ 24.07.2025 г. „Групама Асикурациони“ АД, чрез пълномощниците - адвокати Г. Д. и И. В., е сезирало съда с искане за продължаване на срока за отговор на исковата молба на основание чл. 63, ал.
1 ГПК с тридесет дни, със съображенията, че съдържащата исковата молба пощенска пратка е била получена на адреса на дружеството на 10.07.2025г., но връчването не било редовно, тъй като документите не били преведени на италиански език, затова и дружеството въобще не знаело, че „за същите 4 документи тече срок“. Поддържано е, че за превода на документите и за съгласуване на защитата е необходимо допълнително време, поради което са налице уважителни причини за продължаване на срока за отговор на исковата молба.
С определение № 3099 от 30.07.2025г. СГС е оставил молбата без уважение с мотивите, че препис от исковата молба и приложенията е връчен на 10.06.2025 г., а не на 10.07.2025г., както твърди ответникът, поради което срокът за подаване на отговор е изтекъл и не можелда бъде продължен, а само евентуално възстановен, при наличието на предпоставките на чл. 64 ГПК.
С молба с вх. № 97804 от 18.08.2025 г. пълномощниците на „Групама Асикурациони“ АД са сезирали съда с искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба на основание чл. 64 от ГПК, но отново са твърдели, че този срок не е пропуснат. Повторно са заявили становището си, че исковата молба не е редовно връчена поради неспазването на процедурата, установена в Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г. С тази молба е представен и отговор на исковата молба с преписи.
Съставът на СГС е оставил искането по чл.64,ал.2 ГПК без уважение със съображенията, че исковата молба и приложенията са били редовно връчени чрез пощата на държавата - членка на Европейския съюз с препоръчано писмо с обратна разписка. Изложил е, че в случай, че при връчването на непреведените на италиански език книжа, адресатът не е могъл да се ориентира какви документи му се връчват, той е могъл да откаже да ги приеме - или веднага при връчването, или в предвидения в регламента достатъчно дълъг двуседмичен срок, но такъв отказ по делото не е представен.
Счетено е, че посочената едва в молбата по чл.64 ГПК като извинителна причина за неспазването на срока липса на превод, не е основание за възстановяване на срока, а е била причина за отказ от приемане на книжата , какъвто своевременно не е направен.
Въззивната инстанция е приела от правна страна, че възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Очертано е, че основателността на молбата за 5 възстановяване на пропуснат срок е обусловена от наличието на такива обективни обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени и преодолени от страната, която се позовава на тях като причина за неизвършването на конкретно процесуално действие. Мотивирано е, че абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен, а ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван - не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат.
Разграничено е, че в конкретния случай същината на спора е съсредоточена в отговора на въпроса, дали срокът за представяне на писмен отговор е започнал да тече на 10.06.2025 г., предвид възражението за нередовно връчване на съдебните книжа.
Становището си по този спорен въпрос, съставът на САС е основал на съображенията, че „Групама Асикурациони“ АД е юридическо лице със седалище в Италианската република - държава членка на Европейския съюз, поради което приложими са разпоредбите на Част седма, Глава 56, Раздел І от ГПК „Връчване по Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/097b2201-b4c5-4ab6-b097-038cdef35a84