Решение № 102 от 30.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ботевград, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20251810200611 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Л. А. А. с ЕГН**********, чрез адв.А. М. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**** от ****г., издадено от Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ****г. на МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.М., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище по жалбата – сочи че е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: куриерска разписка; картон на НП №**** от ****г.; АУАН серия GA № ****г.

– 2.; Заповед № ****г. – 3л.; Заповед № ****г.; акт за встъпване в длъжност от 17.12.2024г.; справка за нарушител/водач; както и приложените към писмо с вх.№**** г. от ОДМВР-София заверено копие на НП №****/****г. – 2л. и картон на НП №****/****г. писмо от ОПУ –София, с което приложено към него схема на организацията на движение и Заповед, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите: П. И. И. и Х. Т. Т., се установява:

Със заповед №****г. на АПИ във връзка с ремонт и пълно затваряне на дясната тръба на тунел Правешки ханове, в посока София -Варна на АМ Хемус била създадена временна организация на движението на МПС, като същото било пренасочено двупосочно в лявото платно /лява тунелна тръба/.

Във връзка с извършваните ремонтно-възстановителни дейности на тунел Правешки ханове до 15.07.25г. се затваряло дясното платно /посока Варна/ по АМ Хемус от км.54+422 до км. 55+834 за всички МПС, като движението следвало да се извършва двупосочно в лявото платно.

На 27.06.25г. в 18.29ч. св.П. И. И. - полицейски служител при РУ – Правец бил на работа и осъществявал контрол на пътното движение на АМ „Хемус“ в платното за движение посока гр.Варна, непосредствено преди тунел „Правешки ханове“. Тогава св.И. забелязал, че срещу него, в платното за движение гр.Варна, специален автомобил м.Ивеко дейли с рег. №**** се движи в лентата за принудително спиране /аварийната лента/. Св.И. спрял горецитираното МПС и установил, че се управлява от жалбоподателя – Л. А.

А.. Малко след това при тях пристигнал св.Х. Т. Т. - мл. автоконтрольор при РУ – Правец, който бил запознат със случая от св.И.. С оглед на това, че А. управлявал гореописаното МПС в лентата за принудително спиране на АМ „Хемус“ без повреда на превозното средство и без здравословни проблеми на него или пътниците в същото, св.Х. Т. Т. – мл. автоконтрольор при РУ Правец му съставил АУАН, като квалифицирал деянието му като нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП. А. подписал съставения срещу него АУАН без 2 възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**** от ****г. на Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Т. и И., както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът намира, че същите не са противоречиви, както вътрешно, така и помежду им, логични са и ги кредитира изцяло.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

В атакуванато НП, а и в съставения от св.Т. срещу А. АУАН се твърди, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал специалния автомобил в аварийната лента в участъка на 55км. в платното за движение за гр.Варна на АМ „Хемус“. Съгласно представените от ОПУ заповед и схеми на организация на пътното движение се установява, че на 27.06.25г. участъка от 55км., в платното за движение за гр.Варна на АМ „Хемус“ е бил в ремонт и тогава движението се е осъществявало в двупосочно в другото платно за движение, което се е пренасочвало натам още от участъка на 54+400км. В случая при описанието на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото НП е вменено на А., че се е движил в аварийната лента на 55км, на АМ „Хемус“ в платното за движение посока гр.Варна, но от представените писмени доказателства от ОПУ – София се доказа, че това не е възможно.

Така описано нарушението, вменено на жалбоподателя не се доказа, като от показанията на свидетелите И. и Т. се установява, че те са констатирали нарушение, осъществено от А., но не в участъка на 55км. на АМ „Хемус“.

В този смисъл съдът счете, че от събраните по делото доказателства не се установява А. да е осъществил деянието описано обжалваното НП.

Същото не се доказа по обективен признак, какъвто е мястото на извършване, което в случая не е това посочено в атакуваното НП. Участъка на 55км. на АМ“Хемус“ в платното за движение гр.Варна е в самия тунел „Правешки ханове“, където на процесната дата движение не се е осъществявало, а преди това се е пренасочвало в другата тръба на тунела.

3

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено от въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна. По делото е представена фактура, от която е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 306.78 евро /600лева/. В случая, платеното от Л.

А. А. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Л.

А. А. разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 611/2025г. пред Районен съд Ботевград с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №**** от ****г, издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ****г. на МВР против Л. А. А. с ЕГН**********, като неправилно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати Л. А. А. с ЕГН**********, разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 611/2025г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

4

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5